/Поглед.инфо/ Появата на американска военна база в Читагонг пряко застрашава китайските проекти в Мианмар
Изминалият месец беше белязан от бурни събития в една от най-пренаселените страни в Южна Азия – Бангладеш. Премиерът Шейх Хасина, който заемаше поста 7 пъти, беше преизбирана 4 пъти и беше на власт 15 години, избяга от страната на фона на масовите протести, продължили повече от месец.
Както съобщава Би Би Си , преди да избяга, хиляди протестиращи нахлуха на територията на резиденцията на министър-председателя Ганобхабан. Според France Presse, Хасина е искала да запише реч и да се обърне към хората, но вече не е имала възможност да направи това. Силите за сигурност и армията застанаха на страната на протестиращите и дадоха на премиера само 45 минути да избяга от столицата Дака.
В резултат на това, по думите на CNN News18, 76-годишната Хасина и сестра й отлетяха за Индия и кацнаха в североизточната част на страната в град Агартала. Веднага след това началникът на Генералния щаб и главнокомандващ армията на Бангладеш генерал Уакар-уз-Зуман обяви сформирането на временно правителство. Според него извършителите на всички убийства и погроми ще бъдат наказани. „Вярвайте в армията. Проведохме срещи с лидерите на политически партии“, каза Вакар-уз-Заман.
Досега се смяташе, че основният вътрешен проблем на Бангладеш, освен бедността на огромното население, е автократичният режим на същия клан в продължение на десетилетия (кланът Хасина управлява страната, с кратко прекъсване, от създаването й през 1971 г., т.е. повече от половин век). Средната възраст на населението на Бангладеш е 25 години, БВП на глава от населението е 2,5 хиляди долара, стойността на човешкия живот е много по- ниска.
Страната всъщност е превърната в световна тъкачна фабрика, обречена да възпроизвежда същия социален и икономически модел. И в същото време прелива от докарани до просешка тояга младежи, които вече могат да използват интернет и да тичат без страх към картечниците. Резултатът е натрупване на вътрешно недоволство и пореден социален взрив.
Бангладеш има доста богата национална традиция на държавни преврати, камуфлирани като революции и извършени от ръцете на хунтата. Само през първите 10 години от независимостта имаше поне пет такива. По време на техния курс кланът на бившия министър-председател Шейх Хасина периодично беше отстраняван, след което отново се озоваше на кормилото на властта. Освен това често всички събития - от свалянето на старото правителство от новото и след това замяната му с друго, още по-ново - отнемаха по-малко от седмица.
Всичко започна на 15 август 1975 г., когато заговор свали и уби президента Муджибур Рахман, „бащата на националната независимост“ и вече свалената Шейх Хасина. Той беше убит в собствената си резиденция заедно с жена си и тримата си синове; дъщерите му бяха в чужбина и затова оцеляха. Заговорът е организиран от кариерни офицери, които са започнали служба още в Пакистан, но недоволни от факта, че са били подминати в службата от ветераните на освободителното движение (мукти-бахини).
На 3 ноември същата година военната хунта, създадена от убийците на президента, е свалена от власт от генерал Халед Мошараф. Преди да бъдат изпратени в изгнание, организаторите на заговора от 15 август успяха да екзекутират служители от правителството на Муджибур в затвора, защото вярваха, че Мошараф се стреми да върне сваления клан на власт. Той обаче искаше власт само за себе си, само че той успя да стане началник на Генералния щаб и фактически владетел на Бангладеш само за няколко дни.
На 7 ноември Мошараф е свален и убит от членове на Асоциацията на революционните войници, маоистка армейска организация, ръководена от полковник Абу Тахер. В съответствие със своята програма „Асоциацията“ започва да избива офицери, които не са част от нейните редици, и страната започва да се плъзга към анархия.
На 24 ноември 1975 г. началникът на генералния щаб Зияур Рахман арестува Абу Тахер, разпръсна маоистите, пое президентството и предприе редица действия, за да гарантира, че военните преврати в Бангладеш ще се извършват по-рядко от веднъж седмично.
През май 1977 г. 98,8% от жителите на страната отговарят на референдум, че напълно вярват на този президент. Въпреки това още на 30 май 1981 г. генерал Мохамед Манзур, недоволен от факта, че ветераните от Войната за независимост на Бангладеш от 1971 г. бяха повишени, а самият той беше изпратен да служи в Читагонг, застреля президента Рахман, който беше пристигнал там с проверка...
Сегашните протести в Бангладеш започнаха в края на юни. По време на процеса бяха убити над 300 души. Формалната причина за безредиците беше връщането на квотите за ветераните от Освободителната война и техните близки.
Правителството на Хасина е запазило почти една трета от длъжностите в държавните служби (около 30% от държавните работни места) за тази категория граждани. Студентите, които вече обвиняваха властите за лошата социално-икономическа политика, бяха възмутени и излязоха масово по улиците, настоявайки за прекратяване на квотната система.
След успеха на преврата и бягството на министър-председателя, последвалото обявяване на формирането на временно правителство от армията, която подкрепи протестите, бележи редица важни промени не само в самия Бангладеш, но и в южноазиатския регион като цяло.
Във външнополитически план събитията в Бангладеш означават на първо място в момента загубата на друг ключов съюзник за Индия, която малко по-рано загуби съюзническите си връзки с Малдивите и Мианмар и се сблъсква с конкуренция от Китай в отношенията си с Непал и Шри Ланка.
Сега, след падането на правителството на Хасина в Бангладеш, Индия остава в региона в относително приятелски и стабилни отношения само с Бутан, Мавриций и Сейшелските острови. Всъщност настоящият държавен преврат в Бангладеш засилва известната изолация на Индия в Южна Азия и в същото време я тласка към това, което прозападните експерти наричат „енергийно сътрудничество със страните от Централна Азия“.
На пръв поглед фактът, че проиндийското правителство се срина в Бангладеш, може да означава, че Китай се готви да поеме контрола над тази страна. В тази връзка индийските експерти вече очакват рязко засилване на влиянието на Пакистан (според някои сведения, пакистански агенти са участвали в безредиците).
Всъщност Китай има възможност значително да разшири влиянието си в Бангладеш. В резултат на това Индия може да се окаже заобиколена от прокитайски режими в Пакистан, Непал, Бангладеш и Малдивите, където наскоро дойде на власт привърженик на сближаването с Китай.
В същото време се усеща прекият интерес и участие на англосаксонците зад преврата в Бангладеш и всичко, което се случва благодарение на това в Южна Азия. Именно те са заинтересовани Индия да промени вектора на стремежите си от Южна Азия към региона на постсъветска Централна (Средна) Азия и по този начин за първи път пряко и директно да влезе в противоречие с интересите на Русия.
Миналата година англоезични медии се опитаха да провокират индийците с информация, че премиерът Шейх Хасина „напоследък флиртува с Китай и Русия“ и „възнамерява да въведе Бангладеш в БРИКС“. В този контекст е характерно, че бившият министър-председател на Бангладеш съобщи, че причината за нейното сваляне е отказът да се разположи военна база на САЩ на остров Сейнт Мартин, който принадлежи към провинция Читагонг.
Писмото на Хасина със съответната информация е публикувано в индийския вестник The Economic Times. В същото време, докато е в Индия, по някаква причина самата тя се обръща за политическо убежище към... Великобритания! Сестрата на Шейх Хасина вече има британско гражданство, а племенницата й, член на лейбъристката партия в британския парламент от 2015 г., дори влезе в новия кабинет.
Прави впечатление, че твърдението за ролята на Съединените щати и трансатлантическите англосаксонци в размириците и държавния преврат очевидно не намалява шансовете на Хасина да получи статут на бежанец от островните англосаксонци, както и наличието на роднини в Америка и фактът, че Съединените щати остават основният търговски партньор на Бангладеш. Още по-изненадващо е, че шейх Хасина вече е говорила пред медиите за обстоятелствата по този случай и преди, още когато е била правителствен ръководител.
Според нея в самото начало на тази година, преди общите избори в Бангладеш (те се проведоха на 7 януари 2024 г. и предизвикаха вълна от критики на Запад, че са „недемократични“, докато говорителят на руското външно министерство М. Захарова обвини Съединените щати в намеса във вътрешните работи на Бангладеш и подкрепа за опозиционните сили), определен „бял човек“ се срещна с нея. Той каза, че по време на изборите тя "няма да има проблеми", само ако позволи на страната, която той представлява, да построи военна база на територията на Бангладеш - в Читагонг, на остров Свети Мартин.
Това е малък тропически курорт срещу брега на Мианмар. Появата на американска военна база тук почти веднага ще създаде реална заплаха за китайските проекти, изпълнявани в Мианмар. Например съществуващите тръбопроводи за транспортиране на нефт и газ от бреговете на Мианмар до китайската провинция Юнан, както и планираното изграждане на дълбоководното пристанище Чао Пю на брега на щата Ракхайн със специална икономическа зона и логистичен коридор в КНР.
Тези проекти бяха стартирани от Пекин до голяма степен поради факта, че Съединените щати биха могли лесно да затворят Малакския пролив близо до Сингапур и по този начин да отрежат Китай от енергийните ресурси. Ако американците успеят да построят база, то всъщност те ще поемат контрола и върху новото трасе – остров Свети Мартин се намира на 180 км от бъдещото пристанище Чао Пю.
Тоест, възможно е шейх Хасина, без да иска, да е защитила стратегически важните интереси на Китай (както се оказа по-късно, с цената на премиерството си). И по този начин тя веднага обърна срещу себе си както Индия, така и англосаксонците, които я подкрепяха в конфронтацията с Китай.
Самата Хасина обяснява позицията си със заплахата от сепаратизъм в планинските райони на Читагонг, населени с малки християнски народи. Според нея американците имат планове да разделят Мианмар и да създадат отделна християнска държава на територията на неговия щат Чин и прилежащите райони на Бангладеш и Индия, което от своя страна трябва да доведе до мащабно преформатиране в интерес на англосаксонците на целия регион на Южна Азия.
Превод: ЕС
