/Поглед.инфо/ Не бихме могли да смятаме, че новата Европейската комисия ще има същата политика, както досегашната.

Преди обстановката в Европа и света беше много по-спокойна, но от началото на тази година навлязохме в един изключително турбулентен период, в който имаме повишаване на конфронтацията между Европейския съюз и Руската федерация. Бяха въведени санкции. Последните индикации в момента показват, че ЕК не би тръгнала по пътя на вдигане на санкциите, но също така в никакъв случай не би желала да ги задълбочава. Новият състав на Комисията спира този негативен и лавинообразен процес от предишните месеци.

Изключително положително е решението да се блокира по-нататъшното увеличаване на санкциите по отношение на Руската федерация. Но тук остава една голяма въпросителна, защото за периода, в който бяха наложени тези санкции, Русия успя да се преориентира към Азия. Съмнявам се, че след отпадането на санкциите част от европейските страни ще могат да си възстановят загубените пазари в Русия.

Ние сме в началото на зимния сезон, когато енергийните нужди на Европа от природен газ ще бъдат повишени. Като се има предвид неяснотата около Украйна, през която преминава 80% от транзита на руски природен газ, има добри предпоставки да се търси активизиране на диалога и разрешаване на възникналите проблеми. Нека не забравяме, че неотдавнашните стрес тестове показаха, че 4-5 европейски страни, сред които и България, няма да се справят при една евентуална газова криза. При спиране на доставките на "синьо гориво" те няма да могат да задоволят своите потребности през зимата.

За съжаление в този критичен момент европейската солидарност не е на това ниво, на което всички бихме желали да я видим. С налагането на санкциите спрямо Русия има страни, които са много тежко засегнати, а други почти никак. Западна Европа не е толкова зависима от доставките на руски въглеводороди, но съвсем различно е положението в Централна и Източна Европа. При едно прекъсване на доставките на руски газ там проблемът през зимата може да стане драматичен.

В този план практиката показва, че всяка една от страните започва плътно да защитава своите национални интереси. Там, където правителството има по-висока електорална подкрепа, какъвто е случаят на Унгария и Словакия, властите заемат изключително рязка позиция, която е в дисонанс с позицията на Брюксел. Но това е позиция, която отговаря на националните интереси. Ние видяхме, че когато става дума за национални интереси, една не малка част и от големите страни-членки на Европейския съюз са готови да направят корекция. Такъв бе случаят с наплива от африкански емигранти към Франция и Италия. Те направиха такава настройка на границите си, която тотално да отговаря на националните им интереси, но в случая не е хармонизирана с интересите на останалите държави.

--------

Боян Чуков, анализатор.