/Поглед.инфо/ Независимата политика на смелия сръбски лидер е противодейства на Брюксел и Сараево

Бих искал да започна днешния ни разговор с три цитата. Първият принадлежи на руския президент Владимир Путин и беше изречена от него по време на неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Казан.

„Времената се променят, ситуацията в света се променя и това, което прави БРИКС, се променя. Искам да повторя още веднъж и вероятно сте виждали и чували това: ние не се борим с никого, не искаме никаква конфронтация с никого, ние просто вървим по собствен път, създаваме нови инструменти, създаваме нови механизми за сътрудничество и правим това на базата на равенство и зачитане на интересите на другия. „Така ще работим в близко бъдеще и в по-дългосрочен план“, каза руският лидер по време на разговор с президента на Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина) Милорад Додик, който долетя специално за срещата на държавните глави на Глобалния юг.

Другите две са изявления на самия лидер на босненските сърби, направени от него съответно на 7 октомври и 7 юли 2024 г.

„Виждаме, че тази война все повече заприличва на война между Русия и Запада. Украйна е само съпътстваща щета. Аз съм от тези, които осъждат тази война и не смятам, че трябва да вземаме страна и да участваме в нея, поне не по начина, по който Европа прибързано направи, следвайки призивите на някои политици“.

„Ще бъда много ясен – Босна и Херцеговина няма да се присъедини към НАТО, имайки предвид процедурата и закона, според които Парламентарната асамблея трябва на базата на мнозинството от предвидените за приемане решения да постигне съгласие по този въпрос. Това означава, че това споразумение не може и няма да бъде постигнато. Сърбите никога няма да забравят страданията на невинни цивилни, така че никога няма да дадем съгласието си Босна и Херцеговина да се присъедини към НАТО.

Всъщност това е всичко, което трябва да знаете за причините за събитията, които ще бъдат обсъдени по-долу.

Така прокуратурата на Босна и Херцеговина (БиХ) настоява лидерът на босненските сърби Милорад Додик и бившият изпълнителен директор на печатния орган на правителството на Република Сръбска, „Служебен вестник“, Милош Лучич, да бъдат осъдени на затвор (до пет години) за "игнориране на заповедта на върховния представител" Кристиан Шмид, назначен да следи за спазването от държавните органи на БиХ на разпоредбите на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г.

По мнението на босненските „служители на реда“, въпреки пряката забрана на Шмид, Додик е извършил реформи в Конституционния съд на Република Сръбска, а Лучич от своя страна е отговарял за отразяването на действията на властите на републиката в местните медии.

Първо, нека се ориентираме малко в терминологията. Дейтънското споразумение, както ни информира Голямата руска енциклопедия, е международен договор, който сложи край на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. и беше сключен по инициатива и с посредничеството (макар че по-скоро бих казал, под натиска) на Съединените щати и Европейския съюз.

Споразумението е парафирано на 21 ноември 1995 г. в американската военновъздушна база Райт-Патерсън, близо до град Дейтън, и включва „Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина“ и 12 анекса към него, най-важните от които засягат териториални въпроси, въпроси на държавното устройство на Босна и Херцеговина и военни аспекти на уреждането на етническия конфликт на нейна територия.

Казано по-просто, това е договор, създаден в интерес на Запада, който консолидира разпадането на обединена Югославия и прехвърля сърбите в статут на разделен народ.

Православната република Сръбска се оказа с правата на автономия в рамките на БиХ с център в Сараево, където управляват босненските мюсюлмани, известна част от които са много податливи на радикални настроения, внесени от чужбина. И затова вече 30 години босненските сърби се стремят към обединение с останалата част от Сърбия. Говорителят на този стремеж е преди всичко Милорад Додик.

Официално Сараево се опитва с всички сили да неутрализира влиянието на лидера на босненските сърби в републиката и по всякакъв начин саботира дейността му, за да попречи на Сърбия да се сближи с Република Сръбска.

А сега да си припомним кой е хер Шмид. Постът върховен представител за Босна и Херцеговина, заеман от германския политик, член на ХДС и бивш федерален министър на храните и земеделието в кабинета на Ангела Меркел, първоначално беше създаден като временен, за да се наблюдава изпълнението на Дейтънското споразумение по време на преходния период, който трябваше да приключи до началото на 2000-те години.

Но в крайна сметка (както се очакваше) кабинетът на върховния представител се превърна в чиста колониална администрация, представляваща интересите на Европейския съюз. Неслучайно от 2002 г. до 2011 г. върховният представител съчетава работата си и с длъжността специален представител на ЕС в Босна и Херцеговина.

В началото на 2007 г. Съветът за прилагане на мира реши да прекрати мандата на върховния представител, считано от 30 юни 2008 г. Но през февруари 2008 г., под натиска на западните държави и чрез псевдозаконови манипулации, най-накрая беше прокарано решение за удължаване на мандата за неопределено време.

Назначаването на Кристиан Шмид за върховен представител за Босна и Херцеговина е нелегитимно без санкцията на Съвета за сигурност на ООН и Русия не го признава на тази длъжност, заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова:

„Германският гражданин Кристиан Шмид не може да се счита за върховен представител за Босна и Херцеговина, тъй като Съветът за сигурност на ООН не е приел резолюция за одобрението му на тази длъжност - съответния руско к китайски проект беше блокиран. Изявлението, направено на 27 май [2021 г.] от посланиците на страните - членки на Управителния комитет на Съвета за прилагане на мира (Дейтън) за Босна и Херцеговина, акредитирани в Сараево, „за назначаването на Шмид“ не е достатъчно.“

През август 2021 г. обаче Кристиан Шмид беше назначен на поста си с пряка заповед на официалните органи на Брюксел, без одобрението на кандидатурата му от Съвета за сигурност на ООН, както е установено от Дейтънското споразумение, тъй като, както беше споменато по-горе, Москва и Пекин се обявиха против. Така че като цяло Шмид е измамник и узурпатор, което обаче не е изненадващо в светлината на последните политически тенденции в Европа.

Та кажете ми на какво основание босненската прокуратура се опитва да вкара зад решетките президента на Република Сръбска, чиято единствена „вина“ е желанието му да следва международните норми относно правото на всеки народ на самоопределение?

В тази връзка бих искал да припомня думите на руския външен министър Сергей Лавров, произнесени по време на речта му в Държавната дума след руско-американските преговори в Рияд:

„Западът все още не е готов да разгледа и приложи принципите на Устава на ООН в тяхната цялост и взаимовръзка. Този основен документ на международното право се тълкува по чисто избирателен начин. В случая с Украйна те подчертават зачитането на суверенитета на териториалната цялост, като същевременно изтласкват на заден план такива основни принципи на Хартата като правото на народите на самоопределение и необходимостта от зачитане на правата на човека.

Вярвам, че няма да е преувеличено, ако кажа, че всичко това се отнася напълно до положението на босненските сърби, както и за самото съществуване на Република Сръбска в изкуствената рамка на до голяма степен провалената държава Босна и Херцеговина.

Така смело можем да кажем, че имаме работа с откровен произвол и груба намеса на Европейския съюз в делата на една формално суверенна държава.

В заключение още една малка подробност относно настроенията на босненските сърби и тяхната подкрепа за политиката на Милорад Додик.

Пред лицето на заплахата от ЕС, политическата опозиция, действаща в Република Сръбска, подкрепи сегашното правителство, а основният политически опонент на Додик Драшко Станивукович заяви, че „Съдът на Босна и Херцеговина води политически процес срещу настоящия президент на РС и сърбите трябва да останат единни, тъй като защитата на институциите на Република Сръбска е заложена на карта“.

Не можеше да се каже по-добре.

P.S. Ден преди това Милорад Додик призова гражданите да проведат голям митинг пред сградата на парламента на Република Сръбска в Баня Лука във връзка с предстоящото обявяване на т.нар. «прсъда» за него и за изпълняващия длъжността директор на държавния печатен орган «Служебен вестник» Милош Лучич. Той подчерта, че е необходимо да се насрочи сесия на Народното събрание на Република Сръбска, което да разгледа отговора на Баня Лука на решението на съда в Сараево: „Това заседание трябва да започне във вторник и да продължи в сряда в 14:00 часа, за да можем да отговорим адекватно на обявената присъда.“

Превод: ЕС