По публикация на Елена Янчук (интервю с Хаял Муазин, „Свободная преса“). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Проливната война: Логистичен задушник от Аденския залив до Черно море
Географската архитектура на световната морска търговия се държи на няколко критични точки на пречупване (chokepoints). Когато една от тях блокира, цялата верига на доставки колабира. В момента наблюдаваме синхронизирано напрежение в два от най-важните морски коридора на планетата – Ормузкия проток, през който преминава близо една пета от световния втечнен природен газ и петрол, и протока Баб ел-Мандеб, затварящ достъпа до Суецкия канал.
Според информация, публикувана от регионални наблюдатели и анализирана в турски медийни източници, контролът на йеменското движение „Ансар Аллах“ над стратегически острови в региона на Баб ел-Мандеб вече създава директно отражение върху цените на горивата на западните пазари. Твърди се, че логистичният натиск върху морския транспорт е принудил превозвачите да заобикалят Африка през нос Добра надежда – маршрут, който оскъпява каргото с между 30 и 40 процента и удължава транзитното време с над две седмици.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ГЛОБАЛНИ ТОЧКИ НА ПРЕЧУПВАНЕ (CHOKEPOINTS) |
+-----------------------------------------------------------------------+
| |
| [ Ормузки проток ] ---> Контрол над петролните и газови потоци |
| | |
| v |
| [ Баб ел-Мандеб ] ---> Блокада на червеноморския транзит |
| | |
| v |
| [ Босфор/Дарданели ] ---> Потенциално ограничаване от страна на НАТО |
| |
+-----------------------------------------------------------------------+
Интересен е обаче асиметричният отговор, който се обсъжда в експертните среди. Появяват се твърдения, че алиансът НАТО разглежда възможността за засилване на инфраструктурното си присъствие около Истанбул и Босфора. Целта според някои политолози не е просто охрана, а създаване на лост за натиск, който в краен случай да попречи на търговско-логистичните връзки между Русия, Иран и регионалните им партньори.
Тук възниква правният парадокс. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. строго регламентира преминаването през Босфора и Дарданелите, като дава на Турция изключителни права върху режима на корабоплаване в време на война. Но при сегашното състояние на международните институции съществува реална опасност правните рамки да бъдат просто игнорирани под претекст за „извънредни мерки за сигурност“. Аргументът за „национална сигурност“ вече редовно заменя текстовете на международните договори.
