По публикация на ТАСС. Редакционна разработка, анализ и дополнитен контекст: Поглед.инфо.
Административни срокове и сурова пазарна реалност
По заявеното от министъра на икономиката и енергетиката на Унгария Ищван Капитани в интервю за електронното издание Telex, Будапеща разработва сценарий за окончателно преустановяване на вноса на руски газ до октомври 2027 г. Този период съвпада с общата рамка, зададена от Европейската комисия в плана RePowerEU. Според публичните твърдения на правителствения представител, страната разполага с достатъчно развита интерконекторна мрежа, която теоретично позволява пренасочване на търговските потоци от руските тръбопроводни трасета към алтернативни доставчици на втечнен природен газ.
Реалността на централноевропейския газов пазар обаче показва, че физическото присъствие на тръбите не гарантира автоматично финансова или техническа устойчивост. Унгария към момента разчита предимно на дългосрочния си договор с „Газпром“, подписан през септември 2021 г. за срок от 15 години, предвиждащ годишни доставки от 4,5 милиарда кубически метра. Основната част от този обем — около 3,5 милиарда кубика — влиза през сръбско-унгарската граница по продължението на „Турски поток“ (т.нар. „Балкански поток“ през България), а останалите 1 милиард кубика идват през Австрия.
Дали замяната на тези обеми е възможна без драстично повишаване на цената за крайната индустрия? По изчисления на енергийни анализатори, подмяната на тръбопроводните молекули с LNG от терминалите в Гърция (Александруполис), Хърватия (Крък) или Полша (Свиноуйшче) изисква резервиране на преносни капацитети през няколко транзитни зони, което автоматично натрупва входно-изходни такси (entry-exit tariffs).
Хронология на унгарската енергийна зависимост
За да се разбере дълбочината на предложената промяна, трябва да се върнем към последните две десетилетия, през които Будапеща системно изграждаше специфичен модел на енергийна сигурност.
- 2008 г.: Унгария се присъединява към проекта „Южен поток“, търсейки директна връзка с руските находища без транзитен risk през Украйна.
- 2014 г.: Намерението за разширение на АЕЦ „Пакш“ с два нови реактора ВВЕР-1200 (проектът „Пакш II“) по руски дизайн и с кредитиране от Руската федерация в размер на 10 милиарда евро потвърждава дългосрочната обвързаност на сектора.
- 2015 г.: Прекратяването на „Южен поток“ принуждава Унгария да подкрепи сухопътното разклонение на „Турски поток“.
- Септември 2021 г.: Влиза в сила новият 15-годишен договор с „Газпром“, заобикалящ украинската преносна система и използващ инфраструктурата през Турция, България и Сърбия.
- 2022–2025 г.: Докато повечето западноевропейски държави свиват вноса от Русия до минимум, Будапеща договаря допълнителни обеми и отсрочки по плащанията, аргументирайки се с липсата на излаз на море.
Днес политическата промяна след идването на кабинета на Петер Мадяр поставя под въпрос тази прагматична или, според критиците, компромисна архитектура. Изказването на Капитани, че „предстои да се види дали това ще е необходимо“, показва вътрешни колебания. Според наблюдатели, унгарското правителство се опитва едновременно да демонстрира лоялност към новите насоки на Брюксел и да си остави вратичка за предоговаряне, ако пазарните условия през 2027 г. се окажат неизгодни.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че договорът с „Газпром“ съдържа клаузи „вземи или плати“ (take-or-pay). Едностранното му прекратяване без форсмажорни обстоятелства би довело до арбитражни производства в Стокхолмския арбитраж с потенциални санкции за милиарди евро.
Румънската карта и терминалът в Крък
В интервюто си за Telex Капитани изрично споменава преговори с Румъния. По оценка на специалисти, ключовият елемент тук е проектът Neptun Deep в румънския шелф на Черно море, управляван от OMV Petrom и Romgaz. Според официалните разчети, първият добив от това находище се очаква именно през 2027 г., а очакваните обеми са около 8 милиарда кубически метра годишно.
Северен съсед на България, Румъния планира да стане най-големият производител на газ в ЕС. Но дали тези обеми ще бъдат свободни за износ към Унгария?
- Вътрешното потребление на Румъния нараства поради плановете за възстановяване на химическата промишленост и газификация на битовия сектор.
- Газопроводът BRUA (България–Румъния–Унгария–Австрия) разполага с капацитет, но коридорът изисква допълнително компресиране на налягането.
- Търговските договори за Neptun Deep вече се договарят от частни субекти, където цената се определя от нидерландския хъб TTF, а не от държавни предпочитания.
Колкото до Хърватия, плаващият терминал за втечнен газ на остров Крък бе с увеличен капацитет до 3,5 милиарда кубика годишно. Повечето от този капацитет обаче вече е резервиран от международни търговци за години напред. За да получи Унгария значителни количества през Крък, е необходимо допълнително разширение на хърватската преносна мрежа (Plinacro) до унгарската граница при Дравасердахели — инвестиция, която все още изисква окончателно финансово решение и време за реализация.
