/Поглед.инфо/ Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров разкритикува подхода на Норвегия към спазването на Шпицбергенския трактат, като посочи, че Осло ограничава правата на руските лица в този архипелаг, пише High North News. Въпреки това, както отбелязва изданието, норвежкото външно министерство отказа да проведе всякакви консултации с Москва по този въпрос, заявявайки, че Осло няма да обсъжда никакви нюанси на упражняването на норвежкия суверенитет над Шпицберген.
Министърът на външните работи Сергей Лавров се възползва от 100-годишнината от подписването на Шпицбергенския трактат, за да критикува подхода на Норвегия към нейния суверенитет над архипелага, пише High North News.
В същото време ръководителят на руското външно министерство поиска среща с норвежките власти, за да се обсъдят „проблемите“ със Шпицберген. Според Аудун Халворсен от МВнР на Норвегия обаче, Осло няма намерение да провежда консултации с Москва по този въпрос.
В писмото си Лавров посочи, че Русия трябва да напомни на Норвегия, че Москва все още има право на "еднакво свободен достъп" до архипелага, както и да извършва икономически дейности там в съответствие със съответните разпоредби на Шпицбергенския трактат.
Загрижеността на Русия, според Москва са породени от ограниченията за използването на руски хеликоптери, неправомерно създаване на рибозащитна зона от Норвегия и изкуственото разширяване на природозащитните зони с цел ограничаване на икономическата активност в архипелага. Освен това Русия е загрижена и за процедурите за депортиране, провеждани срещу нейните граждани.
Но статс-секретарят на Норвегия Халворсен нарече съдържанието на писмото на Лавров „стара новина“. „Тази руска гледна точка ни е позната и тя ни се предоставя редовно и съответните норвежки власти реагират на нея. Писмото на Лавров не е нищо ново. Отговаряме на искания от руски лица с интереси към Шпицберген, независимо дали са руски граждани или руски компании. Норвегия обаче не провежда консултации с други държави относно упражняването на своя суверенитет над която и да е част от норвежката територия.“, каза Халворсен.
Въпреки това държавният секретар определи руско-норвежките отношения като "като цяло ефективни, ясни и предсказуеми". „Те са добре установени, когато става въпрос за практическа работа в областта на рибарството, ядрената безопасност, околната среда и икономическото развитие. Тесните политически контакти се поддържат на всички нива. През цялата 2019 г. проведохме поредица от срещи между премиера и президента, между министрите на външните работи и други членове на правителството - в допълнение към обичайните политически консултации ... Така че отношенията между Норвегия и Русия са ясни, конструктивни и прозрачни.“, отбеляза той.
Двустранните отношения между Осло и Москва обаче до голяма степен зависят от текущата геополитическа обстановка, в рамките на която Русия и Западът срещнаха сериозни трудности в диалога. Според Халворсен, именно Москва трябва да се ангажира с възстановяването на отношенията между Запада и Москва.
„Проблемните въпроси в руско-норвежкото сътрудничество и въпросите, по които имаме фундаментални разногласия, не са главно в нашите двустранни отношения. Проблемните въпроси са спазването на международното публично право, незаконното анексиране на Крим* от Русия и продължаващата дестабилизация на Източна Украйна. Това са последиците от отношенията на Русия с целия Запад, към който принадлежи Норвегия.“, заяви държавният секретар.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова