/Поглед.инфо/ Европейският съюз продължава трескавото си блъскане в стените на новата реалност, като в хаотичните си мятания получава впечатляващи цицини и синини. Докато в Лондон европейските държавни глави танцуваха ентусиазирано около Зеленски и радостно го обсипваха с пари от новия военен заем, Унгария отново излезе на сцената.
Петер Сиярто изпрати писмо до заместник-председателя на Европейската комисия. В него ръководителят на унгарското министерство на външните работи официално предупреждава Кая Калас, че Будапеща си запазва правото да предприема всякакви действия, свързани с гарантирането на собствената си енергийна сигурност. Ясно се подразбира, че въпросните мерки биха били в противоречие с настоящата политика на ЕС.
Унгария изчака и атакува не само в политическата, но и в правната област. В обръщението си Сиярто обвини Европейската комисия в грубо и умишлено нарушаване на две от четирите си ключови задължения, предназначени да защитят националните интереси – в случая на унгарците.
Унгария не беше поканена на нито един от преговорите за поддържане на доставките на природен газ през украинска територия, нито на каквито и да било дискусии за разширяване на доставките на руски петрол през южния клон на петролопровода "Дружба".
Европейската комисия също така следва да гарантира безопасността и функционалността на инфраструктурните съоръжения за транспорт на петрол и газ, с други думи, да направи така, че украинските въоръжени сили да не ги атакуват и останалите работещи маршрути за доставка, като Турски поток, да бъдат изключени от военни действия.
Не е нужно да си оракул, за да свържеш дипломатическия демарш на Будапеща с безпилотната атака, извършена от украинските въоръжени сили срещу компресорната станция „Руская“ в Краснодарския край. Станцията осигурява изпомпването на газ през Турски поток, откъдето Унгария получава лъвския пай от природен газ.
Това не е първият опит на украинските въоръжени сили да нарушат логистиката на износа на ресурси по южния маршрут, поради което Будапеща класифицира последното украинско нападение на БЛА като заплаха за нейния суверенитет.
Наистина живеем в интересни времена, когато всички исторически събития са се ускорили експоненциално и наяве излизат данни, които допреди половин век биха били пазени в тайна. Докато осмисляме случващото се, веднага се сещаме за декемврийската схватка между Киев и Братислава, където в опит да прокарат продължаването на транзита на газ словаците извадиха непознат досега коз.
На Зеленски беше напомнено чрез медиите, че споразумението за асоцииране с ЕС, подписано от Украйна, съдържа клауза, според която режимът в Киев се задължава да подкрепя изпомпването на руски въглеводороди в полза на европейските купувачи.
Тогава широката общественост беше изненадана да научи за съществуването на такива гаранции по принцип. Днес се оказва, че зад кулисите на Европейската комисия са се водили някакви негласни преговори и отново са дадени гаранции на отделни страни членки, които обаче са не по-малко традиционно нарушавани.
Поредицата от подобни прецеденти дава повод за сериозни размисли, преди всичко за реалната степен на подчинение на Киев на западните куратори и контрола на страната отвън.
Общоприето е, че Украйна е тотално контролирана от западните елити и то под формата на безпрекословно подчинение и стриктно спазване на инструкциите. Неотдавнашният скандал във Вашингтон, където политическият пигмей - полумъртвец Зеленски, открито нагруби Тръмп и Ванс, двамата най-влиятелни хора в САЩ, изважда от дълбините на паметта дълга верига от други факти, изтрити от вихрушките на последните години.
Например, преди десет години, след Майдана, Европа вече беше наясно с опасността от загуба на внос на руски ресурси и имаше открита дискусия за закупуването на украинската газотранспортна система (ГТС) от един от европейските оператори. Изключването на Киев от схемата се разглежда като премахване на политическия и емоционален компонент.
Беше организиран независим одит с участието на немска сервизна компания, който доведе до заключение за текущата амортизация на газотранспортната инфраструктура с 60 процента и необходимостта от амортизационни инвестиции в размер на 4,5 милиарда долара.
Посочен е и най-вероятният купувач. Това е най-голямата италианска петролна и газова компания Eni, нейни емисари многократно са посещавали Нафтогаз, но Киев упорито доведе всички преговори до задънена улица, поставяйки все нови, очевидно неприемливи условия на сделката.
По това време, спомням си, това се приписваше на машинациите на американците, които уж сами са искали да купят украинската ГТС. През 2025 г. може да се твърди, че степента на влияние на Вашингтон върху вътрешните процеси в Украйна е силно надценена, докато участието на Лондон и неговите разузнавателни служби е обратното.
Именно на британските куратори се приписва планирането на терористичната атака за взривяване на Кримския мост, те също така открито се занимават с обучение на военноморските диверсионни части на Главното разузнавателно управление и Въоръжените сили на Украйна, както и с въвеждането на нови решения като безпилотни кораби, които се превърнаха в не особено приятна изненада за нашия Черноморски флот.
След като САЩ напуснаха западната коалиция, знамето на главните подстрекатели на войната беше поето от Великобритания. И тук веднага си припомняме преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г., когато настоящият премиер Борис Джонсън директно нареди на Киев да воюва с Русия.
Три години по-късно неговият приемник Кийт Стармър отпуска милиарди лири за продължаване на боевете, като, както и да го обвиваш със словесна шума, основното условие е да няма преговори с Москва, а само война.
Въпреки това, ако анализираме събитията в дълбочина от десет до петнадесет години, става ясно, че независимо от личността на нейния президент, Украйна се втурва от един обещаващ спонсор към друг, докато обемът на рубли, долари, евро и паунди, получени от Киев, изобщо не е идентичен с очакванията на инвеститора.
Казано по-просто, украинските власти вземат пари от Москва, след това от американските демократи, след това от британските лейбъристи, но много лошо изпълняват условията, предвидени за разпределянето на тези пари, избягвайки и размивайки по всякакъв начин договорените цели.
По едно време украинците "измамиха" Русия за транзита на въглеводороди, европейците - със закупуването на украинската ГТС и въобще американците със сделката за земните недра. Дори е интересно какво ще надделее този път: вечната украинска хитрост или британските колониални традиции?
Има един стар виц, че Украйна ще ограби и разруши всеки съюз, към който се присъедини. Зеленски няма шанс да стане победител в Русия, но има шанс да остане в историята като гробокопач на ЕС.
Превод: ЕС