/Поглед.инфо/ Земетресение разтърсва обичайно спокойната политическа сцена в Германия. След изборите миналия октомври в източната федерална провинция Тюрингия възникна безизходица, която остана нерешена до началото на този месец, когато либерал, който не претендираше за победа, беше избран за министър-председател, използвайки крайнодясната “Алтернатива за Германия” (“АзГ”) и местни политици от Християндемократическия съюз (ХДС). Сътрудничеството на ХДС с АзГ стана сериозно нарушение на следвоенния консенсус на Германия, което изключи сътрудничеството на основните партии с крайната десница и предизвика огорчение в целия политически спектър.

Впоследствие няколко държавни служители подадоха оставка, но най-големият шок настъпи на 10 февруари, когато Анегрет Крамп-Каренбауер, национален лидер на ХДС и назначен наследник на канцлера Ангела Меркел, внезапно обяви оттеглянето си. АКК, както още е наричана Крамп-Каренбауер, се предаде, защото не можа да спре политиците на ХДС от Тюрингия. Но тя вече направи някои груби грешки, откакто стана лидер на партията през 2018 г. (включително коментари за необходимостта от цензура в Интернет) и като министър на отбраната в правителството на Меркел (предлага решение на сирийско-турския конфликт без консултация с външния министър). В резултат на това рейтингът ѝ на одобрение в допитванията падна много преди вота на Тюрингия.

Оставката на АКК възобнови търсенето на потенциалния наследник на Меркел. Сред тези, които вече очакват тази възможност, са министърът на здравеопазването Йенс Шпан, политикът, станал финансист на Фридрих Мерц, и Армин Лашет, министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия, най-населената федерална провинция в Германия. Във връзка с предстоящите парламентарни избори през 2021 г., ХДС ще трябва да избере нов лидер до края на тази година - и АКК даде да се разбере, че този човек трябва да бъде и основният кандидат за канцлер.

Но още по-належащият въпрос е дали управляващата коалиция на Меркел и Социалдемократическата партия (ГСДП) сега ще се срине, като потопи Германия в сериозна политическа криза. Съюзът между ХДС и ГСПД е в най-добрия случай труден и неудобен брак и той бе предизвикан от засилената подкрепа за АзГ на парламентарните избори през септември 2017 г. В допълнение към постигането на споразумение за пакета от политики за климата миналата есен, правителството постигна известен напредък.

Нещо повече, кризата в ХДС следва тази в ГСДП. Олаф Шолц, финансов министър и вицеканцлер, претърпя срамно поражение в желанието си да стане съпредседател на ГСДП в края на миналата година. Този резултат изглежда сложи край на амбициозния план на Шолц за създаване на банков съюз на Еврозоната. Още по-лошото е, че подкрепата за ГСДП падна до следвоенния минимум от 13%, в резултат на което партията на практика няма шанс да се присъедини към следващото правителство.

ГСДП вероятно ще бъде заменен от възраждащите се Зелени, които се радваха на значителна подкрепа в урните след изборите за Европейски парламент през май 2019 г. През последната година дуото начело на партията - Аналин Бербок и Роберт Хабек - все по-често се обсъжда като потенциални бъдещи лидери на Германия. В момента Хабек е вторият по популярност политик в страната след Меркел.

Ако настоящата криза на ХДС продължи и партията не успее да получи най-голям дял от гласовете на следващите парламентарни избори, тогава заветното право да се назначава канцлера най-вероятно ще отиде при Зелените. Зелено-черното коалиционно правителство, в което ХДС е младши партньор, ще се случи за първи път на германската политическа сцена и е крайно неприемливо за партията.

Като се има предвид тази перспектива, основните фигури на ХДС предупредиха за вътрешни размирици и подчертаха необходимостта от стабилно ръководство и продължаване на сътрудничеството с ГСДП до изборите през 2021 г. Първо, съставянето на правителството на ХДС и ГСПД отне твърде много време, дразни избирателите и предизвика чувство на политическа парализа в Германия. Сривът на коалицията ще причини сериозни щети и на двете страни и ще отблъсне избирателите още повече.

Другите европейски правителства наблюдават тези събития със загриженост. Имаше големи надежди, че Германия, която ще председателства Европейския съюз през втората половина на 2020 г., ще бъде ориентир за другите държави-членки, особено по въпросите на изменението на климата, миграцията и бъдещите търговски отношения на блока с Великобритания. Но ако германските политически лидери са заети с вътрешни рокади на властта, те вероятно ще отделят по-малко енергия за въпросите на ниво ЕС.

И накрая, политическата катастрофа, избухнала в Тюрингия, има отражение върху наследството на Меркел. С края на нейното 16-годишно управление като канцлер, което предстои да приключи през 2021 г., вече има опасения, че Германия няма политическо ръководство, липсва ѝ визия и тя вече не е гласът на разума в ЕС, както беше преди. Меркел все още се радва на висока популярност и се уважава както в страната, така и в чужбина, въпреки противоречивото си решение през 2015 г. да приеме повече от един милион предимно сирийски бежанци в Германия. Напоследък обаче тя видимо се отдалечи от вътрешната политика с намерението да остави АКК да блесне. Това решение сега ясно доведе до обратния резултат. Подкрепяйки грешния кандидат да я наследи като канцлер, Меркел загуби част от трудно спечеленото си влияние.

Така Германия е на кръстопът. Икономиката ѝ се разпада - миналата година БВП нарасна едва с 0,6% - и има остра нужда от нов тласък. Всъщност, въпреки инженерния си професионализъм и репутацията си по отношение на ефективността, Германия изостава в областта на цифровизацията и електрификацията, както и по своите климатични цели. Следващото правителство ще бъде изправено пред задачата да стартира икономиката и да ускори цифровизацията и прилагането на изкуствен интелект, като в същото време ще държи страната на пътя да реализира целта си за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.

Тъй като и двете управляващи партии в Германия са в хаос, бързото разрешаване на кризата на лидерите на ХДС е от съществено значение. Продължителната парализа може да бъде изключително пагубна както за Германия, така и за Европа.

Превод: В. Сергеев