/Поглед.инфо/ Неоколониализмът, както и досега остава на мода

Много хора наричат идването на Доналд Тръмп в Белия дом революция. И наистина, 47-ият президент на Съединените щати обяви пълно отхвърляне на либерализма и глобализма. Но какво изва в замяна? Идеологията на либерализма се заменя с идеологията на консерватизма.

Без да навлизаме в тънкостите на въпроса, това е идеологията, към която консервативното крило на Републиканската партия се придържа и в най-трудните времена и която може да се обобщи с думите: „Да върнем добрата стара Америка“.

Какво предлага Тръмп да замени глобализма (или глобализацията)? Някои наблюдатели смятат, че Тръмп ще създаде „държава-крепост“ и наричат тази политика изолационизъм. Но човек не може да се съгласи с това. „Държавата-крепост“ на Тръмп е предназначена не само и не толкова за водене на отбранителни войни, колкото на настъпателни.

Освен това, ако вярваме на първите изявления на Тръмп, тогава почти цялата планета може да стане поле на настъпателните войни на Америка. Разбира се, 47-ият президент на Америка постоянно казва, че е за „световния мир“. Тоест той е против горещите войни. И че, първо, той ще направи всичко възможно, за да гарантира, че Америка няма да се забърка в нови „горещи“ приключения.

Второ, той обещава да потуши вече пламналите пожари на горещи войни в различни части на Земята. При това с помощта на същата военна сила. Не знам доколко ще успее. Но Тръмп прави всичко възможно, за да остане в историята като универсален „миротворец“.

Политиката, която Тръмп замисли, може да се нарече нов или алтернативен глобализъм. С какво се различава от досегашния курс на Вашингтон за глобализация? Факт е, че досега политиката на глобализация се провеждаше не в интерес на държавата, наречена „Съединени американски щати“, а в интерес на държавата, която самият Тръмп нарича „дълбока“.

А интересите на САЩ и дълбоката държава, според Тръмп, не само не съвпадат, но и са противоположни. Разбира се, Тръмп така и не даде подробно обяснение на фундаменталните разлики между двете версии на глобализацията. Но такива обяснения дават някои чужди автори. Ала на първо място американските автори, като американски патриоти са се тревожили и продължават да се тревожат за съдбата на родината си.

Ето, например, книгата „Комитетът на Тристате“, написана от американеца Джон Коулман. Първото й издание е от 1991 г. Книгата е преиздавана многократно с допълнения и пояснения от Коулман (последно издание – 2006 г.). Комитетът на тристате, както обяснява авторът, е задкулисен глобален елит, който се стреми да установи власт над цялото човечество. Неговата крайна цел е да създаде Единна световна държава и Едно световно правителство, които този елит (или неговите потомци) ще ръководи.

Историята на Комитета на тристате датира от 1600 г., когато британската кралица Елизабет I създава с указ Източноиндийската компания. По-късно тя е преименувана на Британска източноиндийска компания (BEIC) и получава по-големи военни и политически правомощия.

Докато британският монарх главно управляваше това, което на шега наричаме островите на Мъгливия Албион (Британските острови, които включват Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия), BEIC управляваше Индия и други отвъдморски територии на британската корона. Историците често наричат BOIC „държава в държавата“.

Но в известен смисъл BEIC заслужава титлата „държава над държавата“. BEIC е премахнат с указ на кралица Виктория през 1874 г. Очевидно тя се опасяваше, че BEIC може действително да се издигне над британската корона и да започне да контролира тази корона. Нещо повече, по това време, благодарение на BEIC, Британската колониална империя вече е до голяма степен формирана – Pax Britanica, „над която слънцето никога не залязва“.

Както се казва: „Мавърът си свърши работата, мавърът може да си тръгне“ (от пиесата на Йохан Шилер „Заговорът на Фиеско в Генуа“, 1783 г.). Но мавърът не пожела да си тръгне. Просто смени маската. BEIC сякаш слезе от сцената на световната история, но всъщност остана под друго име – „Комитетът на тристате“.

BEIC имаше триста основни акционери, които съставляваха „Съвета на 300-те“. Те успяват да се наложат в икономиките на много страни по света, да установят контрол над най-важните световни пазари и сектори на икономиката, да създадат независими от държавата централни банки, да купуват голямо-тиражни вестници, да поставят свои хора в парламенти и правителства и т.н.

„Съветът на 300-те“ се превърна в „Комитет на 300“, последният съществува от сто и петдесет години. През този век тя също често се нарича дълбока държава.

Така наречената "ковид пандемия" от 2020-2022 г. се превърна в своеобразен лакмус, показващ какви успехи е постигнал „Комитетът на тристате“ (дълбоката държава) в установяването на контрол над националните държави. От 70-те години на миналия век Комитетът на тристате насърчава идеологията на глобализацията в целия свят.

Насърчаването се осъществява, наред с други неща, чрез Международния валутен фонд, Световната банка, Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), Римския клуб, ЮНЕСКО, UNCTAD, UNEP, други специализирани органи на ООН и др.

От една страна, глобализацията се представя като вид „обективен процес“; от друга страна, като съзнателна политика на държави и международни организации, насочена към решаване на глобални проблеми (например екологичната криза).

Но това беше само димна завеса, която прикриваше истинските цели на Комитета на тристата – отслабването и унищожаването на националните държави. Така че върху руините на национални държави би било възможно да се издигне сградата на Единната световна държава и Единното световно правителство.

„Голямото рестартиране“, обявено от един от говорителите на дълбоката държава, Клаус Шваб (президент на Световния икономически форум), беше план за последния тласък, който щеше да доведе до създаването на Едно световно правителство.

Някои автори още в края на миналия век казаха, че глобализацията е заговор срещу човечеството. Но те вярваха, че глобализацията е инициирана от Съединените щати. Че именно Америка ще бъде крайната и абсолютно облагодетелствана от глобализацията. Тази глобализация ще приключи със създаването на Pax Americana .

Казват, че вече е имало подобен опит в миналото – проектът Pax Britanica , но Лондон не е имал време да завърши своята империя. Една четвърт от човечеството (общото население на Земята) към края на 19-ти – началото на 20-ти век. вече беше под британската корона, но три четвърти все още не бяха „развити“. Това беше върхът на Pax Britanica и това, което последва, беше постепенното отслабване на Британската империя.

И след Втората световна война настъпва пълното му разпадане. Британският проект за глобализация завърши с провал. И така, според някои автори, повече от половин век Вашингтон, следвайки примера на Лондон, изгражда Pax Americana под флага на „глобализацията“.

Джон Коулман категорично не е съгласен с тази интерпретация на глобализацията. Като истински американски патриот той с болка в сърцето заявява, че именно Америка се превърна в основната жертва на политиката на глобализация, провеждана от дълбоката държава. Той цитира две основни причини, поради които унищожаването на американската държавност е главния фокус в плановете на дълбоката държава.

Първо , тъй като изграждането на американската държава е много здраво, разрушаването й ще изисква много работа и дълго време. Това не е някаква "хижа на чичо Том" в Африка, която се опитвате да унищожите.

Второ , защото Америка беше най-проспериращата страна в света през 20 век и много други страни се стремяха да имитират Америка, копирайки нейния опит. И така, дълбоката държава реши да направи Америка стандарт за това как самоунищожението може и трябва да бъде извършено. Но самоунищожението на Америка, което се случва там поне през миналия век, беше прикрито с красиви думи и псевдонаучни теории.

Джон Коулман цитира едно от основните проявления на подобно самоунищожение като приемането от Конгреса на САЩ през декември 1913 г. на закона за създаване на Федералната резервна система на САЩ – Американската централна банка със статут на частна корпорация.

От този момент нататък Америка губи своя суверенитет и попада под прякото управление на Комитета на тристата. Коулман говори много подробно за деиндустриализацията на Америка, която се извършваше и продължава да се извършва според „научните“ препоръки на Римския клуб, една от важните институции на дълбоката държава, основана през 1968 г.

Коулман пише много подробно за „контракултурната” революция, започнала през 60-те години на миналия век (рок музика, Бийтълс, хипита, секс революцията и др.), по време на която започва масовата наркомания на Америка (днес САЩ са най-наркоманската страна в света).

Започва активна и агресивна атака срещу християнството, замяната му с нео-езичество и дори сатанизъм (крайната цел е създаването на Единна нова религия, която да бъде единствената официално разрешена в Единната световна държава). На това унищожаване на Америка през последния век е посветена почти половината от цялата книга на Джон Коулман.

Авторът на книгата (между другото бивш служител на британското разузнаване MI6) в продължение на няколко десетилетия се възприема в Америка като дисидент и теоретик на конспирацията. Но имаше хиляди такива активни дисиденти и теоретици на конспирацията (тези, които писаха за конспирацията на „Комитета на тристата“, „дълбоката държава“, „господарите на парите“ и т.н.). А броят на пасивните дисиденти и теоретиците на конспирацията (т.е. онези, които разбират какво се случва с Америка, но мълчат или не могат да се изразят) се измерва в милиони и десетки милиони.

За известно време Тръмп беше един от тези пасивни дисиденти и теоретици на конспирацията. Сега той се активизира. Може би най-активният в цяла Америка. Думата "глобализация" е изчезнала от неговия речник. Въпреки това, ако понякога я използва, то е само като ругатня. Но всъщност (съдейки по изявленията му през последната година) той все още е глобалист. Но глобализацията сега трябва да се извършва в интерес не на дълбоката държава, а в интерес на Съединените щати.

Не на думи, а на дела (предишните президенти също обичаха да парадират с думите „националните интереси на САЩ“, но това беше просто реторика, прикриваща решения и действия в интерес на дълбоката държава). Дали Тръмп ще успее или не е голям въпрос.

Но в заключение бих искал да отбележа, че имаме много подходяща дума, за да наречем тази нова глобализация – империализъм. По-точно американският империализъм. Този, който има за цел да изгради Pax Americana. Римейк на британския империализъм с неговия Pax Britanica. Но този британски империализъм, както отбелязах по-горе, не беше завършен. Не се превърна в глобална империя. Но амбициите на Тръмп са такива, че Pax Americana все пак ще се превърне в глобална империя.

Как Тръмп планира да изгради американската глобална империя? Чрез сила. Така на един от предизборните си митинги Тръмп директно заяви : „Ние ще възстановим мира чрез сила на цялата планета“. Разбира се, може да се предположи, че пацифистът Тръмп ще търси мир чрез заплахата със сила. Без кръвопролития, убийства и разрушения. Така че враговете да се предават без бой.

Но за това Америка трябва да има многократно превъзходство във военната мощ над другите страни. Ала днес такова нещо няма. И една силно отслабена Америка вече няма да може да постигне ясно военно господство. И следователно просто ще има използване на сила с кръвопролития, убийства и унищожение.

Разбира се, глобална американска империя може да бъде изградена и с помощта на методи, които през 20-ти век бяха наречени „империализъм“ и не са пряко свързани с използването на военна сила. Тези методи са описани преди повече от век в известната книга на Ленин „Империализмът, най-високата степен на капитализма“ (1916).

Сред тях износът на капитали и установяването на контрол върху световните пазари от международни монополи изиграха специална роля. По-късно (вече през втората половина на 20 век) се появяват други невоенни методи на империализма, които се наричат „неоколониализъм“.

Например неакционерни форми на контрол върху чуждестранни компании (чрез споразумения за трансфер на технологии за използване), закупуване на чуждестранни активи с помощта на продукцията на „печатната преса“ на метрополията (т.е. с използване на резервни валути; американският долар е основната) и др.

Но и тук Тръмп вече е закъснял. Беше възможно да се опитат да изградят глобална американска империя, когато американският долар беше в зенита на своята мощ. Днес вече е в залез. Освен това Тръмп допълнително ще допринесе за този спад.

Тръмп обеща и продължава да обещава, че ще даде зелена светлина на биткойн и други криптовалути. Но това би било удар по вече отслабващия щатски долар. И ако щатският долар се срине като световна валута, тогава можем да сложим окончателната точка на проекта за глобална американска империя.

Въпреки това е възможно да се сложи край и на самите Съединени американски щати. Следващата година ще се навършат 250 години от раждането на тази нова независима държава (приемането на „Декларацията за независимост“ на 4 юли 1776 г.). Сигурно ще оцелее до годишнината. Но какво ще се случи след това е голям въпрос.

Превод: ЕС