Ариги не изключи и „сдържането“ на Китай на принципа на СССР и/или нова „студена война“ – които наблюдаваме днес.
Тъй като е рожба на сериозен макроисторически анализ, прогнозата му почти се реализира, но за съжаление той ни напусна през 2009 г. и не успя да види дългосрочните последствия от кризата през 2008 г., когато именно Китай стабилизира световния капитализъм след срива Уолстрийт, увеличавайки местните инвестиции до повече от половината от националния доход на страната.1 Китайските инвестиции компенсираха голяма част от световния застой, предизвикан от обвързването на Запада с политиката на строги икономии2. Международното положение на КНР се издигна, а натрупаните излишъци от долари позволиха на Пекин да се превърне в основен инвеститор в Европа и т. н. Глобален Юг чрез инициативата Един пояс, един път.
Биг Тек секторът от Силициевата долина неочаквано се сблъска с могъщ конкурент – и най-вече това стана причина за новата Студена война.
Кризата от 2008, а след това и периода на пандемията ускориха3 неимоверно изграждането на облачен капитал4 както в САЩ, така и в Китай. Но Китай успя да слее този капитал с финансовия сектор (облачни финанси). Защото за разлика от Биг Тек сектора на Силициевата долина, който е под контрола на т.н. „Голяма тройка” – „Блекрок”, „Вангард” и „Стейт Стрийт” – с монополна власт над цели сектори, включит. банковото дело и голяма част от Уолстрийт (като „Джей Пи Морган Чейс”, Банк ъф Америка”, „Ситигруп” и „Уелс Фарго”)5, китайския е под властта на китайското правителство, а Централна банка (ЦБ) и нейните дъщерни банки са в ръцете на държавата.
В съдържателен план – докато земният капитал (средствата за производство) се възпроизвежда в рамките на някакъв пазар на труда – в завода, офиса, склада..., облачният капитал е способен да се възпроизвежда чрез данните/информацията, предоставяни му от самите нас, трупайки я в тези складове за данни и превръщайки я след това в средство за извличане на ретна, власт и контрол. Напр. цялата електроника на автомобилите „Тесла” е свързана с облачен капитал. Това не само дава власт на компанията да изключи някоя от колите си от разстояние, но докато шофират, собствениците на „Тесла” качват в реално време информация, която обогатява облачния й капитал; Приложенията за продан в „Епъл Стор” са достъпни само чрез Айфон, а външните разработчици на приложения за „Епъл”, за да работят през „Епъл Стор” плащат на компанията 30% от всичките си приходи. По подобен начин действа „Гугъл” с „Гугъл Плей”– като облачна империя, която включва „Джимейл” и „Ютуб”, „Гугъл Драйв”, „Гугъл Мапс” и цяла плеяда от онлайн услуги. Но вместо да произвеждат мобилни телефони, те разработват операционната система „Андроид”, която може да се инсталира безплатно на смартфона на всеки производител като „Сони”, „Нокия” и пр. „Епъл” обаче създава „правила за поверителност” като не дава достъп на конкурентите си до данните на потребителите на айфон и по този начин ги възпира да променят поведението на споделените си потребители. От своя страна, за да продават успешно продукцията си, останалите капиталисти плащат рента (такси), за да използват техните и други платформи. Тези платформи не са пазари, тъй като алгоритмине на различните им собственици изолират отделните купувачи един от друг, както и отделните търговци, - чието събиране/срещане на едно място зависи от алгоритмите на собственика, което го овластява да таксува продавачите за достъп до потребителите (облачна рента). Вж Варуфакис, Янис. Технофеодализъм, Катехон, 2024, с. 225-229...
1 Масивните китайски инвестиции не бяха от полза само за американската икономика. Когато икономиките в Еврозоната започнаха да се срутват ог Гърция до Италия и Кипър, износът на германската промишленост беше отклонен към Китай, където търсенето се поддържаше високо благодарение на огромните инвестиционни разходи на КНР като напр. хилядите км високоскоростни ЖП линии, построени за по-малко от 3 години.
2 Потребителине не разполагат с пари, които да харчат, поради което бизнесът не създава нов производствен капацитет, а от тук – търсенето на пари (кредити) намалява, което води до свръхпредлагане на пари и тяхното обезценяване (намаляване лихвените проценти). Това от своя страна оказва психологическо въздействие върху инвеститорите, като ги кара да се съмняват, че нещо не е наред щом лихвите са толкова ниски, нулеви и дори отрицателни. Вместо да инвестират в производство, те започват да купуват земя, имоти, яхти, Биткойн и т.н. или изкупуват обратно собствените си акции, чиято цена по този начин се вдига. Всичко това води стагнация.
3 За разлика от останалите инвеститори (вж бел. 3) Биг Тек секторът се възползва от стагнацията, превръщайки богатството си в облачен капитал. Използвайки поскъпващите си акции като гаранция, той закупи сървърни ферми, оптични кабели, лаборатории за изкуствен интелект, гигантски складови депа, софтуерни разработчици, първокласни инженери, обещаващи стъртъпи и т.н
4 В материален план това е инфраструктурата - вж бел. 4 (струпването на свързани в мрежа машини, софтуер, алгоритми с ИИ и комуникационен хардеур, които кръстосват цялата планета).
5 Заедно са най-големият единичен акционер в почти 90% от фирмите на Нюйоркската фондова борса, вкл. Епъл, Майкрософт, Ексонмобил, Дженерал Илектрик и Кока-Кола, а трилионите, които управляват в инвестиции се равняват на почти целия национален доход на САЩ.
/ВИДЕО/
