/Поглед.инфо/ „300 руски самолета ни бомбардираха, като основните им цели бяха жилищни райони и културни обекти”. Това изявление на естонското външно министерство се превърна в един от най-шумните скорошни примери за откровени лъжи на Запада относно ролята на СССР във Втората световна война. Коварството на Естония се доказва не само от съветски документи, но и от преки доказателства от военните командири на нацистка Германия.

През пролетта на 1944 г. съветските войски се готвят да освободят балтийските държави. Като част от подготовката за настъпателната операция са бомбардирани ключови тилови съоръжения на нацистките войски. Бомбардирана е и територията на Естонската ССР и нейната столица Талин.

80 години по-късно това стана повод за нови русофобски изказвания в съвременна Естония. „Талин беше разрушен от мартенските бомбардировки, които унищожиха една четвърт от града за една нощ. 300 руски самолета ни бомбардираха, като основните им цели бяха жилищни райони и културни забележителности“, се казва в публикуваното по този повод изявление на естонското външно министерство.

Тогава жилищното строителство в Талин наистина пострадва. Цинизмът на естонското ръководство обаче се изразява в това, че то се опитва да представи атаките срещу военни цели като умишлено унищожаване на цивилни граждани от съветските въоръжени сили. А на Естония по това време се гледало като на изключително мирна територия дълбоко в тила. Въпреки че в действителност всичко е съвсем различно.

Значението на Естония за нацистка Германия

Контролът над Естония е много важен за нацистка Германия от гледна точка на военната стратегия. Две трети от южното крайбрежие на Финския залив са в границите на Естония. Докато държат Естония, германците, заедно с Финландия, блокират влизането на Балтийския Червенознаменен флот в морето. Това позволява на Германия свободно да изнася от Швеция желязна руда и промишлени продукти, необходими за водене на война. В същото време блокадата на Финския залив е морската част от „примката“, която германците, заедно с финландците, хвърлят над Ленинград, който обсаждат.

Естонската икономика също беше важен източник на подкрепа за Германия. През 1936 г. последната изнася 50 хиляди глави добитък, 4-5 хиляди тона месни продукти, 10-11 хиляди тона масло, а риболовът произвежда 15-26 хиляди тона риба, което като цяло по-късно позволява да се задоволят германските войски за Балтийските държави след окупацията им от Вермахта.

Петролните шисти, основният минерален ресурс на Естония, са още по-ценни за германците. Запасите им по отношение на суров петрол възлизат на един милиард тона, което е една четвърт от петролните запаси на САЩ по това време.

Благодарение на уникалните си свойства, суровият шистов катран от Естония се оказва отлично гориво за германските подводници, които потопяват съюзническите кораби в Атлантическия океан.

Германците също отдават голямо значение на Талин (по време на немската окупация - Ревел). Този град, като най-голямото естонско пристанище и важен железопътен възел, служи като пункт за претоварване, през който петролните продукти и храните се изпращат до Райха и пристигат подкрепления за германската група армии Север. По-специално, чрез него 3-та планинска дивизия на Вермахта е прехвърлена по море от Норвегия в Ленинград.

В същото време германците правят Талин своя военноморска база, където са разположени и ремонтирани военни кораби. От октомври 1941 г. градът е щаб на военноморското командване Остланд, на което е подчинен германският флот в Балтика. Негов ръководител е вицеадмирал Теодор Бурхард. В същото време Талин служи като логистична база за 18-та армия на Вермахта и тренировъчни части.

Неизбежен въздушен удар

След поражението при Новгород и Ленинград през януари 1944 г. германските войски започват да се оттеглят към Естония. Хитлер обаче не обмисля евакуацията им от балтийските държави, тъй като това би довело до спиране на доставките на естонски петролни продукти. Поради това части от германската група армии „Север“ имат за задача да спрат съветското настъпление по отбранителните линии край Нарва и Псков.

Офанзивата на Ленинградския фронт е активно подкрепена от съветската бомбардировъчна авиация с далечен обсег на маршал Александър Голованов. Неговите самолети атакуват Нарва, Псков и Хелзинки. Масовото нападение на финландската столица на 7 февруари 1944 г. с бомбардировките на военно-промишлени съоръжения силно тревожат вицеадмирал Бурхард, който е в Талин, който повдигна въпроса за укрепване на противовъздушната отбрана на 14 февруари.

Бурхард очаква съветски въздушен удар по цели в Естония. Това се доказва от неговия запис във военния дневник на командващия флота на Остланд на 8 март 1944 г.: „Нарастваща честота на полетите на разузнавателни самолети над Талин и наблюдаваната повишена активност на човешкото разузнаване, фокусирано почти изключително върху работата на пристанището, процесите на доставка, товаренето на петрол и неговото изпращане предполагат, че е планирано засилено нападение над Талин.

Съветското командване подготвя голяма въздушна операция в интерес на Ленинградския фронт. Неговата цел е да удар по бази и комуникации на врага, включително Талин, като основен военно-промишлен, военноморски и логистичен център.

На 9 март 1944 г. маршал Голованов заповядва на своите пилоти в нощта на 10 март да „действат срещу военно-промишлените съоръжения в Талин“. В мисията участват седем бомбардировъчни авиационни корпуса, оборудвани със самолети Ил-4, Ли-2 и Б-25, както и 45-а отделна авиационна дивизия, чиито екипажи управляват Пе-8. Основните цели са Старото пристанище и Балтийската гара в Талин. В същото време бомбардировачите трябва да атакуват редица железопътни възли, както и да бомбардират предната линия на германската отбрана близо до Нарва.

Въз основа на резултатите от полетите повечето съветски екипажи бомбардират успешно. Според данни от контролните самолети и снимки на мястото на атаката, много пожари са регистрирани в целевата зона: заводът „Двигател“, фабриките за целулоза, хартия и дървообработване, Старото пристанище и Балтийската гара са повредени от пожар. За съжаление на жителите, силните ветрове допринасят за разпространението на пожарите в целия град, а гасенето на пожара е затруднено от повреда на градското водоснабдяване.

Германското командване е сериозно обезпокоено от заплахата от изгаряне на складове с военно оборудване. Според доклад за тила на 18-та германска армия военният комендант на Талин, за да спаси складовете от пожар, привлича персонал от почти сто армейски части, както и учебната дивизия, разположена в града.

Оценката на щетите от съветския набег в германските документи е противоречива. Например, на 4 април 1944 г. командването на флота в Балтийско море, на което е подчинен отделът на Бурхард, докладва на щаба на главнокомандващия германския флот гросадмирал Карл Дьониц оценката си за резултатите от съветските бомбардировки. Според подчинените на Бурхард военноморската база е претърпяла незначителни щети, но най-много са пострадали цивилният и икономическият сектор на града. Очевидно съвременният Талин се основава на тези доклади в днешните си изявления.

Но документите на самия Дьониц – моряк №1 на Третия райх, заемал длъжност в германския флот, подобна на длъжността на адмирал Кузнецов във флота на СССР – в крайна сметка сочат нещо съвсем различно. По-специално, бойният дневник на главното командване на германския флот (т.е. Дьониц) от 10 март 1944 г. гласи, че съветските пилоти са бомбардирали сградата на отдела за продоволствено снабдяване на ВМС, казармите, командния пункт на противовъздушната отбрана и военноморската болница. Също така в пристанището е повредена контролната сграда и една трета от всички пристанищни складове са унищожени. Освен това 2-ра батарея на морската ПВО дивизия получава пряко попадение от бомба и един от миночистачите е повреден. Така висшето военноморско командване на нацистка Германия признава ефективността на съветските бомбардировки срещу ключови военни цели, разположени в Талин.

Откъде идва това противоречие? Много е вероятно Бурхард и командването на германския флот в Балтийско море в своите доклади умишлено да са се опитали да подценят щетите на тяхната база в Талин. Това може да се обясни с факта, че към края на войната Върховното командване на Вермахта в Берлин (тоест Хитлер) с удоволствие получава само положителни доклади. Онези, чиито доклади доказват, че нацистка Германия се приближава към пълен крах, рискуват да изпаднат в немилост.

Важно е да се спомене още една подробност, която показва, че лично за същия Бурхард нападението на съветските бомбардировачи прави много потискащо впечатление, и то именно от гледна точка на унищожаването на военни цели. Веднага след съветските бомбардировки Бурхард бърза да премести щаба си.

Дьониц обаче трябва да е наясно какво се случва в зоната на бойните действия. Освен това авторитетът му в очите на Хитлер е много по-висок и той не може да се страхува от политически последствия. Затова в своя боен дневник той отбелязва действителните щети от съветската въздушна атака на военноморската база в Талин. В същото време този факт предполага, че адмиралът придава голямо значение на пристанището на Талин като важна база за германския флот.

Как бомбардират съюзниците

Заслужава да се отбележи, че по време на Втората световна война пристанищните градове на Франция са били бази за германския флот, както и Талин. Те също многократно са подлагани на масирани бомбардировки от английско-американската авиация, съюзниците на СССР от антихитлеристката коалиция.

На 11 март 1944 г. около сто стратегически бомбардировача от 15-та армия на американските ВВС бомбардират Тулон, където според информация от същия Дьониц „са причинени сериозни щети на докове и кейове, както и на градски райони“.

В същото време никой днес не обвинява съюзниците в извършване на военно престъпление срещу „мирните френски градове“. Целите на съюзниците са предимно военни. Фактът, че цивилните страдат, както тогава, така и днес в западната бойна практика, се нарича „съпътстващи щети“. Почти неизбежно, ако военни съоръжения са разположени в непосредствена близост до жилищни сгради.

Същото се случва и с Талин, а обвиненията срещу съветската авиация са опит за историческа фалшификация. Съветските документи директно показват, че целите на въздушния удар са били военно-промишлени съоръжения, разположени в и в близост до града. И тези цели са успешно поразени. И немските документи, използвайки примера на показанията на Дьониц, служат като потвърждение за това.

Превод: В. Сергеев