/Поглед.инфо/ Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и западните санкции засилиха икономическите отношения между все по-изолирана Русия и опортюнистична Турция, пише The National Interest. Русия се превърна във водещ партньор за внос на Турция, докато турският износ за Русия също нарасна. На фона на изолацията на Русия от Запада, Турция става все по-важна като купувач на руски газ и реекспортьор на европейски стоки за руския пазар.

За нарастващото безпокойство на западните страни руският президент Владимир Путин описа енергийните отношения като „наистина стратегически“.

Но сътрудничеството съществува паралелно с геополитическата конкуренция, тъй като една все по-уверена в себе си Турция предизвиква Русия в Южен Кавказ и Централна Азия – два региона, които Москва твърдо смята за части от своята изключителна сфера на влияние, от съществено значение за възприемания ѝ статут на велика мощност.

Използвайки Азербайджан в Южен Кавказ като портал, Турция разширява влиянието си към тюркоговорящите държави в Централна Азия от източната страна на Каспийско море. По този начин се появява транскаспийска динамика под егидата на тюркски блок за сътрудничество, обхващащ различни области като сигурност, търговия и култура.

Появата на Турция като алтернатива на сигурността

Нарастващото геополитическо влияние на Турция в по-широкия Каспийски регион може да бъде проследено до войната за Нагорни Карабах през 2020 г. между Армения и Азербайджан.

По време на войната широката военна подкрепа на Анкара позволи на Азербайджан да си върне големи части от територията, която непризнатата република Нагорни Карабах контролираше от началото на 90-те години.

Докато Владимир Путин посредничи за прекратяване на огъня и нареди разполагането на руски миротворци в зоната на конфликта, това не промени факта, че войната приключи с победата на съюзника на Турция, Азербайджан, и поражението на съюзника на Русия, Армения. По този начин Турция се намеси военно в Южен Кавказ, като по този начин разби военния монопол на Русия в региона.

Подкрепени от този успех, Турция и Азербайджан продължиха да кодифицират стратегическия си съюз в Декларацията от Шуша от 2021 г. Този договор с член на НАТО, който включва задължения за взаимна отбрана, предоставя на Азербайджан, като единствената страна в Южен Кавказ и Централна Азия, реална алтернатива за сигурност на Москва.

През септември 2023 г. смелият Азербайджан постигна своята тридесетилетна цел да поеме пълен контрол над Нагорни Карабах чрез военно нападение „право пред очите на руските миротворци“. Под натиск от войната си в Украйна, Русия обяви незабавното и пълно изтегляне на войските си от Нагорни Карабах през април 2024 г.

Настойчивостта на Турция в Южен Кавказ не остана незабелязана от другата страна на Каспийско море. То показа на тюркските държави в Централна Азия, че сътрудничеството с Анкара може да има истински ползи за сигурността.

И Казахстан, и Узбекистан издигнаха двустранните си отношения с Турция до нивото на всеобхватно стратегическо партньорство, сключвайки споразумения за развитие на военно сътрудничество в области, включително образование, съвместни военни учения и събиране на разузнавателна информация.

Нещо повече, турската отбранителна индустрия бързо придобива господство над нарастващия пазар на дронове в Централна Азия, като по този начин подкопава господството на Москва като единствен доставчик на оръжия в региона.

Тъй като Русия е заета с Украйна и е отслабена в Южен Кавказ, нейните гаранции за сигурност започват да звучат все по-кухо за държавите от Централна Азия.

Показателно е, че ожесточените гранични сблъсъци през 2021 г. и 2022 г. между армиите на Киргизстан и Таджикистан, и двете членове на ръководения от Русия военен съюз ОДКБ и двете с руски военни бази на техните територии, провокираха само половинчати отговори от Русия.

Вместо това Турция се намеси, за да подкрепи усилията за изграждане на мир между Киргизстан и Таджикистан, постигайки неотдавнашен напредък към гранично споразумение.

Средният коридор

Турското сътрудничество също помага за съживяването на Транскаспийския търговски и транспортен коридор, по-известен като Средния коридор, като алтернативен маршрут за търговия между Европа и Азия, заобикаляйки Русия. Средният коридор е мрежа от пътища, железопътни линии и кораби, както и морски пътища, които свързват Европа и Азия през Централна Азия, Южен Кавказ и Турция.

За страните от Южен Кавказ и Централна Азия Средният коридор отразява тяхната визия за междуконтинентална търговия между Китай и Европа, свързвайки ги с инициативата на ЕС за глобален портал, както и с китайската инициатива „Един пояс, един път“. В Централна Азия основната врата е Казахстан.

Все пак Китай планира допълнителен южен централноазиатски маршрут чрез изграждането на железопътна линия Китай-Киргизстан-Узбекистан, която вероятно ще бъде свързана със Средния коридор.

От гледна точка на Анкара, гледката на безпрепятствен търговски коридор от Истанбул до Централна Азия се очертава на хоризонта. Засега основният южнокавказки транспортен коридор остава железопътният маршрут Баку-Тбилиси-Карс, който свързва Азербайджан през Грузия с Турция и оттам с Европа. Капацитетът на този маршрут обаче е недостатъчен за справяне с нарастващите транскаспийски търговски потоци.

В този контекст Турция, Азербайджан и четирите тюркски страни в Централна Азия се ангажираха съвместно да насърчават оспорвания Зангезурски коридор, предложен транспортен коридор между западните части на Азербайджан през Армения до азербайджанския ексклав Нахичеван и нататък към Турция.

Този коридор предполага мирно споразумение между Армения и Азербайджан. Възможна, ако е също толкова оспорвана, алтернатива, заобикаляща Армения, би бил коридорът Арас през провинция Източен Азербайджан на Иран.

На фона на нарастващото търсене на не-руски транспортни маршрути се проведе вълна от транскаспийски дейности с цел повишаване на ефективността на Средния коридор. Азербайджан, Грузия, Казахстан и Турция се споразумяха за пътна карта за развитието на коридора до 2027 г.

Те се стремят да увеличат капацитета на коридора до 10 милиона тона товари от сегашния капацитет от приблизително 2 милиона тона.

За да се случи това, държавите по Средния коридор трябва да се справят с няколко ограничения пред привлекателността на маршрута, като тромави транзитни и търговски процедури, тесни места на гранични пунктове и морски пристанища, както и недостатъчен капацитет на контейнерен и корабен флот за обработка на големи обеми стоки .

Стъпка в тази посока се случи в края на януари, когато служители на ЕС обявиха, че европейски и международни инвеститори ще се ангажират да инвестират 10 милиарда евро в програма за развитие на Средния коридор.

Прекъсванията в търговския транспорт и логистиката са особено проблематични за енергийно зависимата икономика на Казахстан. Около 80 процента от износа на петрол минава транзитно през руска територия на път за западните пазари.

През 2022 г. Русия прекъсна този поток, което накара Казахстан да разшири сътрудничеството с Азербайджан за пренасочване на енергийните доставки към Европа през Каспийско море.

Туркменистан, със своите огромни запаси от природен газ, също засили дискусиите с Азербайджан, Турция и Европейската комисия за разработването на отдавна предлагания Транскаспийски газопровод за Европа - проект, който ще изисква значителни инвестиции.

За богатите на ресурси страни от Централна Азия местоположението на Турция я прави решаваща като газов и петролен център, както и ключов за достъп до западните енергийни пазари.

Единството на тюркския свят

Подобно на Русия, Турция насърчава свой собствен многостранен формат – Организацията на тюркските държави – която се трансформира от платформа за диалог в организация, която насърчава всеобхватното сътрудничество във всички аспекти на живота. Държавите-членки — Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан — приеха амбициозна тюркска световна визия 2040.

Целта е организацията да се превърне в тюркоезичен еквивалент на ЕС, предоставяйки свободно движение на стоки, капитали, услуги , технологии и хора сред държавите-членки. Тюркска инвестиционна банка е в процес на създаване, а постоянно неутрален Туркменистан, който обикновено избягва многостранните съюзи, се присъедини към групата като наблюдател.

Организацията на тюркските държави предвижда изобилие от проекти, насочени към насърчаване на тюркската солидарност и единство. Международната организация на тюркската култура ТЮРКСОЙ изпълнява общи културни и научни проекти в рамките на държавите от тюркския блок. Турският президент Реджеп Ердоган предложи обща тюркска азбука.

В крайна сметка този проект за мека сила представлява съперник на идеята на Москва за Руски мир, руски свят, съставен от братски нации, споделящи руски ценности и норми и обединени от продължителното присъствие на руския език, както и споделеното съветско минало.

Азербайджан и държавите от Централна Азия обаче са подложени на бързи социални и демографски промени, които оказват влияние върху формирането на идентичност.

Повече от 70 процента от населението на Централна Азия е на възраст под четиридесет години. Руската култура губи някогашната си доминираща роля в региона, тъй като едно голямо, постсъветско поколение без личен опит в Съветския съюз излиза на преден план.

Последици за западната политика

Непредсказуемите последици от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна не оставят на държавите в Южен Кавказ и Централна Азия друг избор, освен да се опитат да диверсифицират своите дипломатически отношения и да търсят алтернативни пътища към международните пазари.

Турция отговаря на нарастващото търсене на алтернативни партньорства. С навлизането си в областта на отбраната, енергетиката и културата – области, които са опората на влиянието на Москва – Турция се очертава като противотежест на Русия отвъд Каспийско море.

Какво означава това за САЩ и ЕС? Турция е ключова съюзническа държава, която трябва да има на своя страна. Значението му се засилва от свързването на Русия с Китай и Иран, образувайки ос от ревизионистки държави, решени да преобърнат принципите, правилата и институциите на международната система след Студената война.

Нейните членове изглежда координират своите стратегии. Освен ако не се противодейства на нарастващото влияние на тази ос, тя може да се простира от Тихия океан на изток до Средиземно море на запад, представлявайки заплаха за голям брой държави в процеса.

В настоящата ера на геополитически съперничества, Турция, добре установена регионална сила, може да се характеризира като „люлееща се държава“, както се изрази в неотдавнашна статия на Foreign Affairs.

Въпреки че е „съюзник“ на НАТО, тя напълно принадлежи, идеологически, нито към Запада, нито към оста Пекин-Москва-Техеран. Подобно на много други регионални и средни сили, Анкара хеджира своите залози, преследвайки „икономически, дипломатически, военни и технологични връзки с членовете на двата ордена“.

Турция обаче има свой дневен ред, който не включва подчинение нито на Русия, нито на Китай. Следователно в интерес на Запада е да насърчи появата на Турция като частичен противотежест на тази ос.

Неразделна част от подобна политика би била подкрепата и подхранването на нарастващото сближаване на тюркския свят и обвързването на тази група държави, стратегически разположени на изток и запад от Каспийско море, по-близо до европейската архитектура на сигурността.

За тази цел западните сили също трябва да увеличат подкрепата си за процъфтяващото регионално сътрудничество в Централна Азия. Това би увеличило тяхната колективна тежест и би намалило уязвимостта им към манипулация от страна на ревизионистките сили.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101