/Поглед.инфо/ Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е на обиколка по Западните Балкани преди срещата на високо равнище ЕС - Западни Балкани в Словения на 6 октомври, увери сръбския президент Александър Вучич, че тя е "твърд привърженик на членството на Сърбия в ЕС".

Мадам не даде конкретни дати, каквито обаче никой и не очакваше от нея. Сагата с приемането се точи от 2012 г. и всички разбират, че прогнозата на Европейската комисия за 2025 г. е поредният акт в цялото действие. И това се отнася не само до Сърбия, но и за целия регион. А и убедеността на този пламенен „поддръжник на членството в ЕС“ е много ефимерно и универсално - променя се единствено страната на посещение.

В това отношение фрау Меркел е много по-честна - тя каза, че „предстои дълъг път“, което наистина означава „дълъг път“. В това отношение за нея ѝ е много по-лесно - тя е канцлер на Германия, още повече на практика бивш такъв, може да си позволи да каже какво мисли. А на Урсула все още не е позволен такъв лукс, колкото и очевидни да са обстоятелствата. Остава само да блъфира. Европейският съюз не само подкрепи косовския сепаратизъм, но и навремето дори заплаши да подкрепи сепаратизма в друг сръбски автономен регион - Войводина.

Сърбия се счита за ключова държава в региона. Следователно, дори откровено обективните пречки пред европейската интеграция под формата на Косово, които президентът Вучич директно посочва, ни най-малко не пречат на господата от „Съюза“ да се опитват уверено да увъртат. Нещо повече, разбирането на Белград за естеството на „обективните причини“ вече доведе до заключението на Вучич на подобен форум в словенския Блед, че докато не бъде решен косовският въпрос, ЕС не блести и “на Сърбия не ѝ пука“.

Суха констатация на факти, но какво оживяване последва в съседния лагер. Унгарският премиер Виктор Орбан, презиращ чуждите му лудории на ЕС, в същия Блед директно заяви, че Европейският съюз се нуждае от Сърбия повече, отколкото Сърбия се нуждае от Европейския съюз. С една дума - истински маджарин, никаква йезуитска казуистика.

От последното „бъркане в носа“ за перспективите за присъединяването на Сърбия към ЕС се случиха доста събития: увеличаване на темповете на икономическо и военно-техническо сътрудничество с Русия, организиране на балканския „Мини-Шенген” с Албания и Северна Македония, с перспективата за присъединяване към него на останалите страни от Западните Балкани. Пита се защо им е този Европейски съюз с неговите странности?

И сърбите не трябва да забравят враждебната политика на Брюксел. В края на краищата дори балтийските държави разбират, че този евроентусиазъм по никакъв начин не е свързан с някакъв алтруизъм и патернализъм на ЕС. Цялата тази дейност има съвсем различна обосновка.

Превод: В. Сергеев