Физическата несъвместимост между содата и барута
Твърдението, че Египет е люлката на барута поради наличието на обширните находища на така наречената „нитрийска сол“, се сблъсква с първия си и най-непреодолим проблем още на ниво елементарна геология. Текстовете, които се позовават на антични и средновековни източници, редовно бъркат калиевия нитрат ($KNO_3$) с естествената смес от натриев карбонат декахидрат и натриев бикарбонат. В географската падина Уади ал-Натрун, разположена западно от делтата на Нил, климатичните условия и минералният състав на подпочвените води са създали огромни залежи от натрон. Този минерал е бил гръбнакът на специфична индустрия – баласирането на органичното разлагане при балсамирането.
За да просъществува мумификацията в Старото и Средното царство, са били необходими тонове натриев карбонат, който извлича влагата от тъканите без да предизвиква окислителни експлозивни реакции. Ако в падината имаше калиев нитрат в количествата, необходими за пиротехнически смеси, технологията на съхранение на телата щеше да дава коренно различни резултати. Смесването на въглерод (дървен въглен), сяра и естествен натрон не произвежда експлозив. Получава се просто инертна, алкална маса, която гори трудно и не отделя нужния обем газове за метателно оръжие.
Етимологичният десерт на алхимиците
Думата „селитра“ в съвременния си вид е продукт на сложна езикова деформация, минала през къснолатинския термин sal petrae (каменна сол). В латинския занаятчийски език от XII и XIII век с това наименование започва да се обозначава белият кристален цвят, който избива по влажните стени на оборите и местата с високо съдържание на органични отпадъци. Това е действителният калиев или калциев нитрат, формиран благодарение на нитрифициращите бактерии.
В същото време гръцките търговци и учени в Александрия отдавна са използвали думата nitron (νίτρον), за да обозначават именно египетската сода от Уади ал-Натрун. При преноса на текстовете към арабския свят думата се трансформира в natrun (натрон), откъдето по-късно химическата номенклатура взема символа за елемента натрий (Na). Когато арабските медицински и алхимични трактати започват да се превеждат обратно на латински в манастирските скриптории на Западна Европа, преводачите, които никога не са виждали сухите езера на Западната пустиня, започват да приравняват арабското natrun с европейското sal petrae.
Това объркване ражда интелектуална мъгла, която се простира през вековете. Нещо повече – в източните славянски преписи думата претърпява допълнителна метатеза. Чуждото sal petrae е звучало неестествено за фонетиката на региона и бързо се превръща в „селитра“. В резултат на тази езикова въртележка съвременният любител изследовател отваря средновековен текст, вижда думата „нитриен“ или „нитрийска сол“, прави бърза справка с картата на Египет, открива Нитрийската пустиня и стига до фундаментално погрешния извод, че египтяните са добивали барут от пясъците.
