Физическият срив на сензорната система в условия на изкуствен акустичен вакуум
Звукът в своята същност е просто механична вълна, сгъстяване и разреждане на средата, чиято енергия се разсейва при контакт с материя. В естествени условия пълната липса на акустично налягане е невъзможна поради термичните флуктуации на въздушните молекули — така нареченото Брауново движение, което поставя теоретичната долна граница на атмосферния шум около минус 23 децибела. Когато инженерният дизайн успее да приближи или надмине този праг в контролирана среда, човешкият слухов апарат се оказва в състояние на пълна липса на външни дразнители. При регистрираните в безеховата камера на Orfield Laboratories в Минеаполис -24,9 децибела (постигнати чрез сложна триизмерна матрица от фибростъкло, порести полимери и виброизолирани фундаменти), биологичната система reagира с агресивна адаптация.
Липсата на ехо премахва обратната връзка, чрез която главният мозък изчислява разстоянията до твърдите повърхности. Пространствената ориентация при хората не разчита единствено на вестибуларния апарат във вътрешното ухо; тя е пряко обвързана с микроскопичните акустични отражения от пода и стените. Без тези сигнали централната нервна система регистрира критична грешка. Изправеният стоеж върху опънатата стоманена мрежа, която замества плътния под в камерата, става почти невъзможен без визуална фиксация. Липсата на маса под краката, комбинирана с поглъщането на 99,99% от излъчената звукова енергия, кара мозъка да интерпретира липсата на ехо като падане в празно пространство.
В рамките на първите десет минути липсата на външен шум кара слуховия кортекс автоматично да увеличи "усилването" на невронните си сигнали. Резултатът е паразитно прихващане на вътрешните ендогенни шумове на организма. Затворената капсула се изпълва със звука от механичното триене на ставите, клапанния механизъм на сърцето, движението на въздушния поток през бронхиалното дърво и турбулентния поток на кръвта през каротидните артерии. Субектът спира да бъде наблюдател и се превръща в единствения източник на шумови вълни в помещението. Архивното гробище на акустичните опити показва, че именно този ефект — субективното превръщане на собствения пулс в доминиращ шум — задейства класически отговор на стрес, съпроводен с учестено дишане, скок на кортизола и силна замаяност.
