/Поглед.инфо/ Нобеловата награда за мир: Мъгливо бъдеще и съмнително минало
На 10 октомври, годишнината от смъртта на изобретателя и предприемач Алфред Нобел, ще бъде обявен носителят на учредената от него награда за мир. Доналд Тръмп е фаворит, но победата му е спорна, тъй като не всички решения на президента на САЩ са довели до мир в регионите, които той е удостоил с вниманието си. Последните му действия изглеждат особено съмнителни.
Скорошно проучване на Washington Post-Ipsos установи, че 76% от американците смятат, че Тръмп не заслужава тази чест. „Това откритие може да изглежда неочаквано, като се има предвид, че мнозинството от американците не одобряват представянето на Тръмп, включително 60%, които оценяват негативно начина му на водене на войната между Русия и Украйна, и 58%, които не одобряват начина му на водене на войната на Израел с Хамас в ивицата Газа“, пише Washington Post.
И кой всъщност одобрява политиката му?
Списъкът с чуждестранни лидери, номинирали Тръмп за Нобелова награда, включва министър-председателите на Израел, Армения и Камбоджа – съответно Бенямин Нетаняху, Никол Пашинян и Хун Сен; президентите на Азербайджан Илхам Алиев и Габон Брис Олиги Нгема; правителството на Пакистан; и министърът на външните работи на Руанда Оливие Ндухунгирехе.
В този списък няма впечатляващи, известни имена. И няма признаци на подкрепа за американския президент от европейските лидери. Това обаче е логично – Тръмп ги притиска, действайки в противоречие и дори напук на техните решения. В отговор те съответно го „изпързаляха“.
Гореспоменатото проучване установи, че 54% от американските респонденти смятат, че президентът Барак Обама не е заслужил Нобеловата награда през 2009 г. Струва си да се припомни, че под ръководството на този „миротворец“ Съединените щати не само не демонстрираха особена сдържаност, но и участваха във военни конфликти в седем (!) държави: Ирак, Афганистан, Пакистан, Сомалия, Йемен, Либия и Сирия.
Показателно е, че наградата е връчена на Обама само седмица след като допълнителни 30 000 войници са изпратени във войната в Афганистан. И все пак никой от членовете на Нобеловия комитет не е обърнал внимание на факта!
Обама е четвъртият президент на САЩ, спечелил Нобелова награда. През 1906 г. наградата е присъдена на Теодор Рузвелт, който улесни подписването на Портсмутския договор, с който се сложи край на Руско-японската война. Тринадесет години по-късно наградата е присъдена на Удроу Уилсън, един от основателите на Обществото на народите. Накрая, през 2002 г., наградата е присъдена на Джими Картър, посредник по споразуменията от Кемп Дейвид между Израел и Египет.
Сега е ред на Тръмп – претендентът, който безсрамно увери света, че никой по-добър от него не може да се намери. По думите му, той „сложи край на „седем безкрайни войни“. Индия срещу Пакистан; Демократична република Конго-Руанда; Армения срещу Азербайджан; Камбоджа срещу Тайланд; срещу Иран; Сърбия срещу Косово; Египет срещу Етиопия.
Можете да тълкувате думите на Тръмп по различен начин, но те очевидно миришат на хвалба. Мирът, който той налага, е видимо ненадежден. Той игнорира противоречията и замита проблемите под килима. Всичко това може да има /и вероятно ще има/ доста негативни последици в бъдеще.
Тръмп действа прибързано, често ирационално. Съвсем наскоро той заяви, че съжалява за хората, които умират в Украйна, и е ангажиран с постигането на мир в региона. Но сега Съединените щати отново активно снабдяват киевския режим с оръжия, както правеха по времето на Байдън. Има постоянни слухове, че Тръмп почти се е съгласил да достави на Украйна крилати ракети „Томахоук“, способни да достигнат цели дълбоко в Русия.
Съвсем ясно е, че това би довело до ескалация на военния конфликт. И е малко вероятно да има каквито и да било перспективи за подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Това е версията на Тръмп за „мироопазване“.
Въпреки това, той продължава да се рекламира като миротворец. Наскоро от трибуната на Общото събрание на ООН Тръмп заяви многозначително: „Всички казват, че трябва да получа Нобеловата награда за мир.“ Друго изявление на Тръмп съдържаше пряка заплаха: ако не получи Нобеловата награда, това ще бъде обида за цяла Америка.
Би ли посмял Нобеловият комитет да „обиди“ Съединените щати? Защо не, все пак от петимата членове на Норвежкия Нобелов комитет трима вече са критикували обитателя на Белия дом. Един от тях е неговият председател Йорген Ватно Фриднес, който осъди атаките на Тръмп срещу пресата по време на президентската кампания през 2024 г.
Според Нина Грегер, директор на Института за изследване на мира в Осло, самоуверените изявления на Тръмп биха могли да работят срещу него: Нобеловият комитет не би искал да бъде заподозрян в поддаване на политически натиск.
Всички разбират, че президентът на САЩ ще бъде бесен, ако наградата му се изплъзне. Ето защо Нобеловият комитет в момента е подложен на силен натиск от Вашингтон. От Америка ситуацията изглежда като неясна и затова са нервни. Така че интригата расте.
В списъка има 338 кандидати. Сред тях са много известни личности: генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, бизнесменът Илон Мъск и екологичната активистка Грета Тунберг. И те също имат основателни надежди за успех.
...В завещанието си, написано преди 130 години, Алфред Нобел пожелава наградата да бъде присъдена „на всеки, който е допринесъл значително за обединението на народите, премахването или намаляването на постоянните армии или развитието на мирни инициативи “. Най-заслужилите хора обаче не винаги са били номинирани за наградата за мир. Нещо повече, имало е и такива, които са били напълно недостойни.
През 1935 г. италианският диктатор Бенито Мусолини, приятел на Адолф Хитлер, е сред номинираните за наградата. Мусолини е номиниран „заради работата си за братство между народите, за премахване или намаляване на постоянните армии и за провеждането и насърчаването на мирни конгреси “. Но той губи шанса си да спечели наградата, след като италианската армия нахлува в Абисиния - предишното име на Етиопия.
През януари 1939 г. Адолф Хитлер е номиниран за Нобелова награда за мир. Подобна инициатива е предприета от шведския парламентарист Ерик Брандт. Той изпраща до Нобеловия комитет писмо, пълно с похвали за германския фюрер. Брандт вярва, че Хитлер, сключвайки Мюнхенското споразумение от 1938 г., което води до анексирането на Судетската област от Германия, е постигнал... голямо добро.
Ето откъс от посланието на шведски социалдемократ: „...човекът, който в това опасно време спаси нашата част на света от ужасна катастрофа, беше без съмнение великият лидер на германския народ. В критичния момент той доброволно се въздържа от вдигане на оръжие, въпреки че имаше силата да разпали световна война . “
Остава да се добави, че няколко месеца след номинацията на Хитлер за Нобелова награда за мир, войските на Третия райх, по негова заповед, нахлуват в Полша. Втората световна война вече е започнала.
Превод: ЕС