Ереван, Армения /Поглед.инфо/ Ватикана започва публикуването на класифицирани документи, които се съхраняват в архивохранилищата й. Според информация на турското електронно издание "HaberTurk", хронологически документите обхващат събития от последните 400 години. По думите на неназован източник на медията, най-старият документ датира от VІІІ в. сл. Хр.
Сред обнародваните документи ще бъдат и такива, които ще покажат непознати до този момент "кадри" от историята. Част от тях несъмнено ще осветлят и такива оспорвани събития какъвто е например т.нар. "арменски геноцид", осъществен между 1915 и 1922 г. от Турция.
По думите на префекта на тайните архиви на Ватикана, епископ Серджо Пагано, документите съдържат богата информация за арменците. Говорейки за тях, той отбелязва, че част от тях представят неизвестни моменти от жестокостта на турските войници спрямо арменското население през този период.
Междувременно, че още през лятото на миналата 2011 г. стана ясно, че подобни документи ще бъдат представени на специална изложба, организирана в Рим през февруари тази 2012 г.
По думите на Пагано, сред непознатите исторически документи има и такъв от 1896 г. Той е подписан от тогавашният папа Лъв XIII, който призовава султан Абдул Хамид (наречен още и "кървавият султан"-б.а.) да покаже милост към арменците и "да спре геноцида", извършен спрямо тях.
"HaberTurk" обръща специално внимание и на сведението, което е дал високопоставеният ватикански архивен служител. Според него, тези свидетелства, на брой около 100, който засягат съдбата на арменското население в Османска Турция ще бъдат публикувани и под формата на книга. Ето и избрани откъси от нея:
Свидетелство от турски войник на име Мустафа Сюлейман: "Отидохме в арменско село и убихме всички, без оглед на пол и възраст. Дошлите с нас кюрди обираха домовете на арменците. Много възрастни арменци, както и хора с увреждания, бяха скрити в едно училище, в центъра на селището, но ние имахме заповед-убихме ги и тях. В селището Гелигузан бяха убити или изгорени 800 арменци. Очите на бащата Ованес, както и брадата му и ушите му бяха отрязани. Аз не убих нито едно дете. Даже спасих две от тях. Цели три дни ги крих в шатрата си, но веднъж след като излязох ги открих по-късно с разчленени тела...".