/Поглед.инфо/ На 18 октомври в Боливия се проведоха президентски и парламентарни избори, които завършиха с поражението на десните сили, организирали свалянето на предишния президент Ево Моралес.
Победата бе спечелена от наследника на Моралес, кандидат на партия “Движение към социализъм” (MAS) Луис Арсе. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео незабавно побърза да поздрави "новоизбрания президент на Боливия Луис Арсе и новоизбраният вицепрезидент Дейвид Чокехуанка, които народът на Боливия избра на националните си избори на 18 октомври". Според Помпео „Съединените щати очакват с нетърпение да работят с новото, демократично избрано правителство по въпроси от взаимен интерес“.
Самият Луис Арсе отбеляза поздравленията на Владимир Путин: „Оценяваме поздравленията на нашия брат Владимир Путин, президента на Руската федерация ... Ще укрепим отношенията между нашите държави в полза на народите. Ще продължим напред”.
Арсе беше министър на икономиката в правителството на Моралес в продължение на 12 години, но след преврата от ноември 2019 г. той емигрира, подобно на Моралес. „Гласуването за Арсе всъщност беше глас за завръщането на бившия президент, който остава в Аржентина, очаквайки резултатите от изборите и вече обяви, че ще се върне “рано или късно“, пише перуанският вестник “Ел Комерсио”.
Поддръжниците на "Движението към социализъм" също успяха да спечелят мнозинство в двете камари на парламента. В същото време боливийската левица спечели в трудни условия. Така кандидатът от MAS Луис Арсе, който се завърна от емиграция, за да се кандидатира, беше арестуван на летището, бит и дълго време не му даваха да се регистрира. Опитаха се да забранят партията и оказваха силен натиск върху избирателите.
„Изборната карта потвърди историческото разделение на страната на Изток и Запад“, отбелязва аржентинският вестник “Пахина”. Луис Арсе спечели шест от деветте боливийски области. Ла Пас се превърна в най-важната крепост на партията на Моралес, Арсе и Чокехуанка събраха повече от 67 процента от гласовете в столицата.
Междувременно превратът миналата есен се случи в резултат на избухване на протести в най-проспериращия град на Боливия, Санта Круз де ла Сера. Фактът, че десницата Камачо сега спечели в тази провинция, което не дава основание за оптимистични прогнози относно политическата стабилност. Боливийското махало се превърна в неприятна традиция в страната, когато икономическата политика променя ориентацията си на противоположната след поредния преврат или масови протести. От 1825 г., когато е провъзгласена независимостта на Боливия, в страната се извършват 10 (десет!) военни преврата.
Този път политиката на временния президент Жанин Агнес изигра значителна роля за поражението на десницата. След като стана временен президент, тя бързо се захвана, пише британският вестник “Трибюн”, „за неолиберални контрареформи и стартира терористични десни банди срещу индианците“. Няколко дни след идването си на власт правителството на Агнес прекъсна отношенията с Венецуела, изгони венецуелските дипломати и призна самозванеца Хуан Гуайдо. Боливия, под ръководството на Агнес, се оттегли от социалистическия съюз АЛБА (Alianza Bolivariana para los Pueblos de Nuestra América) на Латинска Америка и Карибите и се присъедини към Групата от Лима, създадена да балансира този съюз. На 24 януари 2020 г. Агнес обяви прекъсване на отношенията с Куба и Боливия стана единствената държава без дипломатически отношения с Острова на свободата.
Нарастващият протест сред индианците, както и „хаотичният и неефективен отговор на пандемията на коронавируса“ (въпреки че не е ясно какво се смята за „ефективен“ отговор на пандемията), пише “Вашингтон Пост”, в крайна сметка принуди амбициозната Агнес да се откаже от опитите си да се кандидатура на президентските избори.
Означава ли обаче всичко това, че боливийците имат шанс да спрат постоянното люлеене на политическото махало?
Джон Уолш от Вашингтонското бюро за Латинска Америка (WOLA) уверява, че Луис Арсе „може би няма да предизвиква симпатията на народа, както навремето Моралес и това, видите ли, е хубаво: Боливия се нуждае от компетентност, а не от харизма. В същото време Уолш не казва нищо за политическата програма на новото правителство.
Важна подробност (въпреки че какво ще се окаже при новото правителство не е ясно): „Движението към социализъм“ спечели в провинции Оруро и Потоси, където се намират най-големите литиеви находища в света, които Илон Мъск разглежда с интерес. Дали затова Майк Помпео побърза да бъде първият, който поздрави победителите?
Руският социолог Борис Кагарлицки смята, че MAS се завръща на власт, подсилена от нови млади кадри и народна подкрепа: „събитията, които се случват в Бразилия, Еквадор и Чили, показват, че лявата вълна в Латинска Америка се завръща и този път масовите народни движения изискват по-радикални промени”. Може и така да е. Но отново, нима затова победителите в Боливия от “Движението към социализъм” са поздравявани от Помпео?
Превод: В. Сергеев