По публикация на Олег Ладогин (GORA) / Le Figaro. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административната дилема на Елисейския дворец: Цени срещу регулации
Френската държавна машина отново се сблъска с физическите си граници, след като Министерският съвет в Париж бе принуден публично да признае, че близо една десета от търговските обекти за горива страдат от липса на поне един вид дестилат. Говорителят на кабинета Мод Брежон посочи, че президентът Еманюел Макрон настоява за „пълна мобилизация“ за осигуряване на обеми чрез внос и опити за административно овладяване на ценовия скок.
Никой обаче не обяснява как точно администрацията смята да контролира борсовите котировки на суровия петрол, когато собственият икономически модел е базиран на пазарна либерализация.
Зад изявленията за „международна мобилизация“ всъщност прозира задънена улица. Франция не разполага със собствен добив на въглеводороди — цялото количество суров петрол за съоръжения като рафинерията Donges на TotalEnergies в Атлантическа Франция или комплекса в Гонфревил л'Орше (Нормандия) се внася през танкерни терминали. Всяко прекъсване по веригата или срив в преработвателния капацитет веднага удря по бензиностанциите.
Рафинериите на TotalEnergies и тежестта на брюкселските директиви
Основният удар от настоящия дефицит се поема от обектите на гиганта TotalEnergies. Според френски коментатори и браншови източници, проблемът не е просто в логистиката на камионите-цистерни, а в структурното преструктуриране на френския рафиниращ сектор през последното десетилетие. Под натиска на европейските цели за декарбонизация и схемата за търговия с емисии (EU ETS), капацитетът за първична преработка на петрол във Франция бе свит до критични нива.
Това обяснява и настоящото искане на Париж към Европейската комисия за т.нар. „регулаторна гъвкавост“.
„Става дума за опит за временно разхлабване на строгите екологични и оперативни норми, наложени от Брюксел над петролните рафинерии, за да се увеличи бързо производството на средни дестилати.“
Иронията тук е очевидна — същата власт, която гласуваше забраните за двигатели с вътрешно горене и строгите прагове за серни съединения, днес моли европейските бюрократи за глътка въздух, за да не угасне транспортният сектор на страната.
Призракът на 2018 година и средиземноморските блокади
Ценовата психоза около бензиноколонките моментално задейства политическите алармени системи във Франция. Локалните блокади на петролни терминали от страна на рибарите в Средиземно море — най-вече около Марсилия и Фо-сюр-Мер — показаха колко бързо икономическото напрежение прераства в пряка синдикална акция. За когото и да било с опит във френската вътрешна политика, това е ясен сигнал: Франция е на една крачка от нов социален взрив.
Аналогията с движението на „жълтите жилетки“ (Gilets Jaunes) от есента на 2018 г. не е просто медиен маркер, а реален оперативен риск за Министерството на вътрешните работи. Тогава всичко започна именно от планираното увеличение на екологичния акциз върху дизеловото гориво (TICPE). Днес, дори без официално увеличение на данъците, борсовият натиск постига същия ефект върху джоба на френския шофьор.
Париж обаче отказва да даде конкретна „времева рамка“ за въвеждането на компенсаторни механизми или тавани на цените.
Причината?
Френският държавен бюджет вече се пука по шевовете с дефицит, надхвърлящ позволените от Маастрихтските критерии нива. Всяко държавно субсидиране на литър гориво — подобно на отстъпките от 15-20 цента, прилагани през минали кризи — днес директно увеличава дълговото бреме, застрашавайки кредитения рейтинг на страната.
