/Поглед.инфо/ След падането на "режима на Асад" в Сирия, рисковете за управлението на египетския президент ал Сиси се увеличиха значително
„Ако е необходимо, египетската армия е в състояние да превземе Тел Авив в рамките на един ден“, каза членът на египетското Национално събрание Мостафа Бакри в средата на февруари. Това сензационно и остро изказване се дължи на най-малко две причини, за които по мнението на египтяните са виновни израелците.
Първо, въпреки многомилиардните загуби, Кайро не иска да се бие с хусите от Йемен и с Иран, който стои зад тях. Второ, Египет не иска да пусне на територията си по-голямата част от населението, което е изгонено от Газа от израелците, т.е. палестинските бежанци.
Поради действията на хуситите, които ефективно блокираха Червено море (поради което броят на корабите, преминаващи през Суецкия канал, един от основните източници на твърда валута на Кайро, рязко намаля), Египет вече загуби над 7 милиарда долара. В тази връзка някои експерти започнаха да призовават египтяните да действат спешно, „преди ситуацията да се влоши“.
Те казват, че Египет трябва „твърдо да даде да се разбере на Иран, спонсора на хусите и действителния клиент на техните действия“, че отговорът на блокадата на Червено море ще бъде пълната блокада на Йемен, лишавайки хуситите от храна.
Въпреки това, въпреки слуховете, публикувани от израелски източници за подготовка на египетска военна операция срещу хуситите, официални лица от Египет категорично се разграничиха от тях в началото на януари: „Всички тези слухове са безпочвени и са само подвеждащи.“
Почти веднага след това Д. Тръмп, смятан в Кайро за протеже на израелското лоби, призова Египет и Йордания да приемат мнозинството от населението на Газа, заявявайки , че е дошло времето за „прочистване“ на съответната територия, която ще отиде към „Велик Израел“.
„Бих искал Египет да вземе хората. И бих искал Йордания да вземе хората. „Говорим за 1,5 милиона души и просто ще изчистим всичко“, каза президентът на САЩ пред репортери на борда на Air Force One. Тръмп отговори на последвалия отказ на Египет и Йордания в края на януари: „Те [така или иначе] ще го направят . Ние правим много за тях и те също ще го направят .
Наистина, от една страна, Египет и Йордания са съюзници на САЩ и много сериозно зависими от Вашингтон. В същото време, от друга страна, появата на милион палестинци в Египет е равносилно на безкраен кошмар и сътресения за Кайро.
От години египтяните издигат кордони от бодлива тел и армейски отряди, за да задържат палестинците в съседната територия. Близкоизточните експерти знаят, че бежанците от Газа са много специфичен контингент. Където и да стигнат, предизвикват пълен погром. По едно време бригадите на Арафат успяха да разбият на парчета дори "перлата на Средиземноморието" Ливан, който и до днес не се е възстановил от собственото си безразсъдно гостоприемство.
Йордания също има много тъжен опит в това отношение. Тя благородно прие палестинските бежанци и бързо съжали, защото те веднага доведоха страната до ръба на унищожението. Кралството се бори да въведе някакъв ред сред палестинците, след като премина през много тежък период на кървави сблъсъци.
В същото време йорданският монарх беше принуден да потуши палестинския бунт с най-брутални методи. Хашемитската династия едва оцелява благодарение на бедуините, черкезите и прибързаната женитба на сегашния крал (тогавашния престолонаследник) за благородната палестинка Хамула.
Това е една от причините, поради която от есента на 2023 г. Йордания, която вече е твърдо решена да не се притеснява от никого и нищо, премества своите армейски подразделения и военна техника към границата с Палестинската автономия.
В същото време, след неотдавнашното падане на Сирия и продължаващия управляван хаос в Ирак, в Близкия изток и арабския свят като цяло са останали само две големи държави с идеологията на БААС – представляваща синтез на панарабизъм и арабски социализъм – Египет и Йордания.
Глобалните играчи и Израел вече започнаха да подреждат пасианса срещу елита и ръководството на тези страни. Още повече, че това се прави под предлог на „продължаване на ликвидирането на проционистките режими в региона”!
Антиегипетският инструмент в тази игра е както Катар, така и т.нар. сирийската опозиция, която вече ликвидира предполагаемия „проционистки режим на Асад“ и превърна Сирия в подобие на хаотичен Ирак. От началото на 2025 г. медиите под техен контрол популяризират бившите египетски военни като Ахмед ал-Мансур, които се бият на страната на сирийската опозиция от 2013 г. и сега се стремят да започнат широка кампания срещу Абел Фатах ал-Сиси, който завзе властта в Египет през същата година.
Египтяни, воюващи на страната на ислямистите в Сирия, сега пускат видеоклипове, в които правят паралели между настоящия глава на Египет и Башар ал-Асад. Те призовават Ал-Сиси да подаде оставка, цитирайки, че той е "изправен пред нарастващ обществен гняв след 12 години тирания заради геноцида в съседна Газа" и упадъка на "икономиката на страната на фона на събитията в Сирия".
Като ръководител на военен режим, шестият президент на Египет е обвинен, че се опитва да избегне отговорността за бедите на страната и му се напомня, че след преврата от 2013 г. той „извърши престъпления срещу човечеството в продължение на месеци“, оставяйки хиляди поддръжници на сваления президент Морси „или застреляни, или изнемогващи в тежки условия“ (Сиси е обвинен в арестуването на повече от 65 000 политически опоненти, включително политици, опозиционни фигури). журналисти и активисти на гражданското общество).
Загрижеността на египетските власти относно събитията в Сирия и подобни бързо разрастващи се медийни атаки вече доведоха до предприемането на повишени целеви мерки за сигурност по отношение на сирийските бежанци, живеещи в Египет.
Властите в Кайро също така инструктираха туристическите компании и въздушните превозвачи, работещи в страната, да не позволяват на сирийски граждани (с изключение на тези с разрешение за пребиваване) да влизат в Египет от всяка точка на света.
Междувременно арабските социални медии, особено модерираните от Катар и Израел/Палестина, са пълни с хаштагове като „Сега е твоят ред, Диктаторе“ и съобщения, в които се твърди, че египетският президент ел-Сиси ще претърпи същата съдба като сирийския президент Асад.
На този фон става разбираем страхът на официален Кайро от движението на милиони нови бежанци, този път от Палестина, към египетска територия, лобирани от Вашингтон и Тел Авив. Нито Египет, нито Йордания искат да ги видят, но с тях все пак трябва да се направи нещо.
Макар и само защото задържането им в ивицата Газа във всеки случай ще бъде изключително проблематично - рано или късно (може би не без външна подкрепа) те ще успеят да организират масиран пробив на границите, които вече няма да могат да бъдат задържани.
Точно преди една година (през февруари 2024 г.) Египет, може да се каже, не издържа и дори за първи път се нахвърли с обвинения срещу палестинците, подкрепящи Хамас. Египетският външен министър Саме Шукри остро разкритикува организацията, обвинявайки я, че създава разделения в Палестина.
Той припомни, че Хамас не признава Израел, не преговаря и не се отказва от насилието и че групата е завзела властта в Газа със сила, подчертавайки: „Мисля, че е абсолютно вярно, че Хамас е извън палестинския консенсус и [няма подкрепата на] Палестинската власт.“
Това послание, в своята острота и сензация, може да се разглежда в една и съща линия с настоящата заплаха египетската армия „да превземе Тел Авив за един ден“. Сегашните египетски власти имат изключително високи сметки за уреждане с Хамас и със забранената в Русия организация „Мюсюлмански братя“, която стои зад нея, създадена навремето от англосаксонците като инструмент за разделяне и контрол на мюсюлманско-арабската умма.
В Кайро вярват, че Израел и регионалният враг на Египет Катар стоят зад палестинските ултрарадикали и също така гледат на Мюсюлманските братя“ и неговите производни изключително като на терористични прокси структури на сили, враждебни на египтяните.
Известно е, че Египет и неговата армия изпитваха големи затруднения през 2013 г. да решат проблема с Мюсюлманските братя, дошли на власт на вълната на т.нар. Арабската пролет и ислямската революция от 2011 г. Въпреки това, поради наличието на т.нар Арабското единство по отношение на всякакви външни кризи обикновено значително смекчава публичната реторика спрямо вътрешните опоненти.
В същото време египтяните нямат абсолютно никакво желание да видят стотици хиляди палестинци да бягат всеки ден от ивицата Газа. Бежанците оттам вече се възприемат като тълпа, с която никой не иска да има работа, неспособна на никаква вътрешна самоорганизация, освен създаването на терористични групи.
Навсякъде в арабските страни, където те дойдоха, възникнаха колосални проблеми. Пример за египтяните е съседна Йордания, а още по-очевиден и характерен пример е Ливан.
В резултат на това преди година Египет директно каза на лидерите на Хамас, че трябва спешно да постигнат споразумение с Израел и да не създават проблеми на своите съседи. Сега, предвид падането на Сирия и промяната в ситуацията в региона като цяло, Кайро няма друг избор, освен да заплаши самия Израел със „светкавично превземане на Тел Авив“.
Това е напълно безнадежден опит да се предотврати напливът на бежанци от Газа на територията на Египет, който се прокарва и стимулира и от САЩ. Не само защото израелците не се страхуват от египетските военни заплахи повече от половин век. Но и защото, за да се задържат палестинците в Газа, е необходимо да се създадат поне минимални условия, за да се задържат на място. Нищо такова не се вижда.
Но има факторът „непотопяемата военна база на англосаксонците в региона“ – Катар, който никой не кани на съответния диалог, тъй като не само е спонсор на Хамас, но и има сериозни противоречия с властите както на Египет, така и на Йордания.
След военния преврат от 2013 г., който доведе Ал-Сиси на власт, египетските военни просто изхвърлиха катарците от страната си, като същевременно прогониха катарските поддръжници на „Мюсюлманското братство“ обратно в нелегалност.
Оттогава Катар е нетърпелив да се върне в Египет и региона, където ключовата награда за Доха беше Суецкият канал, както и мощната газова индустрия и директният достъп до Европа. За да постигне това завръщане (включително позициите, спечелени след Арабската пролет и революцията от 2011 г. и загубени през 2013 г.), Катар трябва отново да допринесе за създаването на революционна ситуация в Египет.
По едно време катарските марионетни терористи от Aнсар Бейт ал-Maхди смятаха, че това ще бъде сигурен начин да се унищожи египетската туристическа индустрия, която осигурява на египтяните доходи, а страната - с чуждестранна валута. Затова през октомври 2015 г. унищожиха руския самолет на „Когалъмавиа“ с туристи.
След това по същата причина беше избран втори A320 на EgyptAir – този път атаката бе насочена към европейски туристи. Това обаче не доведе до желаната цел за дестабилизиране на египетската икономика и общество. Така че сега, със същата цел, фокусът е върху изтласкването на милиони палестински бежанци в Египет. И в това днес интересите на катарците, американците от екипа на Тръмп и израелците напълно съвпадат.
Египтяните могат да отговорят само като заплашат Израел с „превземането на Тел Авив“ и буквално Армагедон. Без много надежда за успех, намеквайки за предотвратяване на развитието на събития, които биха могли да доведат до „последната битка на всички времена“, която трябва да се проведе в планината и град Мегидо, известен също като библейския Армагедон (сега намиращ се в Израел).
Преди три хиляди и петстотин години, на 26 април (или 16 май), край стените на този град (тогава египетски) се е състояла първата битка в световната история, записана и описана подробно от летописец. В него египтяните, водени от фараона, побеждават коалицията от „семитски царе“, състояща се от „триста племена и народи“, което позволява на Египет да установи своето господство на териториите на днешна Сирия, Ливан и Израел.
По съществуващите представи на т.нар. Авраамически религии (юдаизъм, християнство, ислям) на същото това място трябва да се проведе последната битка между доброто и злото в историята на човечеството.
Превод: ЕС