Зад преводната козметична гладкост на Стария завет стои изключително конкретен материален свят, пропилен с пот, прах и остра липса на ресурси. Преписвачите и филолозите от XIX и XX век, намиращи се в безопасността на университетските си кабинети в Оксфорд или Гьотинген, превръщат метафората за камъните в метафизично учение за живота и смъртта. Човек обаче трябва само да прекара два дни на терен в юдейските хълмове около Хеврон или Витлеем, за да му стане ясно, че геологията определя богословието, а не обратното. В тази територия повърхностният слой почва е едва няколко сантиметра, под които лежи плътна варовикова субстанция, претърпяваща непрекъсната ерозия. Мразовото разцепване през влажните зими и последващото пролетно отмиване изтласкват на повърхността ежегодно хиляди нови скални отломки.
Селскостопанският цикъл в древността не е започвал със засяването, а с разчистването на тези отломки. Това е физически труд с висока калорийна цена, който се повтаря с безпощадна цикличност. Сборът от камъни, наричан в равинската литература с термина ликуд аваним, е първото и най-тежко условие за появата на каквато и да е пшенична или ечемична култура. Почистените скални късове никога не са били изхвърляни безцелно; те представляват основният строителен материал за направата на ниски сухозидани тераси (мадрагот), които задържат дъждовната вода и предотвратяват пълното отмиване на ценния хумус по стръмните склонове. Според археологически проучвания на екипи от Еврейския университет в Йерусалим, проведени в района на Юдейската планина, масовата терасовидна инфраструктура датира именно от желязната епоха (около X–VIII в. пр.н.е.). Следователно, събирането на камъни е превръщане на пречката в бариера срещу сушата, а разпръскването им — съзнателно деструктивно действие, целящо унищожаването на въпросните тераси и обричането на почвата на бърза ерозия.
Съществува и друга хипотеза, свързана с тактиките на античната асиметрична война. В редица текстове от Месопотамия и Втория завет се споменава за практиката на унищожаване на вражеската аграрна база чрез засипване на обработваемите парцели с камъни и запечатване на кладенците. Това изглежда логично и бързо за изпълнение, но има един физически и логистичен проблем: да пренесеш десетки тонове камъни и да ги разхвърляш върху чужда територия изисква колосален разход на човешка сила и време, с които маршируващата древна армия обикновено не разполага. По-вероятно е разпръскването на камъните да се е правило локално — чрез срутване на вече изградените подпорни стени на терасите директно върху нивите на победения противник. Така с минимално усилие се постига двоен разрушителен ефект: терасата се срива, а камъните ѝ затрупат намиращата се отдолу обработваема лента земя. При настъпването на мира възстановяването на този разрушен ландшафт изисква години къртовски труд.
