/Поглед.инфо/ Този септември Общото събрание на ООН ще събере световните лидери, за да адресира едно от водещите предизвикателства на нашето време – реакцията на голямото движение на бежанци и мигранти.

Войните, нарушенията на човешките права, недостатъчното развитие, климатичните промени и природните бедствия карат повече хора да напускат домовете си, отколкото през всяко друго историческо време, за което имаме надеждни данни.

Повече от 60 милиона души, половината от които деца, бягат от насилие и преследване и сега са бежанци или вътрешно разселени хора. Още 225 милиона са мигранти, които са напуснали държавите си в търсене на по-добри възможности или просто за да оцелеят.

Това обаче не е криза на числата, а криза на солидарността. Почти 90% от бежанците по света са приютени в развиващи се страни. Осем страни приютяват повече от половината от бежанци по света. Само 10 страни осигуряват 75% от бюджета на ООН за спомагане и разрешаване на тежкото положение.

Ако има справедливо споделяне на отговорността, няма да има криза в приемащите държави. Можем да си позволим да помогнем и знаем какво трябва да направим, за да се справим с големите движения на бежанци и мигранти. Въпреки това, прекалено често оставяме страха и глупостта да се превърнат в пречка. Човешките нужди са засенчени и ксенофобията се чува по-силно от разума.

Страните на фронтовата линия на кризата се борят всеки ден, за да се справят с предизвикателството. На 19 септември Общото събрание ще свика среща на високо ниво, която да увеличи дългосрочните ни усилия. За да помогна на международната общност да се възползва от тази възможност, аз назначих съставянето на доклад „В безопасност и с достойнство” (“In Safety and Dignity”), съдържащ предложения как светът може да предприеме повече ефективни колективни действия.

Нужно ни е да започнем да разпознаваме общата ни човечност. Милиони придвижващи се хора са изложени на огромни страдания. Хиляди умряха в Средиземно море, Андаманско море, в Сахел (преходния пояс между Северна и Субсахарска Африка) и в Централна Америка. Бежанците и мигрантите не са „другите”; те са толкова разнообразни, колкото е самото човешко семейство. Движението на хора е квинтесенциален глобален феномен, който изисква глобално споделяне на отговорността.

Освен това, бежанците, далеч от възприемането им като заплаха, могат да спомогнат за растежа и развитието на приемащите ги страни, както и на родните им.

На трето място, политическите и обществени лидери имат отговорността да говорят срещу дискриминацията и липсата на толерантност. Те също трябва да се противопоставят на търсещите гласове чрез насаждане на страх и разделения. Това е време, в което между хората да се изгражда съдействие, а не стени.

На четвърто, трябва да обърнем повече внимание на причините за принудително изселване. ООН продължава да увеличава работата си по предотвратяване на конфликти, разрешаването на спорове по мирен път и адресирането на нарушения на човешките права преди да ескалират. Едно мощно ново средство е Програмата за устойчиво развитие 2030 – план, който беше одобрен от всичките 193 членки на ООН и е пряко фокусиран върху справедливостта, институциите и мирните общества.

Пето, имаме нужда да затвърдим международните системи за справяне с голямото движение на хора, така че те да отговарят на нормите на човешките права и да осигуряват необходимата защита. Държавите трябва да уважават международните си ангажименти, включително Конвенцията за бежанците от 1951 година. Държавите, в които най-напред пристигат бежанците, не трябва да бъдат оставяни да се оправят сами. Моят доклад предлага „глобално споразумение за споделяне на отговорността за бежанците”.

Има належаща необходимост да бъде сторено повече срещу човешките трафиканти, за спасение и защита на хората в движение, за осигуряване на безопасността и достойнството по границите. Повече законови пътеки за мигрантите и бежанците са от огромно значение. Отчаяните хора не бива да бъдат принуждавани да се обръщат към престъпни мрежи в търсене на безопасност.

Очаква се броят на мигрантите да продължи да нараства като резултат от недостигът от търговски връзки и квалифициран труд; благодарение на по-свободното пътуване и комуникационни възможности; заради нарастващите неравенства и климатичните промени. Моят доклад предлага важни мерки за подобряване на глобалното управление в тази сфера, включително „глобално споразумение за безопасна, законова и редовна миграция”.

Бежанските и миграционни кризи далеч не са непреодолими, но не могат да бъдат адресирани от държави, които действат сами. Днес милиони бежанци и мигранти биват лишавани от основните си права, а светът се лишава от възможните преимущества, които те могат да предложат.

Световният хуманитарен форум, който организирам в Истанбул на 23 и 24 май, ще търси нови ангажименти от държавите за съвместна работа по защитата на хора и повишаването на издръжливостта спрямо кризата. Очаквам на заседанието на Общото събрание на 19 септември да бъде показан пътя към решения на най-важните бежански и миграционни предизвикателства и световните лидери да се обединят около по-голямо глобално сътрудничество по тях.

Човешките същества се движат от място на място от хилядолетия, по свой избор или притиснати от обстоятелства, и ще продължат да го правят в обозримото бъдеще. Само като изпълним дълга си да защитаваме бягащите от преследвания и насилие и приемем възможностите, които мигрантите и бежанците дават на новите си общества, ще можем да постигнем по-голям просперитет и честно бъдеще за всички.

--------

Бан Ки Мун, генерален секретар на ООН. Позицията му е публикувана в "Хъфингтън пост"

Ню Йорк / САЩ