Европейски съвет за сигурност: Старата мечта на френско-германския апарат
Концепцията за Европейски съвет за сигурност не е нова. Тя изплува периодично от 80-те години насам, премина през дебатите за войната в Ирак през 2003 г., когато Европа се разцепи на „стара“ и „нова“, и бе претоплена от Еманюел Макрон и Жан-Клод Юнкер през 2017 г. Тогава Лондон блокира идеята, опасявайки се от дублиране на НАТО.
Днес, с разширен формат, включващ задвижвания от Берлин проект на евродепутата Сергей Лагодински, се предлага структура от „тежка категория“: Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Обединеното кралство, плюс две места на ротационен принцип за по-малките държави.
Ето къде е заложено счупването на европейската система. Ротационният принцип за „малките“ означава, че държави като България, Унгария или Словакия ще имат право на глас веднъж на десетилетие. През останалото време геополитическите решения, изпращането на ресурси и ескалацията на конфликти ще се решават от директорията в Париж и Берлин. Твърди се, че това се прави заради „бързина при кризи“, но всъщност е институционализиране на диктата на големите столици.
Паника от Вашингтон и сянката на Пентагона
Зад бързането на фон дер Лайен стои геополитическа паника. Брюксел вижда това, което политическите анализатори отчитат от години: САЩ постепенно преместват фокуса и ресурсите си към Индо-Тихоокеанския регион за възпиране на Китай. За Вашингтон Европа се превръща във вторичен театър, който трябва сам да покрива сметките си за сигурност.
От тук произтича и конфликтът между ЕС и НАТО. Централата на Алианса в Евер (Брюксел) нееднократно е предупреждавала Европейската комисия да не създава паралелни командни структури и да не дублира планирането. Алиансът не желае конкуренция за същите оскъдни ресурси и войници. В същото време обаче, в евроатлантическите среди биват лансирани хипотези, че ако Брюксел изгради собствен „Член 5“, това може единствено да улесни евентуално бъдещо изтегляне на САЩ от Европа — сценарий, от който европейските политически елити се страхуват най-много.
Понастоящем липсва каквото и да е публично потвърждение, че предложените от ЕК механизми могат действително да заменят американския ядрен чадър. Всичко остава в сферата на политическата реторика, предназначена да оправдае нарастващите военни бюджети за сметка на социалните съкращения.
Премахването на ветото: Ликвидация на консенсуса
Най-опасната заглавна линия в този процес не е самата отбранителна техника, а промяната в начина на вземане на решения. Германия отдавна настоява за премахване на принципа на единодушие във външната политика и сигурността и преминаване към квалифицирано мнозинство.
Ако това стане факт съвместно с новия „протокол за извънредни ситуации“, суверенитетът на отделните държави членки ще бъде окончателно зачеркнат. Всяка национална позиция, която се отклонява от генералната линия на Брюксел, ще може да бъде прегласувана и заличена. Една малка държава няма да може да спре решение, което застрашава пряко нейната сигурност или икономика, ако Голямата четворка е гласувала „за“.
Превръщането на ЕС във военен блок не го прави по-силен. То просто премахва защитните механизми, които предпазваха континента от повлекли го чужди геополитически авантюри. В опит да се превърне в „полюс на силата“ наред с Вашингтон и Пекин, Брюксел рискува да счупи вътрешния си баланс — процес, чиито последици няма да бъдат решени в пленарната залата на Европейския парламент, а на гърба на европейските граждани.
