/Поглед.инфо/ На 24 февруари се навършиха три години от началото на военния конфликт в Украйна, който върна Европа към отдавна отминали времена и се оказа ключов на дъската на международната геополитика. Много хора и от двете страни загубиха живота си, а влиянието му върху глобалната политическа, икономическа среда и ситуацията със сигурността е огромно. През изминалите три години погледите на целия свят бяха насочени към Украйна, а всяка страна разглежда посоката и бъдещето на конфликта.
По отношение на динамиката на бойното поле, ситуацията остава патова. След като направи някои стратегически корекции, руската армия си възвърна предимството на бойното и непрекъснато напредва в различни посоки. От друга страна, Украйна, с военната помощ на САЩ и Запада, също оказва упорита съпротива, опитвайки се да удържи отбранителната линия. Всяка престрелка между двете страни е съпроводена с жертви и огромни материални загуби, в резултат на което бяха разбити безброй семейства, а животът на обикновените украинци е тежък. И това показва, че във войната няма истински победители, а само безкрайни рани и загуби.
На дипломатическо ниво напоследък се наблюдават някои положителни сигнали. САЩ и Русия започнаха диалог и постигнаха известен консенсус относно прекратяването на конфликта. Администрацията на Тръмп увеличи усилията си за посредничество, което даде надежда за мирно решение. Въпреки това, между САЩ и Украйна възникнаха сериозни разногласия по въпроси като споразумението за минералите и конфликтът им се изостря. На 24 февруари се проведе видео среща страните от Г-7, на която Тръмп заяви: „Подчертах значението на „ключовото споразумение за минералите и редкоземните елементи“ между САЩ и Украйна и се надяваме, че то ще може да бъде подписано възможно най-скоро. Споразумението, предложено от САЩ, които биват обвинявани, че се възползват от ситуацията и се опитват да извлекат огромни ползи от Украйна, предизвика силно недоволство в страната. Зеленски даде ясно да се разбере, че няма да подпише споразумение, което ще остави Украйна с голям дълг, показвайки твърдата позиция на страната си в защита на нейните интереси. Тогава обаче украинският вицепремиер Олга Стефанишина заяви на 24 февруари, че Киев е на финалния етап от преговорите по споразумението за минералите със Съединените щати, финализирала е почти всички ключови детайли и се надява да приключи бързо преговорите и да го подпише възможно най-скоро.
В същото време и Европа играе важна роля в този конфликт. Европейските страни са обезпокоени от това, че са изключени от преговорите за Украйна, и са възмутени от някои подходи на САЩ. Европа се чувства маргинализирана от факта, че Вашингтон води отделни преговори с Русия за прекратяване на военния конфликт в Украйна без да се консултират достатъчно с нея. Осъзнавайки ясно, че разрешаването на украинската криза е свързано с бъдещата архитектура за сигурност на Европа, страните на континента заявяват, че преговори без тяхното и на Украйна участие са неприемливи. Френският президент Еманюел Макрон организира няколко срещи на върха за Украйна и европейският отговор на настоящото развитие на ситуацията и изрази готовност да проведе разговори с Путин, за да се търси „надежден и траен мир“ в Украйна. Германският канцлер Олаф Шолц също разкритикува предложението на Тръмп да обвърже военната помощ за Украйна с достъпа до минералните ресурси в страната, като го нарече „изключително егоистично и напълно егоцентрично“. Тази поредица от събития показва, че в руско-украинския конфликт Европа се опитва да запази правото си на глас и влияние, като не желае да бъде водена за носа от Съединените щати.
Китай винаги е бил твърдо на страната на мира и се е застъпвал за разрешаването на споровете чрез диалог и преговори. Китай вярва, че диалогът е по-добър от конфронтацията и че мирните преговори са по-добри от войната. По въпроса за руско-украинския военен конфликт Китай винаги е бил активен в призоваването за мир и насърчаването на преговорите и е играл конструктивна роля в насърчаването на дипломатическо решение. Китай призовава заинтересованите страни да участват в мирните преговори в подходящото време и да намерят устойчиво и трайно решение, което да отчита интересите на всички.