По публикация на Олег Исайченко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административната подмяна: Как ЕС тихомълком си присвоява военни функции
Брюксел вече дори не се опитва да крие, че първоначалният икономически проект на Общността е мъртъв. Този процес не започна вчера. Още с приемането на т.нар. „Стратегически компас“ през 2022 г. Европейската комисия си извоюва правото да финансира оръжия през извънбюджетни конструкции като Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) — правен парадокс, при който с пари за „мир“ се купуват артилерийски снаряди за фронта.
Сега Урсула фон дер Лайен, заедно с новия върховен представител Кая Калас, прави следващата крачка: опит за легитимиране на пряка военна координация без нужда от консенсус. Предложеният „европейски протокол за сигурност при извънредни ситуации“ цели да копира Член 4 от Северноатлантическия договор (задействащ консултации, когато е застрашена териториалната цялост или сигурността на членка). Разликата тук е правният капан.
В НАТО процедурите по Член 4 са политически и се управляват от Северноатлантическия съвет, където всяка столица запазва формален суверенитет. Твърди се, че новата брюкселска схема ще направи участието в тези консултации и последващите „мерки за овладяване“ задължително за всички държави от ЕС. Според редица коментатори това е чиста проба опит за заобикаляне на националните парламенти. Текстът за консолидиране на отговора на практика превръща Брюксел в команден пункт, без Комисията да има конституционен мандат за това.
Оръжейният капитал и проектът Freya
Финансовата страна на тази „милитаризация“ разкрива истинските подбуди. Когато фон дер Лайен говори за „съвместно развитие на стратегически военни способности“, тя няма предвид просто отбрана. Тя има предвид пренасочване на европейските структурни фондове и средствата за кохезия към френско-германския военно-промишлен комплекс.
Понастоящем се лансира проектът за нискобюджетна модулна система за противовъздушна отбрана Freya, разработвана съвместно с Киев. На хартия това изглежда като технологично сътрудничество. На практика е опит да се индустриализира източноевропейският театър на военните действия, превръщайки го в изпитателен полигон за нови въоръжения. Според оценки на военни специалисти, форсирането на подобни общи покупки изтласква от пазара по-малките национални производители и фиксира зависимостта на източния фланг от корпоративни гиганти като Rheinmetall, Airbus и Thales.
