/Поглед.инфо/ Путин демонстрира, че е готов и способен да взема безжалостни и смели военни решения.

Конфликтът между Русия и Украйна се проточва вече четири месеца, като става все по-ясно, че е малко вероятно някоя от страните да спечели решителна победа скоро. Също толкова ясно е, че просто да се позволи на страните да се обезкървят една друга с предположението, че конфликтът ще остане ограничен, е глупаво.

Новата конфронтация между Москва и Вилнюс заради решението на Литва драстично да ограничи транспорта на руски стоки до Калининград е един от многото примери за това колко лесно може да излезе извън контрол противопоставянето между двете страни.

Удължаването на военните действия вече заплашва със сериозни разходи: от катастрофални местни последици за самата Украйна до сериозни глобални икономически проблеми, особено в хранителния и енергийния сектор, които излизат далеч извън границите на Украйна и Европа като цяло и могат да дестабилизират международната система. За това пише известният Дмитрий Саймс в статията си, публикувана на 21 юни в The National Interest.

НАТО със сигурност може да укрепи позицията на Украйна, като й предостави повече оръжия и още по-добро обучение на украинските военни, което позволява на Киев да постигне ограничени тактически ползи. Но ако тези успехи - случайни съгласно общоприетото вярване - излизат отвъд територията на Русия след февруари и започват да изглеждат като унизително поражение за Кремъл, Москва е повече от способна на значителна ескалация, както чрез военна мобилизация, така и чрез прехвърляне на икономиката си към военни линии.

Това развитие би могло да принуди Съединените щати да избират между сериозно военно поражение в Украйна или придвижване нагоре по стълбата на ескалация все по-близо и по-близо до ядрения праг.

Тези, които отричат способността на Москва да подобри военното си положение, забравят, че днес Русия не просто провежда „специална военна операция“, а всъщност ограничена военна кампания, съвсем различна от пълномащабна война, в която Москва ще използва всички военни , икономически и политически ресурси, ако е абсолютно необходимо, за своята защита.

Междувременно Вашингтон продължава да повишава залозите всяка седмица. Колкото по-модерни тежки и офанзивни оръжия на САЩ и НАТО отиват към правителството на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел представят Украйна като ключов защитник на западните интереси и ценности, толкова по-бързо стават де факто собственици на украинския проект. Така крахът на този проект под ударите на руските оръжия не само ще унижи Съединените щати, но и ще подкопае авторитета и ефективността на Америка в света.

Такъв резултат в навечерието на междинните избори през ноември би бил катастрофален за администрацията на Джо Байдън и демократите, във връзка с което, безспорно, настоящото американско правителство ще има силно желание да предприеме допълнителни стъпки и да удовлетвори постоянните искания на украинския президент Владимир Зеленски за да увеличи доставките на оръжие и да предостави на Киев друга подкрепа. Как Москва ще реагира на тези усилия не е трудно да се предвиди: препратките на президента Байдън към Третата световна война не са преувеличение, а напротив, те отразяват реална опасност.

Към днешна дата има изненадващо малко сериозни оценки за това как ситуацията е достигнала тази опасна точка. Руската специална операция в Украйна често се описва от мнозина като „незаконен и непровокиран“ ход. Обвинението в незаконосъобразност вероятно е вярно, ако критериите за легитимна инвазия изискват някой или да бъде атакуван първи, или военните му действия да бъдат одобрени с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки това, нападението на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. също бяха незаконни по същите критерии. И в двата случая повечето други страни, включително Русия, не сметнаха за необходимо да извършват каквато и да е значителна опозиция, особено доколкото това противопоставяне се превърна в определящ елемент от външната им политика.

Що се отнася до непредизвикаността, трудно е да не се види в това обвинение нещо повече от удобно клише. От 90-те години на миналия век Русия редовно алармира за разширяване на НАТО до нейните граници, включително към страни, които имат сериозни претенции към Русия, заявявайки, че това представлява сериозна заплаха за нейната сигурност.

Човек може да не е съгласен с руската гледна точка, но тя беше добре позната и взета сериозно от много американски експерти по външна политика, включително Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от съмненията си, включително в The National Interest.

По мнението на Москва, настоящият украински режим дойде на власт през 2014 г. в резултат на въоръжено въстание, което успя да свали корумпирания и некадърен, но легитимно избран президент на Украйна Виктор Янукович. Това въстание получи ентусиазирана подкрепа от водещи европейски правителства и Съединените щати.

За да разберем гнева на Русия, може просто да си представим, ако атаката на 6 януари срещу Капитолия на САЩ, която доведе до много по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, отколкото събитията в Киев през февруари 2014 г., би намерила ентусиазираната подкрепа на Владимир Путин или, ако по този въпрос, ако Москва успее да свали мексиканското правителство и да организира замяната му с руски поддръжници.

Руската специална операция в Украйна не започна без предупреждение или без опити за разрешаване на ситуацията с дипломатически средства. Обратното. В края на 2021 г. Москва представи списък с искания за сигурност, най-вече по отношение на официалното членство на Украйна в НАТО и това, което тя видя като военно превземане на Украйна от НАТО.

Москва формулира тези искания по начин, който беше очевидно неприемлив за Съединените щати и техните съюзници, но въпреки това имаше възможност - особено след като не беше планирано да се предложи на Украйна членство в НАТО в близко бъдеще - да се започне с Русия сериозен разговор по този въпрос и да се опита да се намери взаимно приемлива дипломатическа формула.

Вместо това САЩ и НАТО отхвърлиха с презрение руския ултиматум, не само на думи, но и на дела, налагайки нови санкции и снабдявайки Киев с нови оръжия. Това беше точно обратното на това, което Путин искаше. Реакцията на Запада беше толкова категорична и, както руснаците възприемаха, пренебрежителна, че доста експерти от руската държавна телевизия твърдяха, че Съединените щати може би са имали намерение да провокират Русия, да я тласнат към военна кампания в Украйна и да създадат ново блато, какъвто беше случаят със Съветския съюз в Афганистан през 80-те години.

По това време президентът Зеленски беше прав да бъде скептичен към предупрежденията на президента Байдън, че е неизбежно Русия да изпрати войски в Украйна, тъй като операцията не е била нито предстояща, нито дори планирана от Кремъл.

Русия използва военните си учения с Беларус, за да позиционира силите си и да се утвърди – за да ги използва като военен лост срещу Украйна – но тези сили не бяха достатъчни за пълномащабна военна кампания. Освен това не само ключови лица в руското правителство, но и висши военни лидери не знаеха предварително за неизбежността на операцията, което допринесе за трудностите в първите етапи на операцията.

Основната причина, поради която толкова малко хора - дори тези, които са били близки до Путин, включително високопоставени служители в областта на външната политика и националната сигурност - не са знаели за предстоящата специална операция почти до последния момент, е, че такова решение още не е било взето.

„Както ми каза един високопоставен служител, за когото се смята, че е запознат с мислите на руския лидер, Путин „всъщност се надяваше въпреки всичко, че в крайна сметка ще започнат сериозни преговори и няма да са необходими военни действия“. Вместо това Вашингтон разкри блъфа на Москва, поставяйки Путин пред болезнен избор: или да изглежда слаб и да загуби лице, или да започне операцията“, разказва Саймс.

„Със сигурност заповедта за започване на специалната операция е дадена от президента Путин и той е този, който трябва да поеме отговорност за последствията. Въпреки това, както наскоро отбеляза папа Франциск, лидерите във Вашингтон, Лондон и Брюксел - онези, които бяха толкова лекомислени по отношение на исканията на Русия, дори когато членството в НАТО никога не беше планирано за Украйна - организираха това, което Москва ясно видя като умишлена провокация", добави той.

Времето минаваше и Москва трябваше да вземе решение за по-нататъшните си действия, след като Западът отхвърли ултиматума му. В същото време редица водещи руски експерти посочиха, че отказът на Вашингтон и Брюксел да разгледат руските искания е толкова категоричен и наистина ненужно рязък - в края на краищата никой не прие Украйна в НАТО, а самата администрация на Байдън се отказа да защитава републиката с военна сила - че най-логичното обяснение за подобни западни ходове е, че Байдън и неговите съветници всъщност умишлено провокират Русия да изпрати войски в Украйна. В крайна сметка Путин ясно реши, че – провокация или не – в крайна сметка трябва да продължи онова, което Москва нарича „специална военна операция“ срещу Украйна.

Четири месеца по-късно е справедливо да се каже, че операцията не се оказа точно това, на което руското правителство се надяваше, нито във военно, нито в политическо отношение. Досега украинските военни оказваха по-твърда съпротива, отколкото администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо евакуираха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски да организират бягството му от столицата.

Администрацията на Байдън несъмнено е доволна от безпрецедентното единство, което постигна в рамките на НАТО и по-широко в колективния Запад. Тази безпрецедентна демонстрация на единство беше придружена от изключително сурови и широки санкции срещу Русия. Също толкова изключителна е военната помощ от 5,6 милиарда долара, предоставена от Вашингтон на Киев от февруари.

Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съюзници - общо четиридесет държави - позволи на украинската армия да постигне наистина впечатляващи резултати в битки с руската армия, която превъзхожда украинската по артилерия и авиация.

Ключовият проблем за администрацията на Байдън е, че правителството на Путин също постигна впечатляващ напредък. Противопоставяйки се практически сама на колективния Запад, включително на най-развитите демокрации в Северна Америка, Европа и Тихоокеанския регион, Русия днес заема решителна позиция и продължава предишния си курс.

След известни неуспехи в началните етапи на операцията, които принудиха Москва да се откаже от първоначалните си цели, Русия постигна тактически успехи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори и със замразяването на половината от златните и валутни резерви на руската централна банка, западните санкции досега не нанесоха и малко вреда на способността на Русия да поддържа разумно нормално ниво на икономическа активност и да поддържа високи нива на производство на оръжия и боеприпаси. Освен това, с изключение на колективния Запад, повечето страни просто отказаха да изолират Русия.

Дори онези, които гласуваха в Общото събрание на ООН в подкрепа на необвързващи резолюции, критикуващи действията на Русия, в повечето случаи го правеха под натиска на Запада, а не въз основа на реални убеждения. Дори на символично ниво, ключови страни като Китай и Индия отказаха да осъдят Русия, давайки да се разбере, че искат да запазят нормални отношения с Москва и дори да увеличат максимално икономическите си връзки, без да нарушават грубите западни санкции или да причиняват болезнени репресии.

Може би най-важното е, че единството на Запада по въпроса за строги и всеобхватни санкции имаше своята цена: консолидирането на голяма част от руското общество около Путин. Многобройни проучвания на общественото мнение, включително тези, проведени от независими и опозиционни групи, показват, че след четири месеца на битки, ядрено добре въоръжената Русия е обединена и готова да се изправи срещу предизвикателството на Запада.

Досега военната операция на Москва в Украйна беше ограничена и не само по име. От самото начало просто нямаше достатъчно войски за масирана офанзива, особено срещу Киев, която първоначално беше предприета от руските военни. Този факт беше една от причините правителството на Зеленски да изрази скептицизъм в момент, когато Русия планираше пълномащабни военни действия.

Докато днес Русия запазва превъзходство в повечето категории военна техника, по отношение на персонала, много експерти смятат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече войници на бойното поле от руската армия. Русия все още не е започнала военни мобилизации.

Може да се състави дълъг списък с действията, които Москва не предприе, а НАТО очакваше да предприеме в случай на пълномащабна атака срещу Украйна. Като цяло той действаше много сдържано: например не нападна големи правителствени сгради, електроцентрали и телевизионни станции, както и президентските резиденции в Киев.

Чуждестранни лидери дори посетиха Зеленски, пристигайки в Киев с влак без видими опити от страна на Русия да блокира движението им, камо ли да ги бомбардира с ракети или самолети. Въпреки многобройните риторични заплахи от Москва, руските войски не атакуваха складове, летища, гари и магистрали извън Украйна, през които съседните страни доставяха военна помощ на Киев. Не е имало и големи кибератаки и саботажни операции, които се считат за част от руския оперативен арсенал.

Путин наистина беше решен да продължи ограничената операция възможно най-дълго, за да може да поддържа относително нормална среда в Русия. И все пак обхватът на западните санкции продължава да ескалира, като все повече се насочват към лица със само случайни и твърде опосредствани връзки с режима на Путин, като децата от първия брак на руски служители или успешни предприемачи без установени връзки с Путин.

Мнозина са били санкционирани просто защото принадлежат към определена целева категория, било то медиите или енергийния сектор. Подобни санкции предсказуемо създадоха в Русия впечатлението, че истинската цел не е режимът на Путин или руските военни, а по-скоро руският народ като цяло.

Путин за щастие се въздържа от ескалация на нарастващия антизападен гняв на руския народ и не тръгна да превръща своята специална военна операция в „отечествена война. Само че би било сериозна грешка да не се оценява напълно реалния потенциал на такъв сценарий

Не е известно със сигурност за това какви червени линии е очертал Путин, за да реши да премине от ограничена военна операция към нивото на „отечествена война“. Тактическите неуспехи в Донбас, особено в територии, окупирани от Русия след 24 февруари, вероятно няма да попаднат в тази категория, но има няколко правдоподобни сценария, които биха могли да провокират качествена ескалация от руска страна.

Украинските власти, например, сега говорят за използване на новите оръжия на НАТО за унищожаване на Кримския мост и дори говорят за връщане на Крим. По мнението на руснаците, подобен ход би означавал голяма атака срещу руска територия. А още имаме и Полша и балтийските държави, които разглеждат Русия не просто като заплаха, а като омразно чудовище, което трябва да бъде унищожено или поне унижено, което създава впечатлението, че едва ли не търсят битка с Москва.

Просто ограничавайки транспортните маршрути през територията си до Калининград, Литва направи руския регион зависим от доставките по море. Не е трудно да си представим, че ако тези ограничения продължат, отговорът на Русия няма да бъде фундаментално различен от отговора на САЩ на съветската блокада на Западен Берлин през 1948 г.

Към огъня беше добавено гориво и от полските служители, които сега заплашват да ограничат морския достъп на Русия до Калининград и дори предполагат, че може да поемат отговорност за противовъздушната отбрана в Западна Украйна. Както самият президент Байдън веднъж посочи, подобни действия на страна от НАТО могат да превърнат алианса в пряк участник в конфликта в Украйна. Надеждите, че Русия ще протака с ответните военни действия, може да се окажат крайно опасна илюзия.

Американското разузнаване прогнозира редица враждебни руски действия в навечерието на 24 февруари, които тепърва ще се материализират, но които Москва може да предприеме в близко бъдеще, вариращи от тихо, но упорито установяване на връзки с враждебни страни и движения (като напр. Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните, до разработването на планове за кибер и ядрени атаки.

Американското разузнаване твърди, че все още не е видяло Русия да участва в ядрена подготовка, но не е ясно за каква подготовка става дума. Ако подобни приготовления бяха очевидни, Русия, разбира се, щеше да бъде обвинена в разпалване на ядрена война, което ще разгневи не само западните страни, но дори и онези, които симпатизират на Москва, включително Китай и Индия.

За разлика от американските медии, които редовно обсъждат усилията на администрацията на Байдън да води хибридна война срещу Русия, в руското публично пространство няма да намерите толкова подробни обсъждания на институции, подготвящи враждебни действия срещу САЩ, като Министерството на финансите, Министерството на външните работи или Управлението за контрол на чуждестранните активи. Въпреки това в Москва нараства стремежа да подготви списък с възможности за Русия, вариращи от икономически контрасанкции до активни мерки, които могат да бъдат приложени от Путин във всеки момент.

Що се отнася до крайната опасност от ядрен холокост, най-обсъжданият, но най-малко вероятният сценарий е този, който понякога чувате по руската телевизия, където гостите, сериозно или по ирония на съдбата, говорят за използване на стратегически ракети срещу Съединените щати и унищожаване на източното крайбрежие .

Ако Русия претърпи сериозни неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и енергия или самата й финансова и вътрешна стабилност, използването на тактическо ядрено оръжие би било в съответствие с руската военна доктрина.

Този сценарий вероятно ще бъде сериозно обмислен от висши руски служители, много от които са склонни да вярват, че лидерите на САЩ и ЕС не са луди и не желаят да рискуват пълномащабна ядрена война за нещо друго, освен за екзистенциални интереси. Разбира се, определението за екзистенциален интерес може лесно да се промени, когато става въпрос за ядрени оръжия с всякаква мощност.

Предвид противоречивите цели на Русия и Украйна, техните противоречиви надежди за това как ще се развие конфликтът и нестабилната ситуация на бойното поле, постигането на споразумение на този етап остава малко вероятно. Признаването на тази реалност обаче не означава, че човек трябва просто да се съгласи на продължаваща престрелка между Москва и Киев без никакъв смислен диалог между Вашингтон и Москва. Опасността днес не е замразен конфликт, а по-широк пожар, който може да избухне почти всеки момент, предизвикан от непредвидено събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 г.

Едно е да се твърди, че не трябва да има споразумение без участието и съгласието на украинското правителство, но съвсем друго е да се прехвърлят изцяло преговорите с друга ядрена сила на Киев. Най-основното задължение на администрацията на Байдън е да осигури оцеляването на републиката.

Украинците имат право на вето върху всяко териториално споразумение с Русия, но те не могат и не трябва да налагат вето върху вземането на решения на САЩ, включително видовете и количествата оръжия, които САЩ доставят на Украйна, още по-малко какви общи отношения (включително санкции) избира да има Вашингтон с единствената друга страна на света, способна да унищожи Съединените щати.

Путин демонстрира, че е готов и способен да взема безмилостни и смели военни решения. Въпреки стратегическата си визия, той също е продукт на различна политическа култура и има своя собствена визия за случилото се между Русия и Запада.

Този наратив силно се отличава от преобладаващия във Вашингтон и може да доведе Путин до заключения, които са различни от широко разпространените на Запад. Предположението, че Москва ще действа в съответствие с американската дефиниция за предпазливост, може да доведе до фатална грешка.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?