/Поглед.инфо/ България: Трети избори?

От началото на 2021 г. България е в състояние на перманентна политическа криза. На фона на масовите протести срещу управляващата дясна либерална партия ГЕРБ, парламентарните избори бяха проведени в началото на април. В резултат на това никоя от политическите сили не успя да сформира правителство. През юни бяха проведени нови избори. Правителството обаче все още не е сформирано.

Най-голям брой гласове на изборите през юни спечели протестната партия „Има такъв народ“, ръководена от телевизионния водещ Слави Трифонов. Но балансът на силите в парламента е такъв, че е изключително малко вероятно да бъде създадено правителство. Това означава, че България ще бъде изправена пред трети парламентарни избори за една година.

Според резултатите от изборите през юни „Има такъв народ“ и ГЕРБ получиха приблизително еднакъв брой мандати - 65 и 63 с предимство от две места за партията на Трифонов, която се откроява с липсата на ясно дефиниран идеология. Нито една от двете не съумя да състави правителство, тъй като се нуждаеше от партньор сред по-малките либерални партии, но те отказаха да подкрепят и двете политически сили.

Сега президентът на България Румен Радев предаде мандата за съставяне на правителството на Българската социалистическа партия, която зае трето място на изборите.

Ако и този трети опит за формиране на кабинет от министри се провали, държавният глава ще разпусне парламента и ще реши да проведе трети тур на предсрочни парламентарни избори.

Като цяло всички политически сили, споделящи властта в България, се отличават по своята ориентация към НАТО и Европейския съюз.

Популярните преди това „десни“ популисти загубиха подкрепата си. „Българската социалистическа партия“ - която също подкрепя НАТО и Европейския съюз, но експлоатира проруските симпатии - също загуби предишната си подкрепа.

На фона на политическата криза в България западното лоби активно разпалва антируски настроения. През март 2021 г. в България бяха арестувани няколко души, заподозрени в шпионаж за Русия. Това е шестият арест от 2019 г. по подобни обвинения.

Руската служба за външно разузнаване коментира арестите на „шпиони“ като част от кампания за разпалване на русофобия в България:

„Според получената информация американските разузнавателни служби са започнали мащабна кампания за компрометиране на политически и обществени личности в Източна Европа, които се застъпват за развитието на добросъседски отношения с Русия."

"За тази цел се мобилизира агентурата и неправителствени организации, финансирани от официалните държавни органи на САЩ", казва още руското разузнаване.

В България споменатата вече организация Bellingcat се опита да разгърне скандал с предполагаемо участие на Русия в експлозиите в Чехия през 2014 г.

Представителите на тази организация заявиха, че целта на експлозията е бизнесът на българския търговец на оръжия Емилиян Нагрев (руското издание има предвид бизнесмена Емилиян Гебрев), който складира оръжие и боеприпаси в Чехия, които после се изпращат в Украйна.

Сърбия и Черна гора

През юли 2021 г. газопроводът „Балкански поток“ - клон на „Турски поток“ - достигна Унгария. Полагането на газопровода през Сърбия отне малко повече от шест месеца.

През предходната година и половина те се опитаха да проложат тръбопровода през територията на България с множество препятствия. Сърбия демонстрира, че е по-надежден партньор за Русия.

Като цяло сръбското ръководство поддържа връзки със Запада и обща ориентация за присъединяване към Европейския съюз, което обаче се комбинира с понякога декларирания сръбски национализъм и проруски настроения.

Пример за използване на националистическия дневен ред са контактите между Александров Живучем и члена на Президиума на Босна и Херцеговина от сръбска страна Ростислав Годик, контактите през Сърбия и Република Сръбска и използването на синтагмата "сръбски мир" от ръководството на страната.

Сръбското ръководство е против разширяването на списъка с държави, признаващи независимостта на Косово. Отношението на Белград към Съединените щати обаче остава най-доброжелателно.

САЩ подкрепиха инициативата за създаване на общо икономическо пространство между Сърбия, Северна Македония и Албания - Opera Balkan. Тази инициатива се подкрепя от администрацията на Вучич, но сепаратистките власти в Косово отказват да се присъединят към блока.

Преговорите между Прищина и Белград, чрез които Вашингтон и Бррюксел се надяват да ускорят признаването на независимостта на Косово и последващото превземане на Сърбия от структурите на ЕС и НАТО, все още не са напреднали.

Резултатите от изборите в Косово през март 2020 г. също не допринесоха за това. Албин Курти, лидерът на движението „Самоопределение“, стана премиер и е категорично против всеки компромис с Белград. Курти се ориентира към левите либерални кръгове в Европа и Демократическата партия на САЩ.

Босна продължава да бъде потенциална точка на нестабилност, където ръководителят на канцеларията на върховния представител, австриецът Валентин Инцко, с подкрепата на хърватската и мюсюлманската общност, прокара закон, който криминализира непризнаването на „геноцида“ в Сребреница. Законът е насочен срещу Република Сръбска.

Една от основните уязвимости на балканския елит е корупцията и връзките с мафията (предимно с наркомафията). Това позволява на атлантиците да държат под контрол елитите на тези страни и да упражняват натиск чрез изнудване на представители на властите и бизнеса. През последните месеци обвинения за връзки с мафията бяха използвани и срещу сръбския президент Александър Вучич.

През юни парламентът на Черна гора прие Резолюция за "геноцида в Сребреница". Всъщност тя забранява да се разглеждат трагичните събития от 1995 г. в това босненско селище като нещо различно от „геноцид“.

Резолюцията подчертава слабостта на правителството на Здравко Кривокапич, което зависи от подкрепата на либерални, прозападни партии.

Фактът, че резолюцията е подкрепена от президента Мило Джуканович и Кривокапич го подкрепя, показва, че Джуканович остава сериозна политическа фигура, способна да прокарва решения, които отчуждават Черна гора от Сърбия.

Трудности предизвика и сключването на споразумение между Сръбската православна църква и Черна гора. През май 2021 г. Кривокапич трябваше да подпише основно споразумение относно правния статут на Сръбската православна църква в Черна гора, но не го направи. Сръбската православна църква получи измененото споразумение в началото на август и едва сега се запознава с него.

Здравко Кривокапич оправда отказа за нормализиране на отношенията със Сръбската православна църква (други конфесии на страната вече имат такива споразумения с държавата) със страхове от арест под предлог за нарушаване на Конституцията на Черна гора.

Кривокапич каза, че няма да отиде в историческата столица на Черна гора, Цетине, на 5 септември 2021 г., за церемонията по интронирането на новоизбрания митрополит на Черна гора и Приморието Йоаникий.

Режимът на Мило Джуканович беше свален по време на протести срещу неговата антицърковна политика, а по-голямата част от черногорците са верни деца на Сръбската православна църква. Важно е обаче Западът да разруши духовното единство на сърби и черногорци, тъй като сърбите се възприемат като най -важният континентален фактор.

На 5 септември интронизирането на митрополит Йоаникий се състоя на фона на вълненията на черногорските националисти, подкрепени от Мило Джуканович.

Съветникът на Мило Джуканович Веселин Вельович беше сред подбудителите на безредиците, арестувани от служителите на реда.

Досега ориентираните към атлантизма черногорски националисти не успяха да повлияят сериозно на църковната ситуация. Те обаче показаха силата си, което означава, че Западът - и преди всичко САЩ - ще подкрепят тази тенденция като обещаваща.

Зравко Кривокапич се показа като слаб политик, който лесно се поддава на натиск и не може да защити избора на православните черногорци, които го доведоха на власт - избор в полза на приятелството със Сърбия и защитата на каноническата църква.

Албаносферата

Албания, Северна Македония и Косово продължават да водят силно проамериканска политика. Така тези три държави се съгласиха да приемат бежанци от Афганистан след изтеглянето на американските войски от тази страна. Водещата роля във всички тях, включително в Северна Македония, играят албанските елити, тясно свързани с наркомафията.

В Северна Македония на власт е правителството на атлантическия социалдемократ Зоран Заев, което е изцяло зависимо от албанските партии. Славянското мнозинство в тази страна фактически се превърна в заложник на малцинство от либерали и албанци, които превръщат Северна Македония във фактически албанска държава.

И трите държави през август 2020 г. единодушно заявиха желанието си да приемат афганистански бежанци, като си сътрудничат основно със САЩ.

В допълнение към желанието да се харесат на отвъдморския партньор, може да се види и интерес на албанската наркомафия, която се интересува от укрепване на връзките с Афганистан и изграждане на връзки с мрежите за наркотици на тази държава. Албанската наркомафия де факто контролира границата на Албания, Северна Македония и Косово.

Албин Курти, премиер на Косово от март 2021 г., не промени външната политика на прищинските сепаратисти. През април Курти предизвикателно гласува на изборите в Албания, подчертавайки, че има двойно гражданство.

Албански националист и атлантист, той е също толкова антисърбин, колкото и бившите лидери на самопровъзгласилата се Република Косово.

Разширяването на сферата на албанския сепаратизъм е влизането на сръбската община Буяновац в Съюза на албанските общности през лятото на 2021 г. Тази организация включва Тирана, Прищина, Прешево (Сърбия), Тетово (Северна Македония) и Улцин (Черна гора).

През ноември 2020 г. албанският външен министър Гент Цакай обяви, че Тирана ще подкрепи албанците в Южна Сърбия, за които се твърди, че са изправени пред дискриминация.

Косово, Албания и Северна Македония продължават да укрепват връзките си с Турция. Като цяло Анкара демонстрира желание да развие отношения с всички страни в региона, включително със Сърбия, а по време на балканското турне на Ердоган (Босна и Херцеговина-Черна гора) през август 2021 г. той заяви, че „Турция носи историческа отговорност“ към страните от Балканите.

Албания развива тесни военни връзки с Турция, като предоставя на турския флот база на Адриатическо море. Албания и Косово купуват турски оръжия, а Тирана обяви през юни решението си да купи турски дронове на стойност 8,2 милиона евро.

Като цяло обаче перспективите за присъединяване на балканските страни към ЕС остават неясни. Така преговорите за влизане на Северна Македония в ЕС се блокират от България поради спор за историята и идентичността на страната (България разглежда славянското население на страната не като отделен народ - македонци, а като българи).

Франция, Холандия и Дания от своя страна възпрепятстват преговорите между ЕС и Албания. ЕС, с многобройни вътрешни проблеми на фона на пандемията на коронавирус, демонстрира неспособност да приема корумпирани, престъпни и бедни страни, поемайки отговорност за тяхното развитие.

Балканските държави се надяваха, че членството в НАТО ще бъде първата стъпка към членството в ЕС, което е свързано с перспективата за икономически просперитет. Сега за членове на НАТО като Албания и Северна Македония членството в ЕС е далечна перспектива, а икономическият "просперитет" е неуловима цел.

Превод: СМ









Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели