Степента на геополитическа конкуренция между европейските сили нараства. След като съюзът между Париж и Берлин, залегнал в Договора от Аахен от 2019 г., не успя да доведе до решение на проблемите, пред които е изправен Европейският съюз, държавите с по-малко влияние (сред тях и Италия) започнаха да балансират между Франция и Германия, от едната страна, и Великобритания и САЩ, от друга страна.
Лидерът на партията на френските патриоти Флориан Филипо нарече френско-германския съюз мит. Колебанието на други големи европейски държави между Париж и Берлин потвърждава мнението му. „Френско-германският мотор“ така и не заработи.
С подписването на Квириналския договор, Рим разчиташе на взаимодействие с Париж в средиземноморския басейн и реализирането на енергийни проекти между Северна Африка и ЕС. Париж вероятно е предполагал, че Берлин ще трябва или да се присъедини към френско-италианския дуумвират при вече установени условия, или да влезе в конкуренция с него по вътрешноевропейския път, което по един или друг начин би означавало осезаемо политическо предимство на Париж и Рим над Берлин.
Но италианците развалиха плановете на Франция. Споразумението с Берлин позволява на Рим едновременно да преследва трансалпийски енергийни проекти и да избегне пълната зависимост от своя френски съюзник, оставяйки го сам с неговите амбиции.
Общите интереси на Франция и Италия се определят от самата география. Тези страни граничат по море със Северна Африка, откъдето поток от нелегални мигранти се движи към Европа. Следователно италианските власти не се отвръщат напълно от Франция, но в същото време балансират френското влияние с германското.
Правителството на Джорджия Мелони, подобно на правителството на Олаф Шолц, се противопоставя на настаняването в ЕС на нелегални имигранти, спасени в Средиземно море. В краен случай Рим се съгласява с транзита им в Германия. Париж, напротив, настоява за първоначално настаняване на мигранти в Италия, като по този начин се опитва да предотврати появата им на френските граници.
В резултат на това Берлин и Рим уредиха въпроса с мигрантите, Мелони вече не настоява за настаняването им в Германия, а настоява Франция да приеме мигранти, тъй като нелегалната миграция е общоевропейски, а не италиански проблем.
Париж се въздържа от предприемане на радикални антимигрантски стъпки от страх, че това ще навреди на и без това повредения му имидж в Африка. На този фон, опитвайки се да запази военно-политическо и икономическо присъствие в Магреб, Париж се опитва да „умилостиви“ африканците, като се извини за колониалното минало. Париж разбира, че строгите мерки срещу африканските нелегални имигранти ще провалят цялата игра.
От своя страна Германия възнамерява да инвестира повече в Африка, за да бъде в крак с останалите играчи. По-голямата част от инвестициите вероятно ще дойдат от Тропическа Африка, а не от страните от Магреба.
По този начин германската зона на влияние на Тъмния континент, ако Берлин успее да създаде такава, ще бъде разположена на юг от Магреб, геополитически допълвайки германо-италианския съюз, който оказва натиск върху Франция от противоположния фланг.
Ако Берлин и Рим успеят, Франция ще се окаже в условна политическа среда, нейната свобода на маневриране ще бъде ограничена на двата континента едновременно. Ето защо германските експерти нарекоха договора между Германия и Италия клин между Италия и Франция (einen Keil zwischen Italien und Frankreich).
Сближаването между Рим и Берлин е в съответствие с общоевропейската стратегия на САЩ. Правителството на Шолц е открито проамериканско. Приетата от Рим стратегия за „разширеното Средиземноморие“ също се вписва в политиката на Вашингтон в този регион.
„Разширеното Средиземноморие“ включва големи територии и водни пътища, съседни на Средиземно море или свързани политически и икономически със средиземноморските държави. На север се простира до Алпите; на запад - отвъд Гибралтар до Канарските острови и Атлантическия океан; на юг - до Сахел; на изток - до Черно море, включва Близкия изток, Арабския полуостров, Персийския залив и Африканския рог.
Това дава на Италия теоретичната възможност да действа като участник в политическите процеси, протичащи в дадена част на планетата, и като посредник в диалога между участниците в тях.
Париж възприема тази стратегия като атака срещу френското влияние в Африка. Италия се превръща в допълнителна опорна точка за САЩ в региона. Изгражда се негласна геополитическа ос: Вашингтон – Лондон – Берлин – Рим. Степента на взаимодействие на нейните връзки е различна, но самият факт на съществуването на такава ос усложнява позицията на Франция както в Европа, така и в Африка, подкопавайки способността на Париж да засили влиянието си в Европа след излизането на Лондон от ЕС, и прави Европа в това отношение по-податлива на англосаксонско влияние.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
