Украинецът отказа да подпише договора, който Дони смяташе за в кърпа вързан - него той планираше да представи на избирателите като огромен външнополитически успех. Излезе, че си е бил направил сметката без кръчмаря. Щатският лидер срещна демонстративно неподчинение от човека, когото възприемаше в най-добрия случай за безгласно момченце на повикване, длъжно да изпълнява безропотно повелите на бляскавия бял сахиб.
Кървавият клоун показа, че подкрепящите го сили в Европа и САЩ са достатъчно мощни, за да противостоят на сегашната власт в Белия дом. Разбира се, Тръмп няма да прости тази дързост. Обаче въпросът е в друго: какво може да стори?... Там е работата, че му липсва простор за действие. И това е голям шанс за другите играчи – този, който успее да се възползва от президентския гняв, да отмъсти на враговете за нанесената обида, би спечелил огромни дивиденти… Но кой?
Ясно е, че Зеленски вече е загубил мярка. По принцип богаташите и дипломатите, особено щатските, ги приемат за голямото добрутро. А наркоманчето, както и всеки друг украинец, уважава единствено грубата сила и плюе на учтивостта и подобни лигавщини. И то нагло тресе въздуха с измишльотини за руската опасност, манипулира публиката със собствените ѝ «свещени» принципи за защита на демокрацията. За изминалите три години глезльото свикна да получава почти всичко, което поиска, упои се от собственото си величие. Използва огромните загуби на ВСУ (по някои данни – около 1045000 човека) като коз: «Вие, балъци шугави, или ми шарите кинти за защита, или ще си имате работа с Путин!». От жалките молби «Дай!» той отдавна е преминал към шантажа.
Като отказа да обсъжда условията за прекратяване на боевете, украинският нелегитимен президент пое цялата вина за продължаването на войната. Това стана неочакван подарък за Москва…
В основата на американските предложения за мир в Източна Европа лежи Планът на Келог. Частта, посветена на руснаците, изисква те да предадат на т. нар. Украйна своите земи в Запорожка и Херсонска област. Изискването е неприемливо, тъй като не само противоречи на тяхната конституция, но и лишава властите от възможността да обявят спирането на сраженията за своя победа. Ето защо действията на киевския наркоман наливат вода във воденицата на Кремъл… Дали там ще се възползват от този шанс, предстои да видим... Ала предвид равнището на местната дипломация, свикнала да предава държавните интереси, когато заема най-изгодни позиции, не бива да се питаят големи надежди.
Преди няколко дни братушките предложиха да дават на по два милиона тона алуминий годишно и редкоземни метали. Това, което засега Тръмп не получава от Украйна и Исландия, му го набутват в ръцете насила от Изток. Щедрост без граници. И принципи. Случващото се ми напомни за един софийски политик с проблеми с наднорменото тегло, който във Вашингтон откупи свободата си с договор за покупката на ескадрила самолети… Всъщност, долетяха ли изтребителите? Или станаха част от българската помощ за украинските неонацисти? Или пък някой просто отмъкна парите?
Какви са изводите за нас?... В момента няма на кого да се опрем без вреда за националната сигурност. Поне докато американците и брюкселските мафиоти се дърлят, трябва да стоим настрани от голямата политика – колкото и трудно да е това за родните политикани. Иначе ще отнесем всички ритници. И е крайно време да възродим българската армия.
