По публикация на winniepuch. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административният натиск върху CETA и прецедентът за "асоциирано членство"
Идеята, лансирана от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на речта за състоянието на Съюза, да се предложи на Канада статут на „първи асоцииран член“, представлява правен и геоикономически прецедент, който няма пряко основание в действащите учредителни договори на ЕС. Разширяването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) – което влезе в сила временно през септември 2017 г. и премахна близо 98% от митата между Брюксел и Отава – се опитва да прерасне в напълно нов институционален механизъм. Според източници, цитирани от изданието Axios, Брюксел цели създаването на невиждана до момента структура на „най-тясна възможно асоциация“, включваща сектори с висока добавена стойност като изкуствен интелект, киберсигурност, производство на отбранителна продукция и добив на критични минерали.
Трябва обаче да се отбележи, че Договорът за Европейския съюз (ДЕС) в настоящия си вид – и по-специално Член 8 и Член 217 – предвижда споразумения за асоцииране главно за географски европейски държави или съседни региони с оглед на бъдещо присъединяване или стабилност, но не и интеграционен модел за северноамериканска икономика без прехвърляне на суверенитет. Проектът, представен в присъствието на канадския премиер Марк Карни, изисква консенсус от всички 27 държави-членки и ратификация от националните парламенти. Процес, който при оригиналното споразумение CETA отне години поради съпротивата на регионални парламенти, като този на Валония през 2016 г.
Реакцията на Доналд Тръмп по време на изявлението му в Шарлът не е просто спонтанна реплика. Използването на квалификации като „враждебен акт“ и определянето на Канада като „ужасен търговски партньор“ са индикатор за планирана ескалация, базирана на Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. и Раздел 301 от Търговския закон от 1974 г. на САЩ.
Митническото оръжие и пренареждането на Северноамериканската зона за свободна търговия
Администрацията във Вашингтон вече доказа, че не се колебае да прилага тарифни санкции с огромен мащаб. Наложените през юли 50-процентови мита върху широк спектър от канадски стоки бяха мотивирани с твърдения за дискриминационни мерки спрямо американския износ и регулаторни бариери в технологичния и селскостопанския сектор.
Търговските търкания между Вашингтон и Отава имат своята хронология, която започна още по време на първия мандат на Тръмп с предоговарянето на NAFTA и създаването на Споразумението САЩ-Мексико-Канада (USMCA), влязло в сила през юли 2020 г. Новата ескалация обаче засяга пряко ключови индустриални вериги.
- Добив на критични суровини: Канада притежава над 60% от световните запаси на инвестиционен литий, никел и кобалт в необработена форма, необходими за батерии и зелена енергия.
- Енергиен транзит: Тръбопроводната система Keystone и доставките на суров петрол от Албърта за рафинериите в Средния запад на САЩ остават критична точка на зависимост, възлизаща на над 3.8 милиона барела дневно.
- Автомобилен сектор: Взаимно свързаното производство в провинция Онтарио и щатите Мичиган и Охайо, регулирано от стриктните правила за произход в USMCA (изискващи 75% северноамериканско съдържание за безмитен транзит).
Ако ЕС успее да интегрира Канада в своята рамка за суровинна сигурност и отбранително производство, това автоматично би заобиколило американските митнически бариери чрез пренасочване на канадските суровини към европейските заводи в Германия, Франция и Северна Италия. Точно този сценарий Белият дом определя като риск за националната сигурност на САЩ.
