/Поглед.инфо/ Белград все пак ще се опита да протака във времето с надеждата за руски победи...
Онзи ден в ефира на „Обществената служба „Новости“ се проведе дискусия между доктора на историческите науки Николай Платошкин и сръбската журналистка Татяна Стоянович за ситуацията на Балканите, за външнополитическите приоритети на Република Сърбия, за проблемите на и перспективите на сръбско-руските отношения.
По време на половинчасовия разговор по адрес на сръбския президент Александър Вучич, който „не е приятел, не е враг, а просто така“, имаше много нелицеприятни коментари. Така, според Т. Стоянович, "в Сърбия практически няма нито една нормална политическа сила, която да не е дискредитирана, която да има както финансови, така и човешки ресурси, за да се състезава сега с Вучич на равна нога на изборите. "
Подобно на бившия президент на Украйна Янукович, Вучич също повтаря грешките на бившия лидер на социалистическа Югославия Йосип Броз Тито, който се опита да седне на няколко стола, лавирайки между Запада, Съветския съюз и страните от третия свят, смята Н. Платошкин .
Освен в „двойствена игра” спрямо Русия, участниците в дискусията обвиниха сръбския президент, който повдигна въпроса за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз през 2009 г., и в стагнацията на сръбския износ за Русия през 2022 г. (със сериозно увеличаване на руските доставки, включително петрол и газ).
Имаше и изявление на Вучич за неприемливостта на доброволческо движение сред сърбите в подкрепа на руската СВО - въпреки че помощта на руските доброволци в Балканските войни през 90-те години позволи на сърбите да избегнат по-тежки поражения. Както каза Т. Стоянович, доброволците, подкрепили републиките на Донбас след 2014 г., са били преследвани от сръбските власти до затвор.
Актуалността на случващото се на Балканите се определя и от силния натиск от страна на Вашингтон, Берлин и Брюксел върху Белград с искането да изостави Косово (1) и да се присъедини към антируските санкции. Вучич, по неговите думи, не знае колко още Сърбия "може да издържи, без да наложи санкции срещу Русия", но, каза той, страната "ще се опита да оцелее възможно най-дълго."
Да, човек не може да се абстрахира от позицията на Сърбия на картата и от натиска на Запада върху Белград по въпросите на Косово (на ред са албанската Прешевска долина и "босненския" санджак ) и санкциите. Почти всички съседи на Сърбия са членове на НАТО, което също се отразява на външнотърговския транзит през Сърбия.
По-специално, превозът на товари между нашите страни по река Дунав е строго контролиран; Русия беше изключена от международната Дунавска комисия през април 2022 г. През юни 2022 г. Сергей Лавров трябваше да отмени посещение в Белград, след като България, Северна Македония и Черна гора не дадоха разрешение да прелети самолетът му ...
Заради санкционните ограничения (от декември 2022 г. доставките на руски петрол през хърватския терминал Omisalj на Адриатическо море попадат под тях) са затруднени. Същото се отнася и за руско-сръбските превози през морските пристанища на Черна гора, Албания, България, Хърватия и Гърция.
„Мюсюлманската“ Босна и Херцеговина също не може да се класифицира като страна, приятелски настроена към Русия. Плановете за интеграция в ЕС, базирани на споразумението от 2009 г., са основателно критикувани поради полуколониалния им характер, но тези планове отразяват тенденциите от последните десетилетия (не в полза на укрепването на руските позиции на Балканите).
Например Москва не направи нищо, за да повлияе върху засилващата се антисръбска политика на Черна гора, докато нейното черноморско пристанище Бар е основната транзитна точка за Сърбия без излаз на море. Проектът за петролопровода Бар-Белград остана на хартия, затова пък продължава рекламата на многочислените туристически агенции, скъсващи се да канят руснаците на гости …при недружелюбния режим на Джуканович ...
Въпреки че още през 2011 г. беше обявено, че е договорено Споразумението за зона за свободна търговия между Митническия съюз, Сърбия и Черна гора, то беше подписано с Белград едва през 2019 г. (в сила от 2021 г.). Приблизително по същото време, в началото на 2010 г., руската страна избра да се дистанцира от насърчаването на партньорството между Македония и Сърбия [бившият министър-председател на Република Скопие Никола Груевски разглеждаше подобно партньорство като част от взаимодействието с Русия/ЕАЕС, в т.ч. политическият компонент (противопоставяне на натиска от Запада и албанския сепаратизъм).
Загубените 10 години не можеха да не се отразят на външноикономическата политика на Белград, който се насочи към „европейската политика на добросъседство на Западните Балкани“, Китай, Турция и арабските държави. Броят само на турско-сръбските съвместни предприятия непрекъснато нараства.
Разбира се, антируските санкции засилват принудителната зависимост на Белград от Брюксел. Въпреки това споразумението за зона за свободна търговия с Руската федерация - ЕАЕС все още е в сила. През октомври миналата година Будапеща и Белград се споразумяха за удължаване през 2023-24 г. на унгарския участък от петролопровода „Дружба“ (въоръжените сили на Украйна вече се прицелиха в руския му участък ) за доставка на руски петрол за Сърбия.
„...Сърбия беше принудена да гласува за резолюция, осъждаща военната операция на Русия в Украйна, за да остане на международната сцена“, оправда се Вучич , гласувайки в подкрепа на антируската резолюция на Общото събрание на ООН в началото на февруари. „ Нека да задържим нещата колкото може. Знам в кой момент ще трябва да се вземе решение и няма да скрия нищо от хората, както не скрих отчаянието си след последната среща с емисарите на Запада . Моментът на присъединяване, под огромен натиск от САЩ и ЕС, към антируските санкции „наближава отдавна и се страхувам, че ще бъде скоро, дори не след месеци “, каза сръбският президент.
По мнението на телеграм канала „Балкански патрул“, преведено на нормален език, това означава: „Белград все пак ще се опита да протака възможно най-много време с надеждата за руските победи на фронта (вместо прословутото „прегрупиране“) и че геополитическата хегемония на Западът все пак ще бъде разклатена. Тогава на Вашингтон и Брюксел няма да им е до това да удушат Сърбия. Ако не успеем да постигнем реални победи, сърбите няма къде да дяват и на кого да разчитат: просто ще бъдат пречупени през коляно по един или друг начин.
„Героично поведение“ нарече отказа на Сърбия да наложи антируски санкции руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко. Според руския дипломат Сърбия има възможност да продължи сътрудничеството с Русия.
Забележка
(1) Съгласно модифицирания „План Ишингер“, първоначалната версия на който Белград, с подкрепата на Москва, преди това отхвърли, Сърбия се задължава да не пречи на влизането на „Република Косово“ в международни организации, включително ООН . Всъщност това е признаването на отцепилите се от Сърбия Косово и Метохия за независима държава.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?