/Поглед.инфо/ Въпреки падането на Желязната завеса, различията във възгледите между Изтока и Запада на Европа не са изчезнали никъде, отбелязва наблюдателят на Le Figaro Изабел Ласер. Надеждите на западните страни, че след падането на Берлинската стена Изтокът безусловно ще приеме техните ценности, не се оправдаха, а на Изток съвсем не му харесаха промените, настъпили на Запад по време на следвоенните петдесет години. При това новите членове на ЕС изобщо не се стремят да напуснат ЕС, а само искат гласът им да бъде чут, подчертава авторът.
"Падането на Берлинската стена и влизането в ЕС трябваше да ги превърнат в братя-близнаци на страните-основателки, готови безропотно да приемат (европейския - InoTV) политически избор и вижданията на съвременното общество", пише наблюдателят на Le Figaro Изабел Лесар за страните от Източна Европа. Именно това, според автора, се очакваше от новите страни-членки на ЕС от много политици в западната част на европейския континент.
Но, въпреки падането на Желязната завеса, "разногласията, разделящи двете части на Европа, никъде не са изчезнали", смята авторът. Както признава държавния секретар на Унгария по европейските въпроси Юдит Варга, за унгарците "комунистическата диктатура все още остава болезнена рана".
"След петдесет години комунизъм страните от Изтока се събраха отново със Западна Европа, която вече се беше променила", обяснява професорът по политическа философия Шантал Делсол. А новите членове на ЕС не харесаха тези промени.
Не е случайно, че въпросът за имиграцията се превърна в „змийско кълбо“ за Европа. „Страните от Централна Европа са привързани към корените си и към идеята за отечеството. Именно тяхната култура ги спаси във времената на комунизма. Те не приемат унищожаването на християнския произход на Европа“ - каза Делсол.
В своята критика на “постмодерните общества” нелибералните режими се основават на убеждението, че “свободата има граници”, а западните страни вече са преминали тези граници. „Не искаме мултикултурен модел. Ние отхвърляме културния релативизъм, който приравнява всички култури. И тъй като имигрантите оспорват европейския ред и искат да го поставят под въпрос, ние имаме правото да им се противопоставим”, отбеляза по този повод полският министър по европейските въпроси Конрад Шимански.
Разколът между Източна и Западна Европа, за преодоляване на който не помогна нито постоянния поток от бежанци от Сирия, нито новите инициативи на Брюксел, според някои, заплашва да прерастне в "екзистенциален проблем". При това страхът от глобализацията, който настройва хората срещу елитите, не е присъщ само на страните от Източна Европа: същият гняв кипи и на Запад, предупреждава авторът на статията.
Въпреки това, за разлика от Обединеното кралство, страните от Централна Европа не възнамеряват да напуснат Европейския съюз. "Те искат гласът им да бъде чут от страните-основателки на ЕС", каза журналистът Le Figaro. „Искаме съюзът, част от който сме, да не ни счита за лоши европейци, само защото не сме в масовия поток, а не в мейнстрийма, не в основния поток. Искаме да имаме правото да запазим нашите културни особености, без да бъдем заклеймени”, обяснява Варга.
Във въпросите, засягащи нравствеността лидерите на източноевропейските страни "лесно разпознават себе си" в изискванията на населението на западните страни, отбелязва авторът на статията. Независимо от това, дали Париж и Берлин ще се вслушат в мнението им за миграцията и мултикултурализма, за сега остава нерешен друг спор - относно нарушаването от страна на тези държави на европейското право и потискането на свободна преса, си задава въпроса журналистката в заключение.
Превод: М.Желязкова