/Поглед.инфо/ Стрелбата по минувачите в австрийската столица на 2 ноември отново разкри проблема с радикализацията на Балканите. Терористичната атака е извършена от 20-годишния етнически албанец Куйтим Фейзула.

Фейзула беше осъден на 22 месеца затвор през 2019 г. за опит да се присъедини към ислямистите в Сирия, но по-малко от година по-късно е амнистиран и успешно преминава така наречената процедура за дерадикализация, разработена в Австрия за разпространение на исляма. Общо около стотина австрийски мюсюлмани са се опитали да заминат за Сирия.

Масовата радикализация на албанското население на Балканите започна с агресията на САЩ и НАТО срещу Югославия през 90-те години. Първите издънки на ислямизма се появяват тук през 80-те години на фона на промени в двуполюсната система на световния ред и отслабването на позициите на СССР и неговите съюзници в социалистическия лагер в полза на монопола на Съединените щати, които използват радикален ислям по всякакъв начин, за да прокарват своите геополитически интереси.

Увеличава се броят на джамиите и броят на югославските мюсюлмани в медресета в чужбина. Още тогава бъдещият лидер на босненските мюсюлмани Алия Изетбегович, подкрепен от американците през 90-те години, обяви невъзможността за мирно съжителство на исляма с неислямско общество. По време на югославските войни местните ислямисти излязоха наяве и получиха достъп до властта. Стотици арабски муджихадини, воювали на страната на босненците, също се заселиха тук и получиха босненско гражданство.

След разчленяването на някога обединената Югославия в момента на нейно място има седем държави. Когато „Ислямска държава“ беше издигната като основна дестабилизираща сила в международните отношения, тази седем, заедно с Албания, се превърнаха в най-големия европейски доставчик на ислямисти. Преобладаващото мнозинство са албанци от Северна Македония, Косово и Албания и мюсюлмански славяни от Босна и Херцеговина (БиХ).

БиХ се нарежда на пето място в света и на второ място на Балканите по брой на бойците, заминали за „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Само Косово има по-високи цифри - 125 бойци на всеки милион от косовското население, от които 40% са хора с досието. Заедно БиХ и Косово представляват две трети от всички балкански бойци. Третото място е твърдо държано от Албания.

67% от тях са мъже, 15% са жени и 18% са деца. В Косово по-голямата част от напусналите са мъже, в БиХ - жени и деца. 485 балкански ислямисти са се завърнали у дома, поне 260 убити, 500 все още са в Сирия. Колко от тях са в Ирак, не е известно. Албанският отряд от граждани на Косово и Северна Македония под командването на известния Абу Катаад ал-Албани все още се бори като част от терористичната групировка „Хаят-Тахрир ал-Шам“,

Повечето от бойците са се завърнали в Косово - 134 души на милион жители. За сравнение: в Германия, Франция и Великобритания, откъдето много повече хора са заминали за Близкия изток, отколкото от Косово, делът на завърналите се е само 4-6 души на 1 милион жители. В същото време в Западна Европа повечето джихадисти не са изправени пред съд. Така, във Великобритания, само всеки десети муджихадин, завърнал се от Сирия, е съден, а на останалите е позволено да се разхождат безплатно.

Това превръща Балканите в регион с най-голяма концентрация на ислямисти с опит в боевете, което не пречи на властите в БиХ и Косово да им издават снизходителни присъди. В БиХ средният срок на лишаване от свобода за бойци от ИД е под 2 години, в Косово - 3,5 години (за сравнение: в ЕС - седем години). В Косово 40% от тези осъдени са освободени под амнистия след няколко години. Някои от носителите на терористична идеология бяха осъдени от косовското правосъдие просто на домашен арест или общественополезен труд!

Страните от ЕС настояват „своите“ терористи да се преместят на Балканите. През 2018 г. германски съд отмени паспорта на роден в Германия косовски албанец с двойно немско и косовско гражданство, принуждавайки косовските власти да вземат терориста за себе си. И това не е единственият случай.

Въвежданите в европейските страни програми за дерадикализация на ислямистите не работят. Куйтим Фейзула е роден и израснал в предградията на Виена в семейство на мигранти от Северна Македония, на същото място, във Виена, той е станал агресивен.

В Австрия законът изисква молитвите да се четат в джамии само на немски, но това не гарантира интеграцията на мюсюлманите в австрийското общество. Така сред петнадесетте съучастници на Фейзула четирима вече излежаваха присъди по терористични обвинения, двама бяха осъдени за убийство и двама за насилствени престъпления.

Балканските държави са в безизходица. Те не могат сами да победят тероризма, а някои не искат. Съседните държави (Турция, ЕС) с едната си страна се борят срещу ислямистите, а с другата ги използват за свои цели, осигурявайки им убежище. Няма къде да се чака помощ за балканските държави.

През 2019 г. в ЕС са регистрирани 119 терористични атаки, без да се броят терористичните престъпления (пропаганда на ислямизма в социалните мрежи, опити за пътуване до Близкия изток и други). От Франция към 2018 г. 1309 граждани са се присъединили към ислямистите в Ирак и Сирия. Полицията счита, че над 19 700 души са активни радикали, от които 4 хиляди са особено опасни. Във Великобритания 23 хиляди ислямисти са регистрирани в полицията (3 хиляди от тях са под наказателно разследване). Това е 27 пъти повече от броя на британските граждани, воюващи в редиците на „Ислямска държава“.

Разчленяването на държавата на южните славяни, а след това и бомбите на НАТО, премахнаха всички пречки за разпространението на ислямизма на Балканите. Сега европейците трябва да плащат с живота си по улиците на градовете, в които живеят.

Превод: В. Сергеев