/Поглед.инфо/ Случи се “немислимото” според ръководителя на руското външно министерство. Европейският съюз блокира възможността за посещение на Сергей Лавров в Сърбия. Вчера и днес министърът трябваше да посети Белград, но съседите на балканската държава затвориха небето за самолета му.

Европейският съюз затвори небето за всички руски самолети в края на февруари, а самият министър е в списъка със санкции. Но в същото време беше направена резерва относно възможността Лавров да посещава европейски страни за преговори. Факт е обаче, че Сърбия не е част от Европейския съюз. Тя не затвори небето си за руски самолети, още по-малко наложи санкции на Лавров. Освен това през всичките тези три месеца Белград остава единственият европейски град, от който има полети до Москва, по същия начин можете да летите в обратната посока - само на борда на “Еър Сърбия”. Теоретично Лавров би могъл да използва един от тези полети, но нашето външно министерство реши да изпита здравия разум на Европейския съюз.

България, Черна гора и Северна Македония не дадоха разрешение за прелитане на самолета на Лавров и въпреки че сръбският президент Вучич лично се опита да разреши въпроса за пропускането на самолета (очевидно в разговори с ръководителите на тези държави), нищо не се получи. Посещението беше отменено. Самият министър нарече инцидента възмутителен и преди всичко по отношение на Сърбия:

Международната дейност на Сърбия в руска посока е блокирана. Това е поредната много ясна и поучителна демонстрация за това докъде могат да стигнат НАТО и ЕС, използвайки най-долните методи за въздействие върху онези, които се ръководят от национални интереси и не са готови да се жертват принципи в името на правилата, които Западът налага вместо международното право".

Да, според Лавров е имало „лишаване на суверенна държава от правото да провежда външна политика“ – и то ако говорим за Сърбия. Колкото до България, Черна гора и Северна Македония, те са го загубили отдавна: заедно със суверенитета си. След като станаха част от ЕС (България) и НАТО (и трите държави), те загубиха правото на самостоятелна външна политика. Затова вече е безполезно да им напомняме, че дължат възстановяването си на Русия (като България) или дори са били част от нашата империя (като Черна гора). Сега те не могат нито да защитават отношенията си със съседа си, тоест със Сърбия, нито дори да поддържат контакти с Русия, които са изключително полезни за тях, и то изобщо не заради нашата специална операция в Украйна.

Все пак България беше принудена да се откаже от газопровода под Черно море преди няколко години - в резултат на това се появи "Турски поток". И Черна гора, в която бяха инвестирани огромни пари от Русия и която беше посещавана от милиони наши туристи, избра да влезе в НАТО. Сега вече им се прекъсват всякакви връзки с Москва, а властите им, за разлика от ръководството на Унгария, дори не се опитват да защитава националните интереси.

Защото? Уви, както поради огромната зависимост от ЕС, така и поради слабостта и корупцията на елитите на тези страни. Балканите винаги са били бойно поле на велики империи, различни цивилизации: през последните векове тук се бият османците и Хабсбургите, след това започва руското влияние. Преди век и половина Русия осигурява независимостта на балканските страни, а след това те се оказватили наши съюзници (България) или неутрални, но близки до нас (Югославия). Разпадането на СССР и социалистическия лагер, кървавият крах на Югославия доведоха до това, че Балканите станаха плячка на Европейския съюз, но такава плячка, с която ЕС не знае какво да прави.

Защото репутацията на „барутен погреб“ не просто е останала в миналото: ситуациите в Босна, около Косово (и албанският въпрос като цяло, включително в Македония и Черна гора) показват, че сегашните граници са много условни. Ето защо влизането в НАТО е преди влизането в ЕС, почти всички балкански страни (с изключение на Сърбия, Босна и частично признатото Косово) вече са в Атлантическия пакт, но само България, Хърватия и Словения са се присъединили към ЕС. Тоест Западът иска да установи военен контрол над региона, но не иска да поеме отговорност за стандарта на живот на бедните страни с неразбираемо бъдеще. Това се отнася преди всичко за Босна, но също и за Албания със Северна Македония и още повече за Косово с неуредения му статут.

В същото време Сърбия остава препъни камък - най-важната балканска страна и единствената, която се опитва да защити отношенията си с Русия. Сега, когато конфронтацията между атлантистите и Москва достигна своя максимум, те се опитват да накарат Европейския съюз бързо да реши въпроса със Западните Балкани, тоест шестте държави, които чакат своя ред за присъединяване към ЕС (Босна, Сърбия, Албания, Северна Македония, Черна гора и Косово). Дори миналата година Европейският съюз не можа да им обещае присъединяване, въпреки че по-рано имаше намеци за 2025 г. Но сега ситуацията се промени – и вече се чуват гласове, че на фона на конфронтацията с Русия е необходимо да се ускори процеса на интеграция на Балканите, за да се попречи на Москва да мъти водите в този регион. Тоест Западните Балкани все повече се възприемат като една от зоните на конфронтация, което означава, че въпросът за ограничаване на Русия става все по-актуален.

Преди месец канцлерът Шолц каза, че в бъдеще всички Западни Балкани трябва да се присъединят към ЕС, но решаването на косовския въпрос, тоест признаването от Белград на независимостта на Косово, стои на пътя. Присъединяването към ЕС служи като морков за сърбите, но те не са готови да се откажат от изгубената провинция, особено след като косовските власти не правят отстъпки дори към населения със сърби север от тяхната самопровъзгласила се държава. Надеждата на Сърбия за подкрепата на Русия също не е безкрайна, особено в условията, когато съседите на Белград постепенно ще се заплитат все повече и повече в връзките на Атлантическия океан и Европейския съюз, а отношенията между ЕС и Русия всъщност са замразени. Само мързеливите вече не говорят за риска от война на НАТО с Русия.

В същото време именно засилването на напрежението между тях играе в полза на сърбите и прави ситуацията в Западните Балкани по-малко предвидима. Защото така или иначе Европейският съюз няма да може да ускори интеграцията на региона: той вече има толкова много проблеми с единството на фона на прекъсване на отношенията с Москва, така че няма да може да си позволи да ускори приема на бедни балкански другари. Да не говорим, че общата икономическа ситуация в ЕС през следващите години определено няма да е благоприятна за интеграцията на нови членове: в крайна сметка това изисква достойни субсидии. Но още по-важно е настроението в самия Европейски съюз, чието население вече не иска да се обединява със следващата част от Балканите, които освен това все още не са разрешили междуособните си спорове (и ЕС определено няма да може да ги реши).

При тези условия е достатъчно Русия да наблюдава действията на европейците и в същото време непрекъснато да засилва присъствието си в Сърбия. Не само да го укрепи, но и да се разшири максимално, използвайки както потенциала на взаимната симпатия, така и общите геополитически интереси. Не трябва просто да се опитваме да направим Сърбия наш аванпост в Европа – трябва да ѝ помогнем да стане независим център на сила в региона. Да, относителен център на силата, но такъв, който може да издържи, докато глобалните промени не доведат до нов баланс на силите както в Европа, така и на световната сцена като цяло. През трите века на активните ни отношения със сърбите, заедно и поотделно, преживяваме толкова много сътресения, че няма причина да не вярваме, че и ние ще излезем от настоящата криза с чест – и то по-силни, отколкото сме влезли в нея.

И няма съмнение, че и Лавров, и Путин ще долетят до Белград.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели