/Поглед.инфо/ Има един стар виц. Срещнали се двама приятели, рибари. „Накъде си тръгнал? “, попитал единият. „За риба?“, отговорил другият. „Аз пък помислих, че си решил за риба да ходиш“, заключил първият. Така си говорили без да се разбират, защото и двамата имали проблем със слуха. Същото би се получило, ако, да речем, и двамата просто не искат да се чуват.
С подобно впечатление останах след пресконференциите, неофициалната в Овалния кабинет и официалната, проведени от Тръмп и Макрон. Най-показателното обаче в потвърждение на горното бе реакцията на Ванс, на която малко от присъстващите обърнаха внимание. През цялото време той мълчаливо следеше диалога с помрачняло лице и нескрита досада. За разлика от Тръмп той можеше да си го позволи, защото не беше длъжен като него да показва с рекламно лице вечната дружба с Макрон. Защото, ако се абстрахираме от ръкостисканията и прегръдките, от разменените скъпи спомени за вечерите с милите им съпруги, от изразеното уважение към нотр-дамската катедрала, то нещата, които си казаха двамата, приличаха на цитирания по-горе виц.
Макрон беше приет в Белия дом не като президент на Франция със съответния на ранга му ритуал, а по-скоро като клиент в адвокатска кантора. Всъщност, ако слуша човек приказките на Тръмп за предстоящите сделки, може и до това да се стигне, да се окачи нова табелка на сградата, нещо от рода „Адвокатска кантора Тръмп и съпруга“.
Иначе през цялото време всеки си говореше своето, уж слушайки и съгласявайки се с партньора си. Опита се Макрон загрижен да посъветва своя приятел, че не трябва да вярва на Путин, че с агресор трябва да се говори със сила, че на всяка цена трябва да се изпратят войски в Украйна да „помагат“ на мира. Тръмп хрисимо го изслушваше. Дори уточни без връзка но на място, че Макрон вече веднъж го е бил измамил. В Париж при среща говорил постоянно на френски, а преводач нямало и Тръмп нищо не разбрал. А на другия ден прочел във вестниците неща, които и не си ги е бил помислял. Както сега, искаше да каже, премълча обаче, но всички го разбраха.
От своя страна Тръмп си разказа своите истории. Че ще постигне целта си и ще спре войната за разлика от европейските си приятели, които три години нищо не са направили. Че ще приеме Зеленски на крака да подпише сделката за редките метали, за да опази парите на данъкоплатците си. Че ще се види , разбира се, с Путин, ако трябва и на 9-ти май ще му отиде на гости. Че са започнали с него да обсъждат и сделки по бъдещо взаимноизгодно сътрудничество. Това последното накара Макрон, въпреки че държеше постоянно усмивката си закачена на лицето, да посърне все едно неочаквано го беше заболял зъб.
Ясно пролича и друго, че Тръмп на думи и заради добрия тон прие предложението за миротворците. Тук трябва да му се отдаде дължимото за умението му да се договаря дори и с такива партньори като Макрон и останалите му колеги от Г-7. Даже подчерта, че и Путин е склонен да приеме такъв вариант. Той обаче си спести да уточни дали е съгласен това да са войски на Франция, Германия и Англия. Канеше се, може би, да допълни, че, например, това може да бъде контингент защо не от Словения, Гърция, Австрия или дори Унгария. Но го пропусна. Знае, че и на това ще му дойде времето.
В края на краищата от всичкото стана ясно, че след като Макрон си отиде по живо по здраво обратно да се главоболи с европейските си приятели, Тръмп ще продължи натам на където той с екипа си е решил да върви – към мира, към преговори, към сделка при отчитане на интересите на двете страни. С тангентното участие, разбира се, и на ЕС. Но на целия и при наличие на единна позиция, стига да могат да я постигнат. Както той категорично заяви, в противен случай ни чака световна война.
Апропо, малко не по програмата, в отговор на зададен от журналист въпрос, стана дума и за „писмата на Мъск“. Тоя, простете, оригинален чешит измислил, как да се справи с раздутия щат на администрацията. Изпратил писма с по пет въпроса на всеки държавен служител, задължавайки го да отговори конкретно какво точно е свършил по възложеното му през изтеклата една седмица. Първите резултати вече били налице. Някой отказали да отговарят и с това подписали уволнението си. Други изпратили информацията, по която ще се решава съдбата им.
У нас идеята на Мъск няма никакъв шанс. Не пет, и петдесет въпроса да се изпратят, нашите цели доклади ще изпишат за това как се пребиват от работа за благото на родината. Без да са свършили нещо и за пет пари. Умеем ги ние тези работи и никакъв Мъск няма да ни се опре!