/Поглед.инфо/ САЩ са възмутени - Сърбия няма да купува оръжие от тях! В същото време Белград - изглежда, включително заради заплахата от санкции - избра не руските системи за ПВО С-300, а техния китайски аналог, но Америка все пак остава недоволна. Защо в крайна сметка най-близкият съюзник на Русия в Европа обръща гръб на Москва дори при отбранителното сътрудничество, което е най-важно за него?
Сърбия възнамерява да придобие китайската зенитно-ракетна система FK-3 - версията за износ на китайския HQ-22 със среден обсег и аналог на руския С-300 (въз основата на който тази система, като цяло, е създадена). По неофициална информация Белград ще закупи три батареи - девет превозни средства и три мобилни радарни станции. Окончателната цена на договора не беше оповестена. Известно е обаче, че самата сделка вече предизвика голямо недоволство у САЩ.
Няма съмнение защо Сърбия има нужда от ефективни системи за защита на небето. Ситуацията на Балканите е напрегната. Сърбите се притесняват от факта, че Хърватия, Черна гора и Северна Македония актуализират и модернизират въоръжението си с помощта на американци, европейци и турци.
От своя страна, значителна част от сръбското оръжие също се нуждае от модернизация - и в никакъв случай не за паради. „Има истинска военна заплаха. Страните в региона имат навика да присвояват сръбски етнически пространства и да се опитват да налагат решенията си по насилствен начин “, казва бившият сръбски генерал Митар Ковач. Да не говорим за факта, че статутът на Косово все още е нерешен.
Изработено, откраднато, продадено?
Въпросът е друг. Защо да се купува китайско копие вместо руски оригинал? Да, Пекин подчертава, че всичко това е чист бизнес. „През 2019 г. бюджетът за отбрана на Сърбия беше едва 1,14 милиарда долара и страната не можеше да си позволи руската система С-400“, обяснява китайският “Глоба Таймс”. Само че не говорим за С-400 - Белград би могъл да придобие версията за износ на С-300. Система, която (за разлика от своя китайски клонинг) е изпробвана в бойни условия и се е оказала надеждна.
Белград можеше - но не, по очевидни причини. Първо, защото не иска да попадне под санкциите на САЩ. Закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана от трети страни е забранено от американското законодателство, или по-точно "Законът за противодействие на враговете на Америка чрез санкции". Съответно купувачът на руски системи ще бъде наказан от американското министерство на правосъдието. Китайските системи все още не попадат под тези санкции (въпреки че, съдейки по агресивното поведение на КНР на пазара на оръжие, скоро всичко може да се промени).
Второ, Китай не само продава оборудване, но и прехвърля технологии на сърбите. Това не е трудно за Пекин - той не харчи колосални средства за тяхното развитие. Да перифразирам героят от легендарния филм “Две димящи дула” - те са изработени от ръцете на руски (или американски, в зависимост от вида на оръжието) занаятчии и откраднати от ръцете на китайските крадци.
И трето, купуването на китайски системи е политически жест. Сърбия официално заема позицията на военно-политически неутралитет, а Александър Вучич въвежда китайската променлива в традиционната му версия (тоест между Русия и Запада). Много изгодна променлива за Сърбия.
Продавач за бедняци
През последните години отношенията между държавите активно се развиват. Китай активно помага на сърбите по време на острата фаза на пандемията на коронавирус. Сърбия стана първата европейска държава, закупила китайски бойни дронове - през юли президентът Вучич присъства лично, когато дроновете СН-92А бяха предадени на сръбските военни. Белград разбира своето значение за Пекин (като един вид европейска опора и най-важният елемент от пътя на КНР към статута на Великата сила) и иска да спечели пари от това значение.
Китай продава оръжия на сърбите, американските самолети вече да не могат да бомбардират безнаказано китайското посолство в Белград. За Пекин договорите за отбрана с Белград са начин за популяризиране на китайското оръжие на европейските пазари. Китай вече е вторият най-голям производител на оръжие в света и един от петте най-големи износители. Наскоро той се присъедини към Международния договор за търговия с оръжие на Организацията на обединените нации (който регламентира продажбата и забранява износа на конвенционални оръжия в нарушение на ембарго и санкции, както и на оръжия, които ще бъдат използвани за извършване на геноцид и престъпления срещу човечеството) и се надява да види рязко увеличение на договорите за износ.
Китайските оръжия наистина станаха много популярни по света и, както уверяват самите китайци, едно от най-важните им конкурентни предимства са неполитизираните продажби.
Пекин не изисква потенциален купувач на оръжие да спазва някакви политически условия, било то демократични реформи, „правилно“ ръководство (или, в случая на Сърбия, отстъпки за статута на Косово). За Европа „неполитизирането“ няма особено значение, разбира се, затова китайците наблягат на друг аспект - цената.
Сега в Поднебесната империя се надяват, че и другите европейски страни, които са се охарчили около коронавируса и са решили да спестят от военни разходи, сега ще обърнат внимание на китайското оръжие. Което е с пъти по-евтино от американското (румънците платиха почти 4 милиарда долара за американските “Пейтриът”). Може би затова са предложили на сърбите много удобни условия за закупуването на FK-3 - много по-изгодни, отколкото Русия би могла да предложи за С-300.
Осъзнати рискове
Проблемът е, че интересите на САЩ застават на пътя на китайските интереси. Американците публично наричат Китай недостоен продавач. Те тълкуват "неполитизирането" на Китай по различен начин - че китайците не подбират. Че продават опасно оръжие на всички. В резултат на това с безпилотни летателни апарати могат да се извършват незаконни убийства на неугодни лица със съответните “съпътстващи щети” по местните сватбени церемонии и просто минувачи не само от Вашингтон (който, както знаем, прави това единствено заради свободата и демокрацията), но и от Рияд, а също и от други “безотговорни държави”.
Под прикритието на "неприличното поведение" на Пекин, Вашингтон не иска да допусне китайските компании за отбрана в Европа и няма да позволи на съюзниците от НАТО да купуват най-новите китайски оръжия. Всъщност причините са различни. Американците не само защитават интересите на американските оръжейни концерни на традиционния си пазар, но и се опитват да запазят единството на НАТО. Съединените щати не могат да обявят Китай за главен враг на „свободните народи“, да призовават за кръстоносен поход срещу него и мълчаливо да наблюдават как потенциални участници в тази кампания купуват стоки от китайските оръжейници.
Сърбия не е американски съюзник - но така или иначе беше намекнато, че сътрудничеството с Китай трябва да бъде ограничено.
„Изборът на доставчик трябва да отразява заявената цел на Сърбия за интеграция в Европа. Има и други продавачи, които не зависят от авторитарни режими и които могат да предложат оръжия, които не само са в състояние да задоволят отбранителните нужди на Сърбия, но са сравними с китайските по качество и цена “, се посочва в изявление на посолството на САЩ в Белград. Според американските дипломати Сърбия трябва да разбере „краткосрочните и дългосрочните рискове, както и разходите за сътрудничество с китайски компании“.
Формално Белград не приема гледната точка на САЩ. „Всеки път, когато искаме да купим нещо, някой винаги е против. Обмисляме закупуването на FK-3, все още не сме го купили - но ще вземем окончателното решение сами “, заяви президентът Вучич. Президентът уверява, че Сърбия няма да избира между новия приятел Китай, стария съюзник Русия и най-големия си търговски партньор Европейския съюз.
Но дали всъщност сръбското правителство ще успее да запази такава изгодна, но политически опасна позиция? Олег Бондаренко, директор на Руската фондация за прогресивна политика, е уверен, че може. „Сърбия няма да се откаже от своята политика на неутралитет. За нея това е крайъгълният камък на не само външната, но и вътрешната политика ”, обяснява той.
Други се съмняват в това и са убедени, че САЩ (влизащи в глобална конфронтация с Китай) ще направят всичко възможно, за да предотвратят създаването на китайски плацдарм в Европа. И ако сръбски президент (зависим от Запада) им пречи, той може да спре да бъде сръбски президент.
Превод: В. Сергеев