/Поглед.инфо/ Докато Москва, Пекин и Вашингтон активно развиват ядрената си енергетика, ЕС упорито отказва да положи каквито и да било осезаеми усилия за стимулиране на този сектор, казва геоикономистът Никола Мацуки. Както предупреждава анализаторът на страниците на „Монд“, ако Брюксел продължи в този дух, може да се образува „дупка“ в европейския енергиен сектор, която да бъде запълнена от чуждестранни компании.

На 19 ноември 2020 г. Полша и САЩ подписаха междуправителствено споразумение за развитието на ядрената енергетика през следващите 30 години, пише Никола Мацуки, геоикономист и служител на независимия френски мозъчен тръст „Стратегически изследователски фонд“, в статия за „Монд“ . Според експерта това събитие бележи не само завръщането на Вашингтон като сериозен играч в областта на мирната ядрена енергетика, но и желанието на Варшава да направи „амбициозен вираж по отношение на енергетиката“.

С подписването на споразумението с Америка, Полша - като Унгария, България, Финландия, Великобритания, Чехия, Румъния и Словакия преди това - влезе в клуба на европейските страни, които открито подкрепят развитието на ядрената енергия като начин да осигурят собствената си енергетична сигурност и в същото време да се постигнат целеви показатели по отношение на климата, казва Мацуки.

Както отбелязва анализаторът, както Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC), така и Международната енергийна агенция (IEA) признават, че много други страни, особено развиващите се страни, са избрали подобна стратегия, включваща увеличаване на дела на атомните електроцентрали в енергийният микс.

Междувременно не бива да се заблуждаваме: ядрената енергеѝтика е „дълъг“ вид енергетика, предупреждава авторът. Както отбеляза генералният директор на Westinghouse (дъщерно дружество на Toshiba и един от лидерите в мирния ядрен сектор), докато преминаваше през производство по несъстоятелност, развитието на този вид енергия изисква дългосрочна икономическа и политическа подкрепа, която само държавата може да осигури, подчертава Мацуки. По този начин фактът, че днес секторът планира да установи „дуопол“ на Русия и Китай - две държави, в които „бизнесът и правителството са в изключително близък контакт“, не е случайност, убеден е икономистът.

Москва никога не е спирала да популяризира своя мирен атом - дори в „постчернобилската ера“, когато малко хора се доверяват на съветските и руските технологии, припомня експертът. Благодарение на задълбочената реформа в сектора и работата, извършена за подобряване на сигурността, Русия успя да заеме мястото си на световен лидер в ядрената енергетика, както се вижда от нейните експортни победи през последните години в Индия, Турция и други страни, пише той.

На свой ред, за да преодолее технологичната празнина, Пекин развива международно сътрудничество от няколко десетилетия, първо с Франция, а по-късно и със САЩ, като в крайна сметка успява да актуализира и модифицира собствените си реактори, продължава Мацуки.

Въпреки силното влияние на „френско-американското технологично наследство“ в китайското оборудване е невъзможно да се отрече, че днес Китай има собствена техническа и технологична база под формата на реактора Hualong-1, който сега възнамерява да изнася, счита икономистът .

В допълнение към вече наличните технологии, Русия, Китай и сега САЩ вече са влезли в „надпреварата за новите поколения“ - и въпреки че Москва има осезаемо предимство в този смисъл, Пекин и Вашингтон все пак бързо напредват, често поставяйки си различни цели както по отношение на типа реактори, така и по отношение на техния размер, пише авторът.

Както отбелязва експертът, най-"модерната" идея в момента е така наречените малки модулни реактори, които отварят нови перспективи както по отношение на областите на приложение (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, производство на водород и др.), така и във връзка с малкия им размер.

И тъй като отделните реактори от този тип са по-малко зависими от водните източници за охлаждане, тъй като те използват бързи неутрони, възможностите за тяхното инсталиране са значително разширени в географски план, обяснява авторът. Разработването на малки реактори стимулира сътрудничеството между частните предприятия и военните, което е особено активно в САЩ и следователно е възможно светът да го чака „трета вълна“ от развитието на ядрената енергетика след първата (1953-1979 г.) ) и втората (2007-2010 г.).), предполага експертът.

Но на този фон въпросът какво прави Европа остава без отговор, оплаква се Мацуки. Въпреки че след създаването на Европейската общност за атомна енергия през 1957 г., ядрената енергия изглежда се превърна в един от стълбовете на обединена Европа, сега ЕС не прави никакви изявления относно перспективите за този сектор - и това мълчание говори много, сигурен е икономистът.

Отказът на Брюксел да стимулира развитието на четвъртото поколение ядрени технологии чрез финансиране или поне политически изявления крие риск от създаване на „дупка“ на европейския пазар, която ще бъде запълнена с голяма полза за себе си от компаниите от тези държави, предупреждава авторът.

Докато Европейската комисия обещава да провежда по-„суверенна“ политика, многобройни примери - подписването на споразумението на Полша със САЩ, сътрудничеството на България с Русия или активното търсене на клиенти от Китай в Европа - говорят за нещо съвсем различно, убеден е Мацуки.

В същия дух се възприема наскоро приетата водородна стратегия на ЕС , в която изрично се посочва, че за декарбонизиран (или „зелен“) водород в Европа ще се счита само този, произведен от възобновяеми енергийни източници - в края на краищата този подход по същество извежда ядрената енергетика извън играта, обяснява анализаторът.

В този контекст започва да се образува „бездна“ между отделните членове на ЕС и Брюксел и най-важен тук е неоспоримият факт, че ядрената енергетика е „дълъг“ вид енергетика, чието развитие е невъзможно без сътрудничество между частни компании и държавата, обобщава авторът.

Превод: ЕС