/Поглед.инфо/ Старите рибари казват: Ако искате да имате риба в реката не е нужно да зарибявате, да изграждате съоръжения или да харчите пари за други дейности. Трябва първо да почистите водата. Рибата сама ще се появи. Умен съвет- като се има пред вид, че рибарският занаят е от библейско време.

Спомних си за този съвет преди години, когато пред нашата кооперация имаше запустяла, мръсна и неугледна градина. Никой не се спираше, децата не искаха да играят в нея. След това общината се захвана, почисти я, ние помогнахме и сега имаме прекрасна градина. С детски кът, люлки, пейки, катерушки и всичко необходимо за децата. Виждам, че през лятото млади хора идват от други квартали с таксита, за да могат децата им да играят в тази градинка.

Казвам го тъй като през последните месеци упорито се насажда идеята да примамим нашите сънародници от чужбина в България, като им обещаем финансови бонуси. Някъде в медиите беше споменато колко милиона се отделят за тази кампания. Самата идея българите които работят и живеят в чужбина да се върнат в България е прекрасна, но трябва да се знае че реализацията на тази идея няма нужда от финансиране. Тя трябва сама да проработи ако…ако се създаде нужната атмосфера. С други думи- ако се пречисти „водата“ на обществената „река“. Аз имам, както и всички ние, много приятели и близки, които вече от десетилетия живеят и работят в САЩ и Канада. Често си идват, почти всяка година, за да видят своите родители, приятелите. За съжаление родителите им вече един по един си отиват, остават приятелите и…имотите ,които трябва да наглеждат. От опита който имам тези, които са успели да намерят работа и кариерата им се развива добре нямат никакво намерение да се връщат у нас. Разбираемо е. Нито пък децата им искат да се върнат, защото те вече имат своя среда, своя работа и т.н. Едни мои приятели ми признаха, че като се пенсионират ще се преместят в Европа. Реших, че ще се върнат в България. Накрая си купиха апартамент във Валенсия. Пак е в Европа.

Със сигурност много хора, които не са успели да се впишат в онова общество с неговите норми и правила, могат да поискат да се върнат у нас. Но ние не търсим кандидати за държавни чиновници- имаме ги достатъчно. Търсим или предприемачи, които да създадат собствен бизнес, или работници за ниско квалифициран труд. Познайте към кого са ориентирани лозунгите, които нашите политици пращат към нашите сънародници в чужбина! Нито към едните, нито към другите.

Тук е моментът да припомним, че в края на 80-те години у нас беше издигната и почти три години се движеше по план една идея, която доста помпозно беше наречена „Република на младостта“. Става дума за партийно решение да се засели странджанско-сакарския край, който беше започнал да се обезлюдява. Идеята беше хубава, но изпълнението…не толкова. Цялата партийна пропаганда беше впрегната да убеждава младите хора от цяла България колко хубаво ще бъде, ако се заселят в този край. Как държавата ще им помогне, как там ще се създаде един модерен, младежки център за върхови технологии и био-земеделие и т.н. и т.н. Бяха организирани „десанти“ (това беше терминът) на културни дейци- рок музиканти, писатели, художници - които обикаляха тези места за да създадат усещането, че културата там се завръща. Снимаха се филми и се пишеха поеми за „Републиката на младостта“. Колко пари се изхарчиха за тази идея- никой не каза. Бабите и дядовците, свикнали да живеят спокойно и уединено, с интерес наблюдаваха този младежки ентусиазъм, въплъщаван в рок-концертите на младежка тема. Но по-младите споделяха: „Ние живеем тук въпреки, че в момента работим в Бургас. Но всяка събота и неделя сме тук. Като се пенсионираме ще дойдем да живеем в тези села, ще развиваме тази област, защото я обичаме. На нас не ни дават никаква помощ, а на младите хора които идват от други части на страната и нито знаят какво ще правят, нито се интересуват от този край отпускат такива помощи. Защо?“

Никой не отговори на тези въпроси. Никой всъщност не се интересуваше от тези въпроси, защото беше взето политическо решение, то беше финансирано и се изпълняваше планово. Накрая от придошлите млади хора останаха няколко недостроени постройки, няколко недовършени кошари за овце и много усвоени пари, които никой никога нямаше намерение да връща. Един случай се запомни в тези села. Млада двойка, парадираща със своята младост и любов беше една от най- ярките и запомнящи се фигури на това партийно назначено преселение. Когато те изчезнаха се разбра, че младежът се укривал с държавна помощ от своята бивша жена, за да не плаща алименти. За младата жена нищо не се разбра, защото те изчезнаха без следа като привършиха подарените от държавата пари.

Напомням за този случай защото той много ми прилича на спешните политически решения, които нямат определен партиен привкус, но също така както в „Републиката на младостта“ са пълни с наивни надежди и помпозни обещания. Ако има българи, които искат по някаква причина да се върнат за да живеят и работят в България- това е прекрасно. Само че за тази цел няма нужда нито някой да ги примамва със съблазнителни обещания, нито да им обещава колко хубаво ще бъде тук. Работата и борбата с живота е трудна като навсякъде. Да, може би у нас ще им бъде по-лесно защото познават обществото, имат близки и приятели. Но всичко останало е такова, каквото е за останалите българи, които се борят с живота без да напускат България. Ако ние разчитаме ,че благодарение на тези акции ще привлечем тука хора, които идват с капитали, страхотни идеи и огромен опит- значи се лъжем. Всъщност, не се лъжат всички- някои хора сигурно ще получат добри възнаграждения от държавната програма за привличане на българите. Като показват усмихнати лица, весели млади хора и пълни със щастливи екскурзианти аерогари. Интересно колко ще ни струва тази програма. Защото накрая всички останали ще плащат.

Искам още веднъж да напомня- младите хора бягат оттука въпреки че има къде да живеят и данъците са ниски. Бягат, защото обществената атмосфера е тежка за работа и живот. Правосъдната система работи лошо и това създава тревога във всички млади хора. Това , впрочем е най-голямата пречка за привличането на инвеститори в България. Кой е този млад човек, който ще дойде за да създаде у нас транспортна фирма- нали видяхме какво стана с шофьорите на Роби Уйлямс. Кой е този млад предприемач, който ще дойде да създаде у нас фирма за производство на храни- нали виждаме колко тежко и понякога ненужно формално се отнасят с тях при всякакви одити. Кой млад предприемач ще иска да строи, да изгражда- като вижда как строителството е обраснало с корупция и тази корупция понякога води дори до драматични последици както (според експертите) се е случило в курорта, който беше наводнен преди дни.

Моят съвет към политиците е: почистете обществената атмосфера! Инвестициите ще тръгнат, икономиката ще се задвижи и хората сами ще се завърнат. А тези, които са останали в чужбина ще искат да идват и да се срещат със своите близки, дори да им завиждат че живеят в такава страна. Но първо… да послушаме съвета на рибарите.

Сигурно знаят какво да правят- все пак техният занаят е описан в Библията.