/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков взе участие във Втората международна конференция „Балканите за мир, сигурност, сътрудничество и партньорство“, която събра изтъкнати представители на академичните, политическите и дипломатическите среди от Европа и света. Форумът постави акцент върху ролята на Балканите като зона на диалог, стабилност и стратегическо партньорство в условията на променящия се многополюсен свят.
Сред участниците в конференцията бяха Джордж Кремлис – член на Борда на Европейската организация за публично право и нейно представителство в България, проф. Димитър Иванов, проф. Алексей Громико – член на Руската академия на науките, Сие Бо – Китайски институт за международни изследвания, Владо Бучковски - бивш министър-председател на Северна Македония, както и редица други изследователи и дипломати от региона и извън него.
В изказването си Румен Петков акцентира върху три ключови въпроса, които според него са определящи за мира, сигурността и устойчивото развитие на Балканите и на Европа като цяло:
Свободата на вероизповеданията – основа на сигурността и обществения морал
„Сигурност и спокойствие без гарантирано право на свободни вероизповедания не може да има“, заяви Петков.
Той подчерта, че в България имаме самочувствието, че сме осигурили пълна свобода на вероизповеданията, но с огорчение отбеляза, че единственото вероизповедание, което през годините е било подлагано на системни интервенции, е православното.
Според него подобен процес се наблюдава и в Косово, където се извършва посегателство върху вярата и духовните институции, което не може да бъде наречено демокрация, а по-скоро „свободия и посегателство върху вероизповеданието като авторитет, като принадлежност и като морализиращ обществото фактор“.
„Без гарантирана духовна идентичност и уважение към религиозните традиции не може да има нито стабилност, нито доверие между народите“, подчерта още председателят на АБВ.
Европа в многополюсния свят – необходимост от стратегическа самостоятелност
Румен Петков изтъкна, че днес светът вече е изцяло многополюсен, но Европа отсъства като ключов и равноправен участник в него.
„Видимо е, че Европа не може да партнира стратегически с Китай, защитавайки своите интереси, защото някой ѝ пречи. Видимо е, че Европа няма нормални и полезни за самата себе си взаимоотношения с БРИКС – една все по-влиятелна икономическа и политическа организация“, каза Петков.
Той подчерта, че Балканите могат и трябва да направят решителна стъпка към укрепване на собствената си роля, както чрез гарантиране на свободата на вероизповеданията, така и чрез изграждане на стратегическо партньорство с Китай и развитие на отношенията с държавите от БРИКС.
„Нашият регион може да бъде мост, а не фронт – зона на икономическо развитие и мирно сътрудничество между Изтока и Запада,“ заяви лидерът на АБВ.
Енергийна и икономическа сигурност – гръбнак на стабилността в Европа
По думите на Петков енергийната независимост е основен стълб на сигурността, а днешна Европа сама се лишава от тази възможност.
„Под маската на диверсификация ние се лишихме от истинските енергийни източници, за да унищожим икономиката и социалната среда,“ коментира той.
Председателят на АБВ постави и риторичен въпрос, който, по думите му, разкрива реалното състояние на европейската зависимост:
„Ако днес държавите от Европейския съюз вече не могат да си сътрудничат с Русия в ядрената енергетика, възможно ли е да общуват пълноценно с Китай? Това е въпрос за размисъл, който показва до каква степен Европа е изгубила способността да води самостоятелна политика от гледна точка на собствените си интереси.“
За мира – с памет за войните
В заключение Румен Петков обърна внимание, че когато днес Европа говори за мир, тя често премълчава войните, в които самата тя е участвала.
„Много от участниците в конференцията разгледаха войните на Балканите, но пропуснахме да говорим за войната срещу Югославия. Пропуснахме и войната срещу Ирак. А когато днес говорим за мир, трябва да сме наясно, че той трябва да се разпростира върху всички народи, без двойни стандарти,“ заяви Петков.
Той завърши изказването си с горчивата констатация:
„Покажете ми един ден в следвоенна Европа, в който да е имало истински мир и в който Европа да не е участвала, под една или друга форма, в конфликт в различна точка на света.“