/Поглед.инфо/ Скандалът с бягството от данъците на актьора Жерар Депардийо разцепи общественото мнение не само в Европа, но и в целия свят. Експертите признават, че това е сериозен проблем.

Общият извод е такъв: реалиите на стремителната глобализация правят неефективни някои традиционни фискални механизми и формират условия за провеждане на мащабни реформи в тази сфера. Така, случаят с Депардийо изигра ролята на точно тази капка, заради която съдържанието в препълнената бъчва се изля.Жерар Депардийо е собственик на 3 ресторанта и една винарна във Франция, а също и на къща на стойност 50 милиона евро. Доходът на актьора е около 2 милиона евро на година. При това той, както и много други богати французи, отказва да плати новия данък, въведен от социалистите: 750 хиляди евро на от всеки спечелен милион. За го оставят намира, Депардийо се отказа окончателно от френското си гражданство и се премести в Белгия. Неговият пример смятат да последват още няколкостотин от неговите съграждани. Темата продължава директорът на Института за стратегическо планиране и прогнозиране Александър Гусев:

- Нивото на данъчното облагане във Франция е много високо. Ако говорим за Германия, там данъците са още по-високи. А Европа сама по себе си е много малка. Затова преместването не е толкова трудно. Още повече, че границите са открити, а къщата, която купи Депардийо се намира на 800 метра от белгийско-френската граница. Всичко е наблизо. Западна Европа е апетитно парче. Там има много офшорни зони, където големият бизнес се стреми да прехвърли своите активи. Там има страни с достатъчно изгодно данъчно облагане: Швейцария, Монако, Люксембург, Белгия и т.н.

Днес е ясно едно нещо, тълпите богаташи (към които в последно време се присъединяват просто състоятелни граждани) бягат от страна на страна с парите си, като се опитват да спасят поне част от своя капитал. Условията не са добри навсякъде. Но все пак при големи суми, даже малките проценти се отразяват, понякога, с шестцифрени суми. Дълго ли ще продължава това? Най-малкото до края на икономическата криза.

Като цяло можете да си представите, че съдбата на нашите състоятелни съвременници няма да е лека. Самата глобализация, която им позволява да намерят по-изгодно данъчно облагане, води до фискална унификация. Но този процес е в самото си начало. Така, че богатите хора могат да са сигурни, че тихите финансови пристанища в бурния свят със сигурност са достатъчно засега.