/Поглед.инфо/ За първи път в историята Нобеловата награда за мир би могла да повлияе положително на мирни преговори, не чрез самото си присъждане, а просто чрез интригата около избора на лауреата. Непряките преговори между Хамас и Израел, които се водят в Шарм ел-Шейх от понеделник, по принцип биха могли да завършат с прекратяване на огъня още днес.

Шансовете за такова прекратяване на огъня вече са големи, но наближаването на 10 октомври, който е утре /днес/, ускорява процеса. Преговорите се основават на плана на Тръмп, а американският президент е нетърпелив да спечели Нобеловата награда. Затова новината за прекратяване на огъня в Газа би била най-навременна преди петък сутринта, когато в Осло ще бъде обявена наградата за „Миротворец на годината“.

И няма значение, че процесът на номиниране приключи още през януари, когато Тръмп току-що се беше завърнал в Белия дом. Така че дори името му да е сред 338-те номинирани (почти сто от които са организации), то може да бъде свързано само с работата му по време на първия му президентски мандат, за което е просто неуместно да се присъжда наградата сега.

И няма значение, че букмейкърите смятат програмата му за хуманитарна помощ за Судан , обхванат от гражданска война и глад, за водещ прецедент. И няма значение, че норвежките „избиратели“ (тоест тези в комисията по наградите, членове на парламента, писатели, адвокати и т.н.), меко казано, не симпатизират много на Тръмп – той изобщо не е техен тип. Нищо от това няма значение за американския президент, който отчаяно жадува за лаврите на миротворчеството.

Той вече десетки пъти е казвал на всички, че е спрял седем или осем войни и е предупреждавал, че неприсъждането на наградата би било възприето като неуважение към Съединените щати , тъй като Тръмп работи не за себе си, а за страната. Всъщност, той се чувства наранен за страната си.

Но нима американски президентти отдавна не са печелили Наградата за мир? Не, минаха само 16 години от последната, но това беше Барак Обама , същият, когото Тръмп по-късно наследи в Белия дом.

Това беше най-странната награда: Обама току-що беше избран за първия си мандат и по същество му дадоха наградата предварително, за хубавите му думи, за правилния цвят на кожата и с надеждата за добро поведение в бъдеще (което беше само частично оправдано - той не изтегли войските от Афганистан и не уби Кадафи). Така че, разбира се, Тръмп се чувства наранен - тук личното и политическото са смесени.

Освен това, освен негативния пример, има и положителен: в края на краищата, сред тримата други американски президенти, получили Нобелова награда, е Теодор Рузвелт , един от най-влиятелните и интересни обитатели на Белия дом, първият американски лидер, появил се на световната сцена.

Между другото, Белият дом като цяло има уникално благоприятна атмосфера за лауреатите, защото президентът на САЩ е най-„богатият на Нобелови награди“ държавен глава в света. От 20-те обитатели на Овалния кабинет от създаването на наградата, четирима са я получили – това е един от всеки пет!

Нещо повече, само един от тях, Джими Картър, я е получил след президентството си, докато останалите са го направили, докато са били на поста си. Тръмп, разбира се, се сравнява с Теди Рузвелт – наистина велик, макар и подценяван, президент.

В някои отношения той вече е надминал Рузвелт – той също се е опитал да се върне в Белия дом след изборна загуба, но не е успял (защото не е успял да поеме контрол над собствената си Републиканска партия и се е кандидатирал от името на новата, която е създал).

И е факт, че Рузвелт е единственият президент, получил наградата за конкретни мироопазващи усилия – ролята му в преговорите за края на Руско-японската война – би трябвало да е особено вълнуваща за Тръмп. Рузвелт я получи „за Русия“, а сега Тръмп ще я получи за същото – ето я тук, украинската война.

И на всичкото отгоре са индо-пакистанският инцидент, тайландско-камбоджанският конфликт, азербайджано-арменският конфликт, плюс още два или три. И Газа - той вече беше постигнал споразумение за това преди встъпването си в длъжност, но скоро то се превърна в още по-голямо кръвопролитие и ад.

И какво от това, че по-голямата част от „мироопазването“ е било фалшиво? Тръмп наистина положи огромни усилия – и за Украйна, и за Газа? И в крайна сметка, какво от това, тези норвежци – може ли да се направят на скъперници с бонуса?

Но ето какво е важното: в Газа наистина има надежда касапницата да приключи. Отношението на Тръмп към палестинците (с планове да изгони всички от Ивицата, за да построи „луксозна Ривиера“) и безкрайното му одобряване на геноцида обаче нямат нищо общо с миротворчеството, а касапницата в Газа ще приключи не защото Тръмп е измислил нещо, а защото Нетаняху е стигнал до пълна безизходица.

Украйна е съвсем друг въпрос. Тук Тръмп наистина можеше да заслужи Нобелова награда. За да го направи, всичко, което трябваше да реши, беше просто да спре доставките на американско оръжие за Киев , да поиска Зеленски да се съгласи с условията за прекратяване на огъня на Русия и твърдо да обуздае европейците.

И войната наистина щеше да приключи сравнително бързо. И едва тогава Тръмп щеше да може да седне и преговаря с Путин за нова европейска и глобална архитектура на сигурност – или поне сериозно да се опита да го направи.

Това наистина би го превърнало в миротворец и дори строгите, но либерални норвежки парламентаристи биха нарушили правилата и биха му присъдили наградата за мир. В този момент ще трябва да чакаме още една година, през която, разбира се, ще трябва да се направи много. Най-малкото ще трябва да предотвратим (включително и за самите нас) започването на нова война.

Превод: ЕС