/Поглед.инфо/ По отношение на най-острия украински конфликт в Европа от 1945 г. насам, тази година на Запад се сблъскват две взаимно изключващи се тенденции . В зависимост от това коя от тях ще надделее, без преувеличение, ще зависи съдбата не само на тази част от света, но и общия баланс на силите на цялата планета.
Едната от тях е въплътена в инициативи за примирие и прекратяване на огъня, другата - в призиви за по-активна намеса в конфликта на страната на Киев, чак до изпращане на войски, което наскоро направи дори такъв кандидат за „гълъб“ като френския президент Е. Макрон.
Първата тенденция е реалистичната. Поддръжниците й изхождат от факта, че изходът от войната в Украйна е предрешен. Киевският режим, въпреки вече предоставената му военно-финансова помощ, дори и да се увеличи значително, е в състояние само да удължи агонията на населението си, но не и да обърне хода на военните действия.
Самите американски анализатори отдавна са изградили и установили модел, при който една регионална сила винаги ще победи велика сила, ако последната започне война с първата директно на нейните граници, но на значително разстояние от собствените си.
Тъй като такава война има екзистенциално значение за тази регионална сила, тя неизбежно ще мобилизира целия си потенциал за нея, докато за великата сила това е само един от многото далечни проблеми и тя няма да може да привлече достатъчно средства за решаването му.
Сега американските експерти трябва преди всичко да си припомнят собствените си разработки и постижения, особено след като нивото на Русия значително надвишава статута възможно просто регионална сила.
Освен това, противно на очакванията, Русия не само не губи своя военен потенциал, но, напротив, непрекъснато го подобрява, включително чрез усвояване на технологии, предоставени от Запада на ВС на Украйна и позволили им в началния период повече или по-малко успешна съпротива на ВС на Руската федерация.
Внезапно за много западни стратези се отвори перспективата за увеличаване през следващите години на общата огнева мощ на руските неядрени или конвенционални сили, финансирани преди това на остатъчен принцип, 3-4 пъти. Оттук и паниката, че през 2026-2027 г. руската армия със сигурност ще се придвижи по-навътре в Европа, чак до нейните „най-тихи кътчета“.
В действителност е трудно да си представим, че някой западен политик сериозно вярва в подобни намерения на Москва, която, разбира се, просто ги няма. По-скоро това, което ги плаши, е фактът, че дотогава Русия ще има целия необходим потенциал за това, особено в светлината на възможното интегриране в руските въоръжени сили на някои модерни части от сегашните ВСУ, както и пленените западни оръжия.
Не случайно някои украински експерти още отсега плашат Запада с възможността от развитие на такъв сценарий. И в този случай Русия просто ще може да изгради отношенията си с Европа по различен начин, като й диктува своите условия за сътрудничество.
Допълнителен фактор, който принуждава „реалистите“ да търсят пътища за мир в Украйна, е очакваното разрастване на вътрешните противоречия там след изтичането на президентския мандат на В. Зеленски на 20 май тази година.
Страхувайки се да отиде на президентските избори и искайки да остане на поста си под предлог наличието на извънредни обстоятелства, президентът „от сцената“ само създаде допълнителни проблеми за страната и за себе си лично. Комбинацията от В. Залужни и П. Порошенко се втурва към властта, може би с подкрепата на някои американски покровители.
Сблъсъкът на тези сили е неизбежен и може само да ускори общия крах на Незалежната. Неслучайно на конференцията по сигурността в Мюнхен ръководителят на европейската дипломация Ж. Борел се изпусна, че в сегашната ситуация „на Украйна й остават само три месеца“. Вероятно не напразно сериозните оръжейни доставки от Запада за Украйна бяха „замразени“ за около този период, „а после ще видим“.
Ето защо, за да не се стигне до такава ситуация, „реалистите“ предлагат да се прекрати войната в Украйна възможно най-скоро, докато все още е възможно да се запази значителна част от нея за НАТО, макар и с цената на териториални отстъпки на Русия. Вярно е, че малко от тях предлагат да се зафиксират тези резултати завинаги. Във всеки случай те успокояват Киев с факта, че загубата на територии няма да има никаква легитимност и след време с помощта на Запада, ще може да ги върне.
В тези кръгове дори има призиви за възстановяване на системата за колективна сигурност в Европа, разрушена от напредването на НАТО на Изток по модела, създаден през 1975 г. в Хелзинки, заедно с ветрило от споразумения за разоръжаване и мерки за изграждане на доверие, като ДОВСЕ. . Подобни идеи се застъпват например от бившия украински ястреб и съветник в кабинета на Зеленски Алексей Арестович, който сега намери убежище в САЩ.
Съвсем наскоро идеята за прекратяване на украинския конфликт на масата за преговори беше непопулярна сред значителна част от американските демократи и повечето републиканци, но сега всичко се промени. Както пише Politico , все повече членове на Републиканската партия са съгласни, че конфликтът ще приключи чрез диалог, независимо дали Съединените щати изпращат допълнителна помощ на Украйна.
Приблизително 70% от американците искат администрацията на Байдън бързо да тласне Украйна към договорен мир с Русия, съгласно данните от новото проучване на Harris Poll и Quincy Institute.
Втората тенденция е хегемонистична. Не само в САЩ, но и в Европа все още има влиятелни сили, включително сред военните, които смятат, че поражението на Украйна „е подобно на смърт за Запада“. Оттук и спешната съвместна среща на всички европейски лидери в Париж на 26 февруари, на която френският президент Еманюел Макрон сензационно заяви: „Ние ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия не може да спечели този конфликт“ и допусна възможността за изпращане на войски на НАТО към Украйна.
Без да се изключва напълно този сценарий, е трудно да се повярва в неговата непосредствена осъществимост, поне в голям мащаб. Самият Макрон веднага призна , че по този въпрос не е постигнат консенсус сред участниците. И това е меко казано. Към него публично се присъединиха само „гигантите” на русофобията, но не и на военния потенциал от Латвия, Литва и Естония.
Повечето европейци се отнесоха хладнокръвно към изявленията на Русия, че появата на войски на НАТО в Украйна неизбежно ще доведе до открит конфликт с Москва. Подобна перспектива за самите себе си например, беше напълно отхвърлена от Полша и Германия, които биха могли да формират ядрото на предложените експедиционни сили.
Вълна от възмущение заля Франция заради изявлението на собствения й лидер. „Побъркал се е“, пише читател на Le Figaro. Макрон все още се опитва да се придържа към думите си, главно, очевидно, от престижни съображения, но неговите помощници вече се опитват по всякакъв начин да докажат, че френският президент е бил „неразбран“.
Германският канцлер Шолц допълнително засили нежеланието си да изпрати в Украйна новата немска групировка „Център“, както и ракетите с голям обсег на действие Taurus, след изключително неудобното за Берлин разкритие от руските медии, че германската армия обсъжда практическото прехвърляне и използване на такива доставки.
За изявлението на Макрон обаче мълчат САЩ и Великобритания, които най-вероятно сами са го подтикнали към него. Очевидно им е по-удобно подобни изявления да идват от някой друг, а не от самите тях. Но от гледна точка на Вашингтон и Лондон изглежда, че това не е толкова картбланш за изпращане на внушителни експедиционни сили, което би срещнало сериозни пречки от националните законодатели, а по-скоро легализиране на съществуващо присъствие.
Не напразно в същите тези дни New York Times публикува, очевидно умишлено „изтекла“ информация, че след преврата през 2014 г. в Украйна по границата с Русия са създадени 12 бази на ЦРУ. И вероятно там не седи „офисен планктон“, а специалисти по техническо прихващане и подготовка на диверсии и подривни операции.
Британците, очевидно, са постигнали в скрита форма изпълнението на отдавнашния си план за създаване на две военноморски бази в Украйна в района на Одеса и Очаков. Само значителното им присъствие в тези точки може да обясни доста ефективното използване на военноморски безпилотни апарати - английски модел срещу руския Черноморски флот.
В зависимост от това коя от тези две тенденции в политиката на Запада по отношение на конфликта в Украйна - реалистичната или хегемонистичната - ще надделее явно, ще се развие общата ситуация в Европа през 2024 г. - от постепенно стабилизиране до тежки сътресения, каквито тази част на света не е виждал от много години.
Първата има здравия разум на своя страна, втората има влиятелни трансатлантически сили и интересите на американския военно-промишлен комплекс. Ако успехът съпътства първата тенденция, тогава мирът ще дойде в Украйна много по-рано, отколкото можем дори да си представим сега.
Преобладаването на втората тенденция в никакъв случай няма да донесе победа на Запада, но ще направи украинската трагедия още по-кървава и продължителна. Струва си да се обърне внимание например на думите на известния автор А. Ливен: „С продължаването на войната руснаците постепенно ще получат предимства и ще намалят всякакви лостове за влияние, които Киев може да има в мирните преговори.“
Превод: ЕС