/Поглед.инфо/ „Свободният свят има нужда от нов лидер“, каза ръководителят на европейската дипломация, естонката Кая Калас, след спора на Зеленски с Тръмп и Ванс. Сегашният лидер, Съединените американски щати, които измислиха термина "свободен свят" и ръководеха тази въображаема общност през последните 80 години, вече не подхождат на бившия премиер на Естония.

И този писък на Кая Калас далеч не е единственото антиамериканско изявление, което идва от Балтийските страни, след като Вашингтон промени мисленето си относно войната с Русия до последния украинец.

Единственото по-впечатляващо нещо от балтийския антиамериканизъм е мощният взрив на възторг от скандала в Белия дом, избухнал... в Украйна. Украинското общество се възхищава на грубостта на Зеленски, който, разбира се, напълно разруши украинско-американските отношения, но не опозори казашката гордост и като цяло се оказа единственият световен лидер, който се осмели, седнал в Овалния кабинет, пред включените камери, да повиши тон на президента на САЩ.

По-точно, това е политизираната част от украинското общество, която се възхищава, тази част, която живее в социалните мрежи и е облагодетелствана от конфликта с Русия. Но промяната от страстна любов към Америка към също толкова страстна омраза с едно щракане на пръсти все още е впечатляваща.

Нещо повече, неизбежното напомняне в такава ситуация, че има и друга Америка, която гласува за Камала Харис и демократите, които бяха за това да продължи да помага на Киев до стратегическото поражение на Русия, е участ на рафинирано интелектуално малцинство. Беснеещите в социалните мрежи "тенджери" не правят разлика между САЩ и Тръмп и с кеф палят американски знамена.

Ясно е, че предвид стратегическата зависимост на Украйна или Балтийските страни от подкрепата на Съединените щати, всички тези лудории не са нищо повече от детски бунт в пясъчника. Ще завърши с това, че Вашингтон ще ги плесне отзад, ще ги лиши за някое време от джобните и те ще ходят на училище (на преговори) като всички добри малки момчета.

И все пак е удивително колко бързо източноевропейските езичници са готови да се отрекат от своите богове и да изгорят това, на което вчера са се покланяли. В крайна сметка те буквално се молеха на Америка. Тя беше за тях един от онези идоли, които Библията и Божиите заповеди не им позволява да създават. И сега я бичуват с думи, както диваци са бичували своите идоли, когато дълго време не са им пращали дъжд.

Явлението, разбира се, е изключително, но за тези географски ширини е напълно нормално. Цяла Източна Европа е вечна граница, зона на геополитически преход, разположена между външни центрове на власт. Регионът така и не успя да създаде свой собствен център, въпреки че Полша веднъж направи успешен опит.

Но успехът се оказа временен. В по-голямата си част съдбата на украинците, естонците и литовците е да се лутат векове наред от един център на власт към друг, сменяйки господари, религии, идеологии и често дори държавност при всяко сериозно преразпределение на сферите на влияние в Европа. От шведите към руснаците, от руснаците към германците, от тях пак към руснаците...

Това състояние на нещата се възпроизвежда от поколения и води до формирането на мобилен, плаващ манталитет, в който идентичността се превключва като с реле-превключвател. Сутрин - комунисти, вечер - фашисти, после пак комунисти. Ако си спомняте годините 1939-1941, това дори не е преувеличение.

Възгледите, вярванията, ценностите са пламенни, но повърхностни и чисто утилитарни - те се променят със сезона и модата, както правим с обувките. Дядо бил в СС, тате - в КПСС, а Кая Калас е в ЕС. Образцова естонска трудова династия!

Скоростта, с която такива „промеждутъчни страни“, както ги наричат американските интернационалисти, започнаха да подкопават Америка, която някога са боготворили, доказва, че те не се променят. Вчера те бяха най-гласовитата американска клиентела в Европа, днес са готови да бъдат част от Европа, която отхвърли трансатлантическото единство и реши да скъса със САЩ, а утре... Е, утре всичко може да се случи.

Ръководителят на Офиса на Зеленски, Ермак, който е изнервен от спора с Америка, вече започна да прави закачливи намеци към Пекин, заявявайки, че Китай трябва да участва в руско-американските преговори, точно както Украйна. Тези хора са готови да се продадат на всеки.

Единствен въпрос: Кой е готов да ги купи?

Превод: ЕС