/Поглед.инфо/ На 10 декември Скупщината на Република Сръбска на специална сесия започна процеса на връщане на 68-те правомощия, отнети от Върховните представители за Босна и Херцеговина. Датата за стартиране на тази дълга и сложна законодателна операция не е избрана случайно - именно на 10 декември 1997 г. висшите представители получават така наречените “Бонски” правомощия, позволяващи им да отменят приетите в страната закони и да въвеждат нови, да премахват длъжностни лица от всякакво ниво и да инициират повторни избори.

Последното използване на тези правомощия от предишния върховен представител, австрийския дипломат Валентин Инцко, който подаде оставка от поста си през август 2020 г., беше за изменението на Босненския наказателен кодекс, което предполага въвеждане на наказателна отговорност за отричане на „геноцида в Сребреница“ и възхвала на Сръбските герои, осъдени от Хага за „военни престъпления“, предизвика политическа криза в БиХ, в която страната остава и до днес.

На специална сесия депутатите босненски сърби приеха Декларацията за конституционните принципи, като възложиха на правителството да подготви конституционен текст в рамките на шест месеца, който да потвърди всички отнети правомощия на Република Сръбска, с изключение на тези, които изначално принадлежат на Сараево по силата на конституцията на страната.

Народното събрание също така отмени споразумението за обща армия на БиХ, общия съдебен и прокурорски съвет и прехвърлянето на косвеното данъчно облагане на Сараево.

„Конституцията (на БиХ) гласи, че има армия на Република Сръбска и армия на БиХ, както и че армията на един субект при никакви обстоятелства не трябва да се премества на територията на друг“, Милорад Додик, сръбският член на Президиума на БиХ, коментира ситуацията.

Връщането на „откраднатите правомощия“ не мина толкова гладко, колкото се искаше – емисарите на Запада успяха да спечелят на своя страна редица опозиционни партии, включително най-голямата Сръбска демократическа партия, които след това демонстративно отказаха да гласуват. С този по същество акт на национално предателство обаче те не успяха да предотвратят парламентарното мнозинство начело с управляващия Съюз на независимите социалдемократи.

„Нямаме нищо от въоръжените сили на БиХ“, каза Додик. “Сърбите не искат да служат в тях, квотата за хърватите е запълнена само с 40%. И какво правят мюсюлманите по това време? Те попълват тези квоти със своите хора на принципа „всеки войник е важен“. Най-големият бюджетен ред за БиХ е перото за издръжка на армията, въпреки че е карикатура на армията, която обслужва повече командирите от НАТО. Редът за решението в рамките на шест месеца ще подготви нов регламент за армията. Първото предложение е да се намали наполовина личният състав и ако не стане, да се подготви закон за армията на Република Сръбска, както и законопроект за демилитаризация.

И Сараево, и Западът реагираха нервно на тези изявления. Въпреки това, ако по-рано представителите на босненския елит и техните западни покровители непрекъснато лъжеха, че сепаратистът Додик предизвиква ново кръвопролитие в Босна, то напоследък тази реторика неочаквано „омекна“. И така, непризнат както от Република Сръбска, така и от Русия (той не премина през задължителната процедура за съгласуване на кандидатурата в Съвета за сигурност на ООН), върховният представител за БиХ, германецът Кристиан Шмит, който преди това изпрати в Съвета за сигурност доклад, че „сръбските сепаратисти поставят БиХ на ръба на войната“, десет дни по-късно обяви, че войната е отменена, а лидерите на съседните държави са успели да „прегънат“ Додик. След него специалният пратеник на САЩ за Балканите Габриел Ескобар каза, че основният проблем на БиХ не е Додик, а корупцията.

Каква е причината за „смекчаването“ на агресивната реторика? Когато Шмит заговори, вече стана известно, че Милорад Додик отива в Москва, за да се срещне с Владимир Путин. Интервюто на Ескобар се състоя почти веднага след завръщането на лидера на босненските сърби от Москва. На 2 декември за първи път в историята руският президент се срещна наравно с лидера на сръбския субект Босна и Херцеговина, показвайки с кого Москва е готова да си сътрудничи и да говори в тази страна.

„Много съм доволен от качеството на разговорите с руския президент Владимир Путин“, каза Милорад Додик пред репортери за впечатленията си от срещата. “Говорихме близо час за икономиката, строежа на газопровод, сръбско-руската църква в Баня Лука, цената на петрола. Бях впечатлен от това колко е запознат с детайлите. Споделих с Путин нашата гледна точка за ситуацията в Босна и Херцеговина. Мога да кажа, че той се интересуваше от почти всеки въпрос за евентуалното развитие на политическата ситуация. Той ми потвърди, че няма да има подкрепа за Шмит в Съвета за сигурност на ООН. Русия не възнамерява да се меси във вътрешните работи на БиХ, както правят някои други страни чрез своите специални представители. Информирах Путин, че няма да влизаме в НАТО и той знае за това”

Кремъл, през устата на прессекретаря на президента Дмитрий Песков, определи срещата като „много полезна и задълбочена“.

Подобно на Александър Вучич, Милорад Додик не се върна у дома с празни ръце. Цената на газа за Република Сръбска до 31 май 2022 г. е определена на 290 долара за хиляда кубически метра. Това е с 20 долара повече от голяма Сърбия, поради причината, че БиХ няма собствено разклонение от балканската част на Турски поток. Има обаче споразумение с “Газпром” за прокарване на 315-километрова линия от Рача в Сърбия до столицата Баня Лука и след това до Нови Град в Република Сръбска. А също и за изграждането от руския "Зарубежнефт" на територията на сръбския субект на две електроцентрали с мощност 500 мегавата. И накрая, с личното обещание на Владимир Путин да привлече руски майстори във вътрешната украса на руско-сръбската църква и руско-сръбския културен център, който се строи в Баня Лука (известно е как руските майстори помогнаха за завършването на работата по катедралата “Св. Сава” в Белград, който е строен почти век).

Москва подкрепи Република Сръбска в борбата й срещу налагането на западен надзорник и намесата на западните страни във вътрешните работи на БиХ. И това принуждава Запада да облекчи напрежението. Може би, за да се готви за нов удар. Играта още не е приключила.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели