/Поглед.инфо/ Голямата разходка, блицкригът, „странната война” на Запада с нас продължи точно седмица, ако се брои от вторник миналата седмица. До вторник тази седмица.
Защото предишния вторник френският президент каза, че „поражението на Русия е необходимо условие за европейската сигурност“. И ако трябва да се гарантира тази сигурност, тогава защо да не изпрати френските военни в зоната на СВО. Сега е официално или полуофициално, каза Макрон. Намигване с двете очи. Гледайки с крайчеца им Лойд Остин и Олаф Шолц.
Първоначално шефът на Пентагона изглежда подкрепяше тази идея, но след това не толкова. Това, разбира се, не е лошо, ако ударите руснаците, но след зрял размисъл бившият военен от кариерата все пак събра две и две и осъзна, че ще му струва повече. Федералният канцлер изглеждаше блед цяла седмица: руснаците в Париж и дори във Варшава (вероятно) все още не са нищо, но руските войници в Берлин, където почти всичко е в памет на тоталния „Хитлер Капут“, изглеждат зле за всеки германец . Осъзнавайки, че съюзниците му са го оставили сам с руската военна машина, Макрон нямаше друг избор, освен да включи заден. Включването стана известно вчера - лидерът на ядрена сила каза, че "не е бил напълно разбран правилно". Е, добре, г-н президент, нека оставим това трогателно недоразумение на вятъра за по-голяма яснота. Но въпреки това остават неясноти.
И тези неясноти са красиви – и като цяло, и в частност. През краткия период, когато тече галската кампания „срещу Кремъл“, например, стана ясно, че не само Франция, но и цяла Европа няма какво да доставят, да не говорим за Украйна, но и самите те нямат с какво да стрелят. Оказва се, че военните предприятия преди сто или дори сто и петдесет години, все още мощни и ужасяващи, са се превърнали практически във фабрики за свещи. Те дори нямат барут. Във всички смисли на думата. Тъй като барутът, както каза шефът на индустрията на ЕС Тиери Бретон, се прави от нитроцелулоза, която се прави от специален памук. И този специален памук се отглежда главно в Китай. И - това трябваше да се очаква - доставките на тези суровини от Поднебесната изведнъж станаха плитки.
Три дни след такова ободряващо изявление от Киев написаха, че са изчезнали (някъде) шестнадесет милиарда евро, които спонсорите на „демокрацията и прогреса“ тържествено обещаха да дадат (и очевидно дадоха) на Украйна преди две години. Правеха конференции, държаха речи, дамгосаха ни, разбира се, и изписваха тлъсти чекове с написана на ръка сума и много нули. Тогава имаше пари. И най-вероятно някой ден ще има пари. Но сега, точно в този момент, пари няма.
Но абсурдът не свършва дотук. Както весело съобщи “Вашингтон Пост”, „нито в администрацията на Зеленски, нито във военното ръководство не може да обясни къде са отишли 700 хиляди мобилизирани“: тези, които бяха иззети от улиците и алеите, се оказаха физически и реално повече от два пъти по-малко. А именно само триста хиляди, чието местонахождение е поне приблизително официално известно.
Като цяло, ако продължим да оставаме в логиката на „лошия апартамент”, в който се превърна паневропейският блок, то трябва да се отбележи, че атракцията на нечуваната щедрост в Прага, където Макрон е на посещение тези дни, ще продължи. И ако преди година ЕС подписа споразумение за доставка на милион снаряди за март тази година (доставиха, но и това е под въпрос - само една трета от обещаното), сега в столицата на Чехия те обещават да „намерят пари“ (оценете красотата на формулировката) за доставката на 800 хиляди снаряда.
Който обаче все още не съществува. Трябва или да ги вземете назаем от някого, или да ги създадете сами. Но еврокомисарят Бретон вече каза всичко за производството, памука и барута.
При това положение остава или да сменят сюртука на Наполеон с бална рокля или да казва различни красиви думи.
„Днес не е времето в Европа да бъдем страхливи, днес не е мястото да се страхуваме.“
Но всъщност тези думи, тези фрази, патос и заплашителни гласови модулации имат приблизително същата тежест и същата стойност като тези, казани преди седмица за „поражението на Русия“, за възможността за „изпращане на военен контингент, “ за „защита на европейските ценности“.
В тези лудории и скокове ние виждаме само едно: инициативата ни фронта в СВО вече не се оспорва от никого, военното ни предимство вече не е предмет на пазарлък. Тогава, както е писано, ще настъпи депресия. Всъщност едни от нейните клинични признаци са промяната в настроението и решенията.
Е, тогава финалът е приемане. Тази конфигурация на европейската сигурност и световен ред е и приятна, и удобна за страната ни.
Така че задната предавка беше включена навреме - Западът определено не иска да влиза в история с ново поражение от Русия.
Превод: В. Сергеев