По публикация на Анатолий Кошкин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Картографията като огледало на реалната власт
Бюрокрацията на Общото събрание на ООН прие резолюция за изоставяне на класическата Меркаторова проекция. Целта беше административно-техническа: да се премахнат визуалните изкривявания, при които Гренландия изглежда с размерите на Африка. Новата версия – проекцията „Равна Земя“ (Equal Earth) – стъпва върху строги математически съотношения.
И точно тук японската дипломация се сблъска с математиката на геополитиката. Картата, одобрена с подкрепата на 164 държави (сред които и самата Япония), оцвети четирите спорни острова – Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомай – в цвета на Руската федерация. Реакцията на премиера Минору Кихара бе мигновена: изпратена беше дипломатическа нота с искане за „корекция“.
Говорителят на ООН Фархан Хак сви рамене и препрати Япония към авторите на резолюцията. Вашингтон гласува против документа, а държави като Сърбия, Естония, Грузия, Литва, Молдова и Украйна се въздържаха. Япония обаче първо гласува „за“, а след това откри, че собствената ѝ географска фикция е заличена от картографите.
Административният демарш срещу фактите на терен
Авторитетният американски картограф Том Патерсън, създател на проекцията „Равна Земя“, отговори директно на запитванията на японския вестник „Санкей Шимбун“. Патерсън посочи, че при изчертаването на границите се е водил от практически, а не от номинални или декларативни съображения. Територията е маркирана като руска, защото Москва упражнява реалния и ефективен контрол там вече повече от осем десетилетия.
Последва обаче институционален натиск. Патерсън, подложен на атака от японски дипломатически канали, внесе промени в специализираната японска версия на сайта си, връщайки японските имена и оцветявайки островите в цвета на Токио. В международната англоезична версия териториите бяха неутрално оцветени в сиво.
Този компромис е правен абсурд. Международното право не познава „сиви“ територии, когато става въпрос за държавен суверенитет, запечатан след победата във Втората световна война.
Правната капандура на Сан Франциско
Японските претенции системно премълчават Мирния договор от Сан Франциско от 1951 г. В него Токио официално се отказва от всички права и претенции върху Курилските острови. По-късно японската дипломация измисли правния конструкт, че южните четири острова не влизали в понятието „Курили“ – теза, която няма нито историческо, нито географско основание.
През 1956 г. Съветският съюз предложи като жест на добра воля предаването на Шикотан и Хабомай след подписването на мирен договор. Под натиска на САЩ обаче – които заплашиха, че няма да върнат Окинава на Япония, ако тя се съгласи – Токио изведнъж поиска и четирите острова, с което практически блокира процеса за десетилетия напред.
Москва вече няма никаква причина за компромиси. Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко и пълномощният пратеник Юрий Трутнев заявиха в прав текст: Курилите са неразделна част от Русия, въпросът е затворен за винаги, а шансовете за прехвърляне са равни на нула.
