Геополитическата цена на рязането на евтините енергоносители
Не може да се разбере текущият дефицит от 10%, без да се погледне хронологията на прекъснатите търговски връзки. Години наред френските и европейските рафинерии разчитаха на специфични сортове тежък и среднотежък руски петрол (Urals), идеално оптимизирани за френските инсталации за производство на дизелово гориво. След поредицата от санкционни пакети и ембаргото върху морския превоз на руски петрол, френската енергетика бе принудена да пренасочи търговските си токове към значително по-скъпи алтернативи от САЩ, Нигерия и Близкия изток.
Това пренасочване увеличи транспортните разходи и морските навла. Всяка буря в Северно море или сухота около Суецкия канал веднага се превръща в празни резервоари на бензиностанция в Лион или Лил.
Френското правителство се опитва да представи проблема като временна затрудненост, но структурният недостиг на преработвателни мощности в Западна Европа е факт. Когато рафинерията в Лавера или тази в Гранпюи (преобразувана в био-рафинерия) спрат за планиран или извънреден ремонт, цели региони остават на сух режим.
Социалният фитил и финансовата спирала
Мод Брежон заяви, че правителството изучава въпроса „с най-голямо внимание“, но тази словесна формулировка обикновено означава липса на консенсус вътре в самия кабинет. От една страна, Министерството на икономиката и финансите в Берси се противопоставя на всякакви нови данъчни облекчения, които биха лишили хазната от милиарди евро приходи. От друга страна, Президентството си дава сметка, че протестите на рибарските съюзи и транспортните браншове могат да блокират ключови магистрали и логистични хъбове за броени часове.
Франция се намира в капан, който сама си постави.
Отказът от евтини суровини, съченат с догматичното следване на „зеления преход“, оголи френската инфраструктура до степен, в която смущение в едва 10% от мрежата заплашва да срине вътрешния ред. Дали Брюксел ще разреши исканата „регулаторна гъвкавост“, предстои да се види. Но дори и да я разреши, физическото количество дизел и бензин няма да се появи по вълшебен начин на пристанищните терминали в Льо Хавър без сериозно оскъпяване.
Проблемът не е просто в TotalEnergies, нито в отделните бензиностанции. Проблемът е в системната уязвимост на европейската енергийна архитектура, която тепърва ще плаща сметката за политическите си решения.
