/Поглед.инфо/ Според “Ню Йорк Пост” служителите на Държавния департамент са получили инструкции от своя шеф Антъни Блинкен да избягват опасни думи като „съпруг/съпруга“, „син/дъщеря“ и „дами и господа“, за да не обидят събеседника. Не можете да направите заключение за пола на човек въз основа на неговия външен вид и име. Освен това трябва да сме внимателни към факта, че половата идентичност на човек може да се промени по всяко време.
Това е много навременно. Всъщност изведнъж в коридорите на Държавния департамент ще срещнете някой висок, широкоплещест, дълбок глас, с гъста брада - и глупаво ще кажете „той“. И това ще се окаже жена (или по-скоро човек, който се „определя като жена“) и вашата грубост ще го (я) ужили до вдън душа. При нас такива съобщения обикновено ни карат да се кикотим - „те там съвсем са полудели“. Всъщност за външен човек всички тези езикови игри създават доста комично впечатление, особено когато се опитват да ги преведат на руски.
Спомням си как в един канал в “Телеграм”, който се опитва да популяризира подобна програма на руски, попаднах на съобщение: „Италианските фашист(к)и се събраха на митинг“. Във видеото имаше няколко момчета с бръснати глави, изглеждащи като нашите хулигани - но елегантното изписване "фашистк(к)и" трябваше да подчертае, че може би не всички се идентифицират като мъже. Но човек, който иска да продължи да работи в Държавния департамент (и не само), не трябва да се кикоти, защото нежеланието да следва партийната линия по този въпрос ще означава реално уволнение .
Отстрани изглежда като някаква лудост, но всяка лудост има своя собствена логика, която е важно да се разбере, предвид факта, че всички тези езикови игри с местоименията станаха задължителни в редица силни държави по света, а идеологията зад тях се основава на огромни политически и финансови ресурси и се стреми да се рекламира в световен мащаб. И в тази логика няма нищо ново - тя е описана подробно от Джордж Оруел в известната му антиутопия „1984“, откъдето до нас дойде популярната дума „новговор“. „Новговор“ е специално изграден език, чиято цел е да установи тотален контрол над хората и да унищожи самата възможност да се мисли нещо, което не е одобрено от управляващата партия.
Както самият Оруел пише, „Политическият език е предназначен да направи лъжата правдоподобна и ни принуждава, забравяйки всякакво благоприличие, да признаем за непоклатима истина това, което е чиста глупост.“
Новговорът е проектиран да „въвежда думи, които автоматично биха наложили определено отношение към потребителя“.
Оруел разчита на опита на тоталитарните режими от ХХ век, въпреки че подобно явление може да се наблюдава и в сектите.
Например, като се съгласявате да обсъждате дали Вася Пипкин е „ариец“, вие вече имате предвид, че думата „ариец“ има смисъл и самият разговор, че Вася е ариец, но Петя не е, всъщност не е глупост, а напълно разумен разговор за много сериозни неща.
Освен това в наши дни може да не се изисква от човек изрично да се абонира за всички идеологически статии. Създава се ситуация на „скрит избор“, когато самото възприемане на определени идеологически насоки се представя като обикновен, почти незабележим акт на дружелюбие и учтивост. Ако човек наистина трябва да бъде наречен с някакво странно местоимение, трудно ли ви е?
Използването на „полово неутрален“ речник се превръща в белег, който отличава „един от нашите“, човек, който трябва да бъде насърчаван и повишен, докато избягването му веднага ще идентифицира идеологически враждебен тип, чиято кариера, разбира се, е приключила . Отстрани изглежда някак налудничаво, но тази практика има доста прост и рационален смисъл. Новговорът е ефективен инструмент за власт и контрол. Неговата цел е да подчини хората на властта си, принуждавайки ги да мислят, да вярват и да вземат решения, както е предписано от идеологията и нейните водачи.
Новговорът не е задължително да е свързан с пола, но джендърът се вписва добре точно поради очевидния абсурд на всички тези неща с „еднополовите бракове“ и „бременните мъже“.
Ще се опитам да дам пример. Да кажем, че започнат да ви казват - чрез медиите, телевизионни сериали и т.н. - че носенето на розови панталони е признак на мил, прогресивен и надежден човек. А опасните екстремисти носят черни панталони и трябва да ги държите под око. Розовите панталони преминават от неутрална лична причудливост до знак за лоялност.
Пресата започва да жигосва злите, изостанали черни панталони. Разказват ни, задъхвани от ужас и възмущение, как фанатици с черни панталони например са убили красив, мил и талантлив младеж заради розовите му панталони. Колко дълго можеш да издържиш?! Не на черните панталони! Разбирате, че е по-добре да не носите черни панталони на интервю, така че избирате розови. Тогава се оказва, че свестните, коректни хора освен розови панталони носят и бананова риза и зелена вратовръзка и при среща се поздравяват с три мяукания. Това също е важен знак за лоялност, който не бива да се пропуска - иначе какво ще стане, ако сте тайни черни панталони?
Желанието да се следват очевидно идиотски инструкции (тук е важно те да са именно идиотски) привиква хората към смирение и това смирение скоро се превръща в искрена ангажираност.
Ето как работи човешката психология - на хората им е неприятно да мислят, че се подчиняват за печалба или под натиск, и те стават искрени, дори фанатични поддръжници на възгледите, които са им наложени, и на лидерите, на които е трябвало да се подчиняват.
Новговорът - в преводната му версия - може да проникне до нас. Малко вероятно е да бъде забранено по някакъв начин административно, но си струва да разберете, че не си струва да преминавате към този език. Освен това такъв преход може да се случи някак неусетно и постепенно – както се случи в самите САЩ.
Превод: В. Сергеев