Интересно е да се отбележи как с течение на времето тази сурова аграрна и военна технология постепенно се деконтекстуализира и преминава в областта на абстрактния език. Когато текстът на Еклесиаст бива преведен на гръцки език (Септуагинта) през III век пр.н.е. в Александрия, градското елинистично население вече няма никаква представа от детайлите на терасовидното земеделие в юдейските планини. За градския търговец или философ камъкът престава да бъде инструмент или строителен блок; той се превръща в символ. Преводачите използват гръцкия глагол ballein (хвърлям) и synagein (събирам), с което напълно изтриват техническия нюанс на термина, свързан с почистването на почвата и изграждането на сухозидани стени. Текстът потъва в интелектуална мъгла, а по-късните латински коментатори на Вулгата окончателно запечатват алегоричното му тълкуване.
От гледна точка на съвременната социална икономика преходът между хвърлянето и събирането на камъни не е нищо повече от описание на капиталовия цикъл. В ранните фази на всеки проект — било то изграждането на напоителен канал край река Йордан или разгръщането на съвременна индустриална инфраструктура — ресурсът се разпръсква, изразходва се активно и се поема риск, чийто изход не е гарантиран. Втората фаза изисква консолидация, затваряне на пробойните в теорията, събиране на дивидентите и капсулиране на актива. Ако прекалено дълго разпръсквате ресурси, системната ентропия ви унищожава; ако пък прекалено рано започнете да събирате и консервирате, спирате растежа и оставате блокирани в капани на микромащаба.
Впрочем, подобни текстологични и терминологични трансформирания не са изолиран случай в древните извори, както вече бе разгледано в материала ни за търговските маршрути в Древния Близок изток и икономическия натиск върху малките царства. Археологическите находки от последните десетилетия продължават да показват, че зад всяко метафизично твърдение в древните текстове стои съвсем конкретен счетоводен баланс или дефект в технологичното оборудване на епохата.
Така нареченото „събиране на камъни“ в крайна сметка се оказва прагматичен механизъм за поддържане на живота в една изключително враждебна среда. Историята на този израз е класически пример за това как един трудов, занаятчийски и агротехнически термин, преминавайки през цедката на преводите, губи своята материална котва и се превръща в общо място за запълване на философски празнини. Когато днес го използваме в ежедневното си говорене, ние не цитираме древен мистик, а повтаряме съвсем изчистеното от романтика правило на палестинския селянин отпреди три хиляди години: почисти си нивата, изгради си стената и чак тогава се надявай на реколта.
