/Поглед.инфо/ Нов скандал с участието на британския предприемач и видния привърженик на Брекзита Арон Банкс, който уж е сключил някаква „сделка” с Москва преди британския референдум 2016 г., показа, че Великобритания е станала наследство на нечестни бизнесмени, които лесно биха могли да скрият произхода на доходите си от държавата, смята журналистката Ан Епълбаум. Както пише Епълбаум на страниците на The Washington Post, след Брекзит, Лондон още по-трудно да овладее милиардерите си - и е възможно това да е именно "смисъла на цялото предприятие".

Американците отдавна са забелязали колко познати са им много от елементите на политическата кампания, предшестваща британския референдум за излизането на страната от състава на ЕС през 2016 г. - както на президентските избори от същата година в Съединените щати, по време на референдума имаше и „напрегнато, скандално гласуване, пронизано от негодувание и гняв“ и „множество богати хора, които говореха за „народа” и неговата „воля” и накрая целенасочени агитационни кампании, кражби на лични данни и фалшиви акаунти в социалните мрежи, пише журналистката на The Washington Post Ан Епълбаум. Междувременно, продължава журналистката, сега историята с Брекзит стана още по-близо до американците – та нали броени дни преди датата, когато "Великобритания ще трябва да се изправи срещу последствията от това гласуване", се оказа, че едно от главните му действащи лица има много по-сериозни делови връзки с Русия, отколкото се предполагаше преди, и дори се е опитал да ги скрие.

Става дума за Арон Банкс - един от основните спонсори на британската Партия за независимост (UKIP), която подкрепя Брекзит, както и организацията Leave.EU, която заедно с редица други групи проведе кампания за оттегляне от ЕС преди референдума, пише Епълбаум. Както подчертава журналистката, Банкс инвестира в подкрепа на Брекзит огромни (средства – бел.пр.) „по сравнително скромните британски стандарти”: той пожертва на съответните организации $11 млн. от собствените си средства и успя да набере допълнителни $ 5 млн. Но тук има малък нюанс: поради факта, че Банкс направи разплащането с помощта на офшорки и фирми-еднодневки произходът на средствата - както и дали всички те принадлежат на предприемача - никога не е било известно със сигурност.

Част от средствата, според самия Банкс, са предоставени от принадлежащата му лично застрахователна компания, а още една част, според някои данни, са доходи от някакви „диамантени мини”. Както и да е, след скандала с така наречените "Панамски документи" стана известно, че всички дарения на Банкс са преминали през десетки компании, "регистрирани" в Гибралтар, Британските Вирджински острови, Остров Ман, в самата Великобритания и на други места, се казва в статията. Независимо от факта, че Банкс е заявил под клетва, че нито един цент от дарените пари не идват от чуждестранни източници - а това, според Епълбаум, е забранено от британското право - избирателната комисия на Великобритания не повярва на предприемача и поиска от Националната агенция за контрол на престъпността NCA (британския аналог на американското ФБР) да проведе разследване за установяване произхода на средствата.

Освен всичко друго, Банкс е поддържал много тесни връзки с „отделни чужденци, които също вярват, че Брекзит отговаря на националните интереси на техните страни“, подчертава авторът. Както пише Епълбаум, миналото лято британските медии съобщиха, че посланикът на Русия във Великобритания е предложил на предприемача печеливша инвестиция в руския добив на злато; впрочем самият Банкс по-късно опроверга тази информация, като заяви, че никога не е инвестирал в руски активи и няма намерение да го направи. Въпреки това, тази седмица журналисти от британския телевизионен канал Channel 4 заявиха, че някаква инвестиционна компания, значителен дял от която притежава Банкс, все пак е сключила сделка с руснаците - репортерите на канала дори посочиха шведска фирма-еднодневка, която, вероятно, за това е използвана, се подчертава в статията. Но тъй като Банкс продължава да отрича всичко и тъй като „тази история е трудна за проследяване по-нататък“, истината ще стане достояние на обществеността едва след 29 март - датата, когато Великобритания трябва да напусне Европейския съюз, оплаква се авторът.

Според Епълбаум, дори ако историята с Банкс не може да отложи Брекзит, тя демонстрира мястото на референдума "в широк контекст". „Истината е, че Великобритания се е превърнала в страна, където навсякъде, с доброжелателно свиване на рамене, се вземат неразбираеми финанси с неизвестен произход. Лондон е световната столица на офшорните операции и обител на най-изкушените счетоводители и адвокати; според британската The Times, една трета от британските милиардери вече са се възползвали от съответните услуги, криейки своите средства там, където не могат да бъдат достигнати от властите на страната. Въпреки това много от тях продължават да даряват пари на британски политически партии и продължават лобистката си дейност за да може изгодните за тях норми да си останал същите, каквито са сега”, пояснява журналистката.

В резултат от това британските политици нямат воля да ги принудят да върнат парите у дома - а Лондон просто няма правни инструменти, за да застави Банкс да покаже откъде е получил парите, оплаква се авторът. И въпреки че британските медии продължават да разследват, е възможно обществеността никога да не узнае дали някой се е опитал да повлияе на референдума за брекзит отвън, заключава тя.

„Финалната ирония“ е в това, че ако Брекзит все пак е бил въплъщение на този „нов свят на офшорни пари и политически кампании“, именно той ще стане гарант, че тези практики ще бъдат прилагани в бъдеще без никакви ограничения, убедена е Епълбаум. Според журналистката, ЕС е единствената сила в Европа и дори в света, способна „да отправи предизвикателство към културата на укриване на данъци“, а Брюксел от 2016 г. постепенно въвежда норми, които ще противодействат на такова поведение - норми, които най-вероятно няма да се простират върху Великобритания след излизането й от блока.

„От Брекзит може би ще пострада британската промишленост, а и мощта на Великобритания като цяло. Но онази “сива зона”, където политиците намират финансиране, чуждестранните средства могат да станат собствени, а доходите и връзките могат да бъдат скрити, ще го надживее. Може би това беше от самото начало смисълът на това начинание”, заключава Епълбаум.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова